Джефри Арчър
Той бе човек (10)

8.

Джайлс прекара сутринта в местене на книжата, папките и личните си вещи от единия край на коридора в другия. Остави след себе си просторен, добре обзаведен кабинет с изглед към площада пред Парламента, само на няколко крачки от залата, наред с екипа, чиято единствена задача бе да изпълнява всяко негово желание.

Премести се в тесен кабинет с една-единствена секретарка, от който трябваше да върши същата работа в опозиция. Падението му бе болезнено и бързо. Вече не можеше да разчита на цивилни подчинени, които да го съветват, да организират графика му и да подготвят речите. Сега същите тези хора служеха на друг господар, който представляваше друга партия, така че процесът на управление да продължи плавно. Това е то демокрацията.

Телефонът иззвъня, Джайлс вдигна и чу гласа на лидера на опозицията.

— Джайлс, ще проведа среща на кабинета в сянка в понеделник в десет сутринта в новия ми офис в Камарата на общините. Надявам се, че ще можете да присъствате.

Джим Калахан вече не можеше да нарежда на личния си секретар да свика кабинета на №10 и за първи път от години му се налагаше сам да се обажда по телефона.

 

 

Би било подценяване да се каже, че колегите на Джайлс изглеждаха потресени до дъното на душите си, докато заемаха местата си около масата следващия понеделник. Всички бяха обмисляли възможността да изгубят от дамата, но не и с такава голяма разлика.

Джим Калахан водеше срещата; беше написал набързо дневния ред на гърба на един плик, секретарката го беше преписала на машина и сега го даваше на колегите, които бяха оцелели след изборната касапница. Единственият въпрос, който занимаваше умовете на седящите около масата, бе кога Джим ще се оттегли от мястото си начело на Лейбъристката партия. Това бе и първата точка от дневния ред. Джим каза на колегите си, че възнамерява да отстъпи поста на нов лидер, след като се окопитят като опозиция. Копита, които през следващите няколко години щяха само да тропат и да гласуват срещу правителството, но без никакъв резултат.

След срещата Джайлс направи нещо, което не бе правил от години. Прибра се пеш до вкъщи — вече нямаше служебна кола. Бил му липсваше и той му написа няколко благодарствени реда, преди да седне да обядва с Карин.

— Гадно ли беше? — попита тя, когато той влезе в кухнята.

— Сякаш бях на бдение над мъртвец, защото всички знаем, че не можем да направим нищо през следващите четири години. А тогава ще съм на шейсет и три — напомни й той — и новият лидер на партията, който и да е той, несъмнено ще има свой кандидат, който да ме смени.

— Освен ако не подкрепиш човека, който ще стане следващ лидер — каза Карин. — Така ще можеш да си запазиш мястото на първата маса.

— По мое мнение Денис Хийли е единственият подходящ кандидат за поста и съм уверен, че партията ще застане зад него.

— А кой е най-вероятният му противник? — попита Карин, докато му наливаше вино.

— Профсъюзите ще подкрепят Майкъл Фут, но повечето ще си дадат сметка, че с неговите леви позиции партията няма да има много надежда да спечели следващите общи избори. — Джайлс изпи виното на един дъх. — Но засега не е нужно да се безпокоим за това, така че нека поговорим за нещо по-приятно. Например, къде искаш да прекараш лятната ваканция.

— Преди това трябва да обсъдим нещо друго — каза Карин, докато мачкаше картофите. — Избирателите може и да са ви отхвърлили, но познавам един човек, който се нуждае от помощта ти.

— За какво говориш?

— Сутринта се обади Ема. Надява се да се съгласиш да я съветваш в новата й работа.

— Новата й работа ли?

— Никой ли не ти е казал? Назначена е за заместник-министър на здравеопазването и влиза в Камарата на лордовете. — Карин зачака реакцията му.

— Колко би се гордяла майка ни — бяха първите думи на Джайлс. — Значи от тези избори е излязло поне едно добро нещо. Определено мога да й покажа кои клопки да избягва, в кои членове да се вслушва, кои да игнорира и как да си спечели доверието на Камарата. Работата не е от лесните. — Джайлс вече започваше да се увлича от новата задача. — Ще й се обадя веднага след като обядваме и ще й предложа да я разведа из Уестминстър, докато сме във ваканция.

— И ако ще ходим в Шотландия за ваканцията, бихме могли да поканим Хари и Ема да дойдат с нас — каза Карин. — За първи път от години няма постоянно да те прекъсват изпаднали в криза сътрудници или журналисти, които казват: „Извинете, че ви безпокоя през почивката ви, но…“.

— Добра идея. Когато дойде време да представят Ема през октомври, новите й колеги ще си помислят, че е прекарала поне десетилетие в Камарата на лордовете.

— Има и още нещо, което трябва да обсъдим, след като вече разполагаш с толкова много свободно време — каза Карин, докато слагаше яденето пред него.

— Напълно си права, скъпа — каза Джайлс и взе ножа и вилицата. — Но хайде този път не само да говорим, но и да свършим нещо.

 

 

Лорд Гудман се надигна от бюрото си, когато секретарката му влезе в кабинета, следвана от перспективен клиент.

— За мен е удоволствие най-сетне да се срещна с вас, мисис Грант — каза видният адвокат, докато си стискаха ръцете. — Моля, заповядайте — добави, докато я водеше към едно удобно кресло.

— Вярно ли е, че сте били адвокат на премиера? — попита Ели Мей, след като седнаха.

— Да, бях — каза Гудман. — Сега служа на мистър Уилсън само като частно лице.

— Намерихте ли време да прочетете писмото и приложенията, които ви пратих неотдавна? — попита Ели Мей, която си даваше сметка, че този общ разговор може да бъде таксуван и като адвокатска консултация.

— Всяка дума. — Гудман потупа папката на масата. — Иска ми се само съпругът ви да се беше обърнал към мен по време на този злощастен инцидент. Ако го беше направил, щях да го посъветвам да разобличи блъфа на дамата.

— Щеше да има много по-малка полза от адвокати, ако всички бяхме благословени с такава предвидливост, лорд Гудман. Но все пак, смятате ли, че лейди Вирджиния следва да бъде привлечена под отговорност?

— Определено, мадам. Разбира се, стига мистър и мисис Мортън да се съгласят да подпишат декларация, че Фреди Фенуик е тяхно дете и че лейди Вирджиния е знаела това по време на раждането му.

— Просто сложете пред тях нужния документ и те ще подпишат. И след като го направят, Сайръс ще може да си получи обратно пълната сума, която е платил на тази измамница през годините, нали?

— До последния цент, както и лихви и други суми, определени от съда. Наред с моя хонорар, разбира се.

— Значи съветът ви е да съдим тази кучка? — попита Ели Мей и се наведе напред.

— С една уговорка — каза Гудман и повдигна вежда.

— Адвокатите винаги имат уговорки за всеки случай, ако изгубят. Е, слушам ви.

— Няма да има особен смисъл да съдите лейди Вирджиния за такава голяма сума, ако тя не притежава нищо ценно. Според един вестник — каза той и отвори една дебела папка — тя изтегля младия Фреди от училището му, защото вече не може да си позволи таксите.

— Но аз знам, че тя притежава къща на Онслоу Скуеър, за която се грижат половин дузина слуги.

— Притежаваше — поправи я Гудман. — Лейди Вирджиния продаде къщата преди няколко месеца и уволни прислугата. — Отвори друга папка, провери някакви изрезки от вестници и й ги подаде.

— Това променя ли мнението ви? — попита Ели Мей, след като ги прочете.

— Не, но като начало бих ви препоръчал да изпратим на лейди Вирджиния писмо с искане да върне цялата сума и да й дадем трийсет дни за отговор. Трудно ми е да повярвам, че няма да поиска да стигне до някакво споразумение, вместо да обяви банкрут и дори да се изправи пред възможността да я арестуват за измама.

— И ако не отговори… защото имам чувството, че няма да отговори.

— Ще трябва да решите дали да я съдите с голяма възможност да не си върнете нито пени. В този случай пак ще трябва да платите разходите по делото, които не са малки. — Гудман направи пауза и добави: — Като цяло ви съветвам да действате предпазливо. Разбира се, решението си е ваше, но както посочих, мисис Грант, в крайна сметка всичко това може да ви струва много пари, без гаранция за някаква възвръщаемост.

— Ако тази кучка банкрутира, бъде унижена и я грози затвор, това ще си заслужава всяко пени.

 

 

Хари и Ема отидоха за две седмици с Джайлс и Карин в замъка Мългелри, фамилния дом на дядо им по майчина линия в Шотландия. Почти всеки път, когато телефонът звънеше, търсеха Ема, а когато пристигаха червените кутии, Джайлс трябваше да отвикне да ги отваря.

Джайлс успя да научи прохождащия министър Ема как да се справя с цивилните служители, които сякаш бяха забравили, че тя е на почивка, а също и с политическите журналисти, които отчаяно искаха да напишат августовска история, докато Парламентът не заседаваше. И всеки път, когато излизаха заедно на разходка сред природата, Джайлс отговаряше на безкрайните въпроси на сестра си и споделяше дългогодишния си опит като министър от Камарата на лордовете. Така че когато се върна в Лондон, Ема имаше чувството, че е била не на ваканция, а на няколко семинара по управление.

След като Ема и Хари си заминаха, Джайлс и Карин останаха още две седмици. Джайлс трябваше да се погрижи за още нещо преди партийната конференция в Брайтън.

* * *

— Благодаря, че се съгласи да се видиш с мен, Арчи.

— За мен е удоволствие — отвърна десетият граф Фенуик. — Никога няма да забравя колко мил беше, когато заех мястото на баща ми в Камарата и произнесох встъпителната си реч.

— Беше приета много добре — каза Джайлс. — Въпреки че атакува правителството.

— И възнамерявам да бъда също толкова критичен към консерваторите, ако селскостопанската им политика е закостеняла като вашата. Кажи, Джайлс, на какво дължа тази чест, защото никога не съм те възприемал като човек, който има време за губене.

— Признавам — каза Джайлс, докато Арчи му подаваше голяма чаша уиски, — че търся информация относно един семеен въпрос.

— Да не би случайно да се интересуваш от бившата си жена Вирджиния?

— Уцели от първия път. Надявах се да ми кажеш какво прави сестра ти напоследък. После ще ти обясня защо.

— Иска ми се да знаех, но не мога да се преструвам, че сме толкова близки — отвърна Арчи. — Единственото, което знам със сигурност, е, че Вирджиния отново е без пукната пара, макар че изпълнявам условията от завещанието на баща ми и продължавам да й осигурявам месечна издръжка. Но тези пари изобщо няма да са й достатъчни, за да се справи със сегашните си проблеми.

Джайлс отпи глътка уиски.

— Да не би случайно един от проблемите да е малкият Фреди Фенуик?

Арчи не отговори веднага.

— Сега знаем със сигурност едно — каза след кратко мълчание. — Фреди не е син на Вирджиния. И може би по-интересното е, че баща ми явно го е знаел много преди да й остави в наследство едно-единствено нещо.

— Бутилката „Мейкърс Марк“ — каза Джайлс.

— Да. Това ме озадачаваше за известно време — призна Арчи, — докато не ме посети някоя си мисис Ели Мей Грант от Батън Руж, Луизиана, която ми обясни, че това била любимата марка уиски на съпруга й Сайръс. После ми разказа подробно какво е станало при посещението на съпруга й в Лондон, когато е имал нещастието да се натъкне на Вирджиния. Но все така не зная как й се е разминало толкова дълго.

— В такъв случай нека добавя какво знам аз благодарение на почитаемия губернатор на Луизиана Хейдън Ранкин, който е стар приятел на Сайръс Т. Грант III. Изглежда, че при първото и единствено посещение на Сайръс в Лондон Вирджиния е изиграла сложен номер да го убеди, че й е предложил да се оженят, въпреки факта, че вече е имал планове да се жени за друга — всъщност именно за Ели Мей. След това го подлъгала да повярва, че е бременна и че той е бащата. В общи линии, това е всичко.

— Мога да добавя още нещо — каза Арчи. — Мисис Грант ми каза, че неотдавна е взела на работа бившия иконом на Вирджиния и съпругата му, мистър и мисис Мортън, които са подписали декларация, че Фреди е тяхно дете, което е и причината ежемесечните плащания на Сайръс внезапно да спрат.

— Нищо чудно, че е без пукната пара. Фреди наясно ли е, че родителите му всъщност са семейство Мортън?

— Не, никога не ме е питал и не съм му казвал, тъй като очевидно смята, че родителите му са го изоставили — отвърна Арчи. — Става и по-лошо. Мисис Грант неотдавна е наела лорд Гудман да я представлява в опит да си върне всяко пени, което е платил Сайръс. И тъй като имах удоволствието да се срещна със страховитата Ели Мей Грант, мога да ти кажа, че сестра ми най-сетне си намери майстора.

— Но как е могла Вирджиния… — Джайлс млъкна, понеже вратата се отвори и в стаята се втурна едно момче.

— Фреди, нали съм ти казвал нещо за чукането, особено когато имам гост.

— Извинете, сър — каза Фреди и бързо се обърна да излезе.

— Преди да си тръгнеш, бих искал да ти представя един велик политик. — Фреди се обърна. — Това е лорд Барингтън, който доскоро беше лидер на Камарата на лордовете.

— Приятно ми е, сър — каза Фреди и протегна ръка. Взира се известно време в Джайлс, след което попита: — Вие ли сте мъжът, който е бил женен за майка ми?

— Да — отвърна Джайлс. — И се радвам най-сетне да се запознаем.

— Но не сте мой баща, нали? — попита Фреди след още по-дълга пауза.

— Да, не съм.

Фреди изглеждаше разочарован.

— Вуйчо ми казва, че сте велик политик, но не е ли вярно също, че сте били велик играч на крикет?

— Не чак толкова велик — каза Джайлс в опит да разведри обстановката. — И беше преди много време.

— Но сте отбелязали сто точки на Лордс.

— И някои все още смятат това за най-голямото ми постижение.

— Един ден и аз ще отбележа сто точки на Лордс — заяви Фреди.

— Надявам се да съм там и да го видя с очите си.

— Можете да дойдете да ме гледате следващата неделя. На местното дерби, „Касъл“ срещу „Вилидж“. Смятам да отбележа победния удар.

— Фреди, не мисля, че… — почна Арчи.

— За съжаление тогава трябва да съм в Брайтън на конференцията на Лейбъристката партия — каза Джайлс.

Фреди го погледна разочаровано.

— Макар че трябва да призная — продължи Джайлс, — че предпочитам да гледам крикет, вместо да слушам безкрайни речи от профсъюзни лидери, които ще говорят абсолютно същото, което говореха миналата година.

— Още ли играете крикет, сър?

— Само когато Камарата на лордовете играе срещу Камарата на общините и няма опасност някой да забележи в колко лоша форма съм.

— Формата е временна, класата е завинаги, както казва треньорът ми.

— Може и да е така — каза Джайлс, — но аз наближавам шейсетте и на тази възраст играта ми не е от най-добрите.

— У. Дж. Грейс е играл за Англия и след като прехвърлил петдесетте, сър, така че може би ще помислите да дойдете на игрището някой път?

— Фреди, не бива да забравяш, че лорд Барингтън е много зает човек.

— Но не толкова зает, че да пропусна подобно ласкаещо предложение — каза Джайлс.

— Благодаря, сър — каза Фреди. — Ще ви пратя датата на състезанието, когато я определят. А сега трябва да ви оставя. Трябва да поработя върху бухалката с иконома ни мистър Лори, който е и капитан на „Касъл“. — И излетя навън преди Джайлс да успее да зададе следващия си въпрос.

— Съжалявам — каза Арчи, след като вратата се затвори, — но Фреди явно не осъзнава, че другите хора може да имат свой личен живот.

— Той тук с теб ли живее? — попита Джайлс.

— Само през ваканциите. Боя се, че това не е идеално, тъй като момичетата ми вече пораснаха и напуснаха дома, така че му липсва компания. Най-близката къща е на километри оттук и нямат никакви деца. Но въпреки че Вирджиния зарязва горкото момче, той не представлява финансова тежест, защото баща ми му остави спиртната фабрика „Глен Фенуик“, която носи годишни печалби от близо сто хиляди паунда. Той ще ги наследи, когато навърши двайсет и една. Всъщност пием точно нейна продукция — каза Арчи, докато пълнеше отново чашата на Джайлс. — Но неотдавна адвокатите ни предупредиха, че Вирджиния е хвърлила око на фабриката и се интересува дали няма начин да оспори завещанието на татко.

— Няма да й е за първи път да прави подобни опити — каза Джайлс.