Джефри Арчър
Той бе човек (27)

25.

— Днешният час по рисуване на живо се отменя — каза професор Хауард. Студентите изстенаха недоволно, когато професорът добави: — Нашият модел отново не се появи.

Дванайсетимата студенти започнаха да събират нещата си, но внезапно един млад мъж, когото Джесика не бе виждала досега, се изправи, отиде до подиума, съблече се и седна. Последваха аплодисменти, докато студентите се връщаха при стативите си и се захващаха за работа.

Пауло Рейналдо бе първият мъж, когото Джесика виждаше гол, и тя не можеше да откъсне поглед от него. „Като гръцки бог е — помисли си. — Добре де, като бразилски.“ Взе въглена и с няколко бързи щриха очерта тялото му — упражнение, което би отнело на колегите й доста повече време и не със същия резултат. След това се съсредоточи върху главата му и започна да я рисува в по-големи подробности. Дълга къдрава черна коса, през която искаше да прокара пръстите си. Погледът й се плъзна надолу по тялото му и й се прииска да е скулптор. Мускулите му бяха великолепни, а краката му бяха на човек, създаден да бяга на маратон. Джесика се опита да се съсредоточи в скицата си. След малко преподавателят надникна над рамото й.

— Уловили сте го — каза професор Хауард. — Впечатляващо. Но искам да помислите за сянката и перспективата и никога да не забравяте, че по-малкото означава повече. Виждали ли сте скиците на Бонар на жена му, докато излиза от банята?

— Не.

— Ще откриете отлични примери в академичната библиотека. Те са доказателство, ако изобщо е нужно доказателство, че ако искаш да разбереш колко велик е един художник, трябва да изучиш предварителните му скици, преди да се заемеш с шедьоврите му. Между другото, опитайте се да не показвате толкова очевидно колко го харесвате.

През следващата седмица Джесика не срещна Пауло. Изобщо не стъпваше в библиотеката и като че ли не ходеше на лекциите. След забележките на професор Хауард тя не се опита да научи повече за Пауло от колегите си, но винаги, когато някой споменеше името му, млъкваше и започваше да слуша.

— Той е син на бразилски индустриалец — каза една студентка от горния курс. — Баща му поискал да дойде в Лондон, за да изчетка английския си наред с другите неща.

— Мисля, че възнамерява да се повърти тук една-две години, а после да се върне в Рио и да отвори нощен клуб — обади се друга, а трета добави ехидно:

— Идва само на рисуването на живо, за да избере следващата си жертва.

— Изглеждаш добре осведомена — отбеляза Аврил Пъркинс.

— Няма как да не съм. Спах с него пет-шест пъти, преди да ме зареже — небрежно отвърна момичето. — Така прекарва повечето си време, ако не броим вечерите.

— А какво прави вечер? — попита Джесика, която вече не можеше да мълчи.

— Изучава подробно английските нощни клубове вместо английските акварели. Твърди, че това е истинската причина да е тук. Но ми каза също, че възнамерява да преспи с всяка студентка в „Слейд“ до края на първата си година.

Всички се разсмяха — с изключение на Джесика, която силно се надяваше да стане следващата му жертва.

Когато следващия четвъртък Джесика влезе в часа по рисуване на живо, от двете страни на Пауло вече се бяха настанили нейни колежки. Едната беше Аврил Пъркинс. Джесика седна срещу него в другия край на полукръга и се опита да се съсредоточи върху модела — жена на средна възраст, която изглеждаше отегчена и студена, за разлика от Аврил.

Погледът й отново се насочи към Пауло и тя откри, че той се нуждае само от една ръка, за да рисува — другата му беше върху бедрото на Аврил.

Когато професор Хауард обяви почивка, Джесика изчака Аврил да излезе и започна да обикаля стативите, като се преструваше, че разглежда работата на колегите си. Работата на Пауло беше не лоша, а ужасна. Джесика се зачуди как изобщо са му предложили място в „Слейд“.

— Не е зле — каза Джесика и продължи да гледа рисунката му.

— Ами! — каза Пауло. — Ужасна е, и ти го знаеш, защото си много по-добра от всички тук.

Флиртуваше ли, или говореше сериозно? На Джесика не й пукаше.

— Искаш ли да излезем и да пийнем довечера? — попита той.

— Да, разбира се — отвърна тя и моментално съжали за изтърсеното „разбира се“.

— Ще те взема към десет и ще идем на клуб.

Джесика не спомена, че по това време обикновено е в леглото си с книга, а не в някой клуб.

Втурна се към къщи веднага след последните занимания и цял час се мъчеше да реши какво да облече за своята „среща за загуба на девствеността“, като непрекъснато търсеше мнението на Клеър. Накрая се спря на къса розова кожена пола (на Клеър), горнище с леопардова шарка (нейно), дълги черни дантелени чорапи и позлатени обувки на високи токчета.

— Приличам на проститутка! — възкликна Джесика, когато се видя в огледалото.

— Повярвай, ако искаш най-сетне да легнеш с момче, това е идеалното облекло — каза Клеър.

Джесика се предаде — все пак Клеър знаеше повече по темата.

Когато Пауло се появи с половин час закъснение (явно това също беше на мода), се случиха две неща, за които Джесика не беше подготвена. Нима някой можеше да е толкова красив и плюс това да има „Ферари“?

— Кажи му, че съм свободна утре вечер — прошепна й Клеър, докато излизаха.

Третата изненада бе колко очарователен и изискан бе Пауло. Не й се нахвърли веднага, както твърдяха колежките й. Всъщност едва ли можеше да е по-добър кавалер. Отвори й вратата на колата, а по пътя към Уест Енд говореше за успехите й в „Слейд“. Джесика вече съжаляваше, че е избрала това облекло, и все се опитваше да придърпа полата си надолу.

Когато Пауло спря ферарито пред „Анабел“, един портиер взе ключовете и откара колата. Двамата се спуснаха по стълбите в полутъмния нощен клуб, където бързо стана ясно, че Пауло е редовен клиент, тъй като оберкелнерът дойде и го поздрави по име, след което ги отведе до дискретна маса в ъгъла.

След като избраха две ястия от най-голямото меню, което Джесика бе виждала — беше почти като книга — Пауло сякаш пламна от желание да научи всичко за нея. Тя самата не повдигна темата, но той явно знаеше много добре кои са дядо й и баба й и каза, че винаги пази най-новия роман за Уилям Уоруик за дългия полет обратно до Рио.

Веднага щом приключи с храненето, Пауло запали цигара и предложи и на нея. Тя отказа, но от време на време си дръпваше от неговата. Не приличаше на цигарите, които бе пушила преди.

След кафето той я отведе на претъпкания дансинг, където полумракът се смени с пълен мрак. Джесика бързо осъзна, че за разлика от рисуването, танците са умение, в което Пауло е майстор; забеляза също, че някои от жените наоколо вече не обръщат особено внимание на партньорите си. Но едва когато Чака Хан бе сменен от „Здравей“ на Лайънъл Ричи, ръцете на Пауло се задържаха под кръста й. Джесика не направи опит да ги махне.

Първата им целувка беше малко тромава, но след втората единственото й желание бе да го замъкне в леглото, макар че вече беше приела, че вероятно няма да фигурира в менюто му утре вечер. Останаха в „Анабел“ до един след полунощ, а когато се качиха в колата, Джесика остана впечатлена от способността му да кара ферарито с една ръка, докато другата му пълзеше по бедрото й. Колата така и си остана на първа скорост.

Нощта на изненадите продължи. Апартаментът му на Найтсбридж беше стилен и елегантен, пълен с картини и антики, които тя би искала да разгледа по-подробно, но той я хвана за ръка и я поведе право към спалнята, където я очакваше най-голямото легло, което бе виждала. Черната копринена завивка вече беше отметната.

Пауло я прегърна и Джесика откри още едно негово умение — да съблича жена, докато я целува.

— Толкова си красива — каза той, след като полата и горнището бяха сръчно свалени.

Джесика щеше да отговори, но Пауло вече беше на колене и целуваше отново, но този път не устните, а бедрата й. Двамата паднаха на леглото и когато тя отвори очи, той вече бе гол. Джесика се зачуди как е успял да го постигне. Остана да лежи и зачака онова, което следваше според Клеър. Когато Пауло проникна в нея, на Джесика й се прииска да извика — не от удоволствие, а от болка. Няколко секунди по-късно той се отдръпна, претърколи се до нея и промърмори: „Беше фантастична“, което я накара да се запита дали изобщо може да се вярва на нещо, казано от него тази вечер.

Зачака той да я прегърне и да й наговори още лъжи, но вместо това Пауло й обърна гръб и след малко вече спеше дълбоко. Джесика изчака, докато не чу равномерното му дишане, измъкна се от леглото, отиде на пръсти до банята и запали осветлението едва след като затвори вратата. Отне й известно време да се оправи — забеляза, че още е с черните си чорапи. Клеър несъмнено щеше да й обясни какво означава това, когато се прибереше. Върна се в стаята, като се питаше дали той всъщност не е буден и се надява тя да си тръгне. Вдигна захвърлените си дрехи, облече се бързо и излезе тихо от спалнята.

Изобщо не спря да се възхити на картините, тъй като изгаряше от нетърпение да се върне в апартамента си — боеше се, че Пауло ще се събуди и ще поиска да повтори цялото ужасно изживяване. Бързо мина по коридора и взе асансьора до партера.

— Желаете ли такси, мис? — учтиво попита портиерът. Очевидно не беше изненадан да види оскъдно облечена млада жена да се появява в лобито в три сутринта.

— Не, благодаря — отвърна Джесика и хвърли един последен поглед на ферарито, преди да събуе високите си обувки и да поеме по дългия път до малката си квартира.