Джефри Арчър
Той бе човек (38)

36.

— Не се съмнявам, че решението ви е мъдро — каза Полтимор. — Но мога ли да ви попитам какво ви накара да размислите?

— Покойният ми съпруг не би искал някой да си помисли, че разпродава фамилните ценности.

— А новият херцог? — попита Полтимор. — Какво мисли той?

— Честно казано, Кларънс не би различил Мин от ваза в супермаркет.

Полтимор не беше сигурен дали да се разсмее, затова просто каза:

— Преди да се съгласите вазите да минат под чукчето, Ваша Светлост, сигурно бихте искали да научите, че имам оферта за седемстотин хиляди паунда за тях от частен дилър от Чикаго, и съм уверен, че мога да вдигна цената на повече от един милион. И може би това ще може да се направи, без никой да научава за трансакцията.

— Но дилърът няма ли просто да продаде вазите ми на свой клиент?

— При това с добра печалба за себе си, поради което съм сигурен, че цената им на търг ще бъде доста по-висока.

— Но сигурно е възможно, ако се обявят на търг, вазите да бъдат купени от същия дилър за по-малко от милион.

— Това е много малко вероятно, Ваша Светлост, особено за такива важни произведения. И въпреки тази възможност аз все пак си мисля, че рискът си заслужава, защото вече се свързах с неколцина водещи колекционери и те проявиха значителен интерес. Сред тях е и директорът на Националния музей в Пекин.

— Убедихте ме — каза Вирджиния. — И какво следва да направя?

— Щом подпишете формуляра, можете да оставите останалото на нас. Имаме време да ги предложим на есенния търг, който винаги е най-популярният през годината, и вече предложих вазите Хартфорд да се появят на корицата на каталога. Можете да сте сигурна, че клиентите ни ясно ще си дадат сметка, че ги смятаме за изключително важни.

— Мога ли да ви кажа нещо много поверително, мистър Полтимор?

— Разбира се, Ваша Светлост.

— Бих искала да се вдигне колкото се може по-малко шум преди търга и колкото се може повече след него.

— Това няма да е проблем, особено като се има предвид, че кореспондентите на всички национални вестници ще присъстват на търга. И ако вазите бъдат продадени за сумата, която очакваме, това ще предизвика голям интерес у пресата, така че можете да сте сигурна, че на следващата сутрин всички ще говорят за триумфа ви.

— Не се интересувам от всички — каза Вирджиния. — А само от един член на конкретна фамилия.

 

 

— Позлатена кучка — каза Вирджиния.

— Толкова ли е зле? — попита Присила Бингам, след като вдигнаха десертите им.

— По-зле. Прави се на херцогиня, а е просто жена на замогнал се овчар от другия край на света.

— Каза, че е втората дъщеря, нали?

— Точно така. Но се държи, сякаш е господарката на замък Хартфорд.

— Нещата няма ли да се променят, ако херцогът се ожени и реши да се върне в семейното имение?

— Това е малко вероятно. Кларънс е женен за армията и се надява да е следващият командир на полка си.

— Като баща си.

— Не, изобщо не е като баща си — каза Вирджиния. — Ако беше жив, Пери никога нямаше да им позволи да ме унизяват по такъв начин. Но аз смятам да се смея последна. — Извади от чантата си прясно отпечатания каталог за аукциона и го подаде на приятелката си.

— Това ли са вазите, за които ми каза? — попита Присила, докато се възхищаваше на корицата.

— Именно. И ще видиш колко ще ми донесат, ако отвориш на артикул четирийсет и три.

Присила прелисти каталога и когато стигна до „Артикул 43, две вази от династията Мин, ок. 1462 година“, погледът й се спря върху цената според оценката. Устата й се отвори, но от нея не излязоха никакви думи.

— Колко щедро от страна на херцога — най-сетне успя да промълви тя.

— Той нямаше представа колко струват — каза Вирджиния. — Иначе никога нямаше да ми ги даде.

— Но семейството несъмнено ще разбере много преди търга.

— Не ми се вярва. Кларънс е забутан някъде в Борнео, Алис продава парфюми в Ню Йорк, а Камила никога не напуска замъка, освен ако не е крайно наложително.

— Но нали искаш те да научат?

— Едва след продажбата. Междувременно ще съм осребрила чека.

— Но дори тогава може да не чуят нищо.

— Мистър Полтимор, който ще проведе търга, ми каза, че вече са му се обадили някои от водещите кореспонденти в областта на изкуствата, така че можем да очакваме статии във вестниците на следващата сутрин. Тогава ще научат, но ще е твърде късно, защото ще съм прибрала парите. Много се надявам да можеш да дойдеш на търга следващия четвъртък, Присила, а след това да го отпразнуваме в „Анабел“. Дори съм запазила любимата маса на Пери. Ще бъде като в добрите стари времена.

— Добрите стари времена — повтори Присила, докато келнерът им поднасяше кафе. — Това ми напомня нещо. Чувала ли си се с бившия си съпруг след малкия преврат в „Мелър Травъл“?

— Ако имаш предвид Джайлс, изпрати ми коледна картичка за първи път от години, но не му върнах жеста.

— Гледам, че се е върнал на първия ред.

— Да, бори се срещу сестра си. Но е толкова некадърен, че очаквам редовно да бъде бит — добави Вирджиния, докато отпиваше глътка кафе.

— А сега тя е баронеса.

— Тя е пожизнен член на Камарата на лордовете — каза Вирджиния. — Но дължи мястото си само на това, че подкрепи Маргарет Тачър при кандидатурата й за лидер на торите. Това е почти достатъчно да те накара да гласуваш за лейбъристите.

— Честно казано, Вирджиния, пресата май е единодушна, че върши много добра работа като заместник-министър на здравеопазването.

— По-добре да се тревожи за здравето в собственото си семейство. Алкохол, наркотици, тройки, нападение над полицай, внучка зад решетките.

— Само за една нощ — напомни й Присила. — И се върна в „Слейд“ за следващия семестър.

— Някой е използвал много здрави връзки, за да я върнат — каза Вирджиния.

— Вероятно бившият ти съпруг — предположи Присила. — Той може и да е в опозиция, но подозирам, че все още е доста влиятелен.

— А какво става с твоя съпруг? — попита Вирджиния, за да смени темата. — Надявам се при него всичко да е добре — добави с надеждата да чуе обратното.

— Още произвежда по сто хиляди буркана рибен пастет седмично, което ми позволява да живея като херцогиня, макар да не съм такава.

— А синът ти още ли води връзките с обществеността на „Фартингс Кауфман“? — попита Вирджиния, като подмина хапливата забележка.

— Да. Всъщност Клайв се надява скоро да го поканят в борда.

— Сигурно помага, че Робърт е стар приятел на председателя.

— А твоят син как е? — нанесе ответен удар Присила.

— Много добре знаеш, че Фреди не е мой син, Присила. Когато чух за него за последно, беше избягал от училището, което щеше да реши всичките ми проблеми, но за съжаление няколко дни по-късно се върнал.

— И кой се грижи за него през ваканциите?

— Брат ми Арчи, който живее от приходите от фамилната спиртоварна, която татко обеща на мен.

— Все пак не се справи чак толкова лошо, херцогиньо — каза Присила и отново се загледа в каталога на „Сотбис“.

— Може и да си права, но тепърва трябва да се погрижа, че аз ще се смея последна — каза Вирджиния, докато келнерът приближаваше, без да е сигурен на кого да представи сметката. Макар да беше поканила Присила на обяд, Вирджиния болезнено си даваше сметка, че ако напише чек, той ще бъде отхвърлен. Но това щеше да се промени скоро.

— Следващия път е мой ред — каза Вирджиния. — „Анабел“ в четвъртък вечерта, нали?

 

 

Когато се прибра в дома си в Болтънс, Присила Бингам остави каталога на „Сотбис“ на масата във фоайето.

— Великолепни са — каза Боб, когато видя корицата. — Да не би да смяташ да наддаваш за тях?

— Добра идея — отвърна Присила, — но ще трябва да продадеш много рибен пастет, преди да можем да си го позволим.

— Тогава защо проявяваш интерес?

— Те са собственост на Вирджиния и тя ги е пуснала за продан, защото фамилията Хартфорд са намерили начин да я лишат от месечната й издръжка.

— Бих предпочел да чуя версията на Хартфорд, преди да си създавам мнение — каза Боб, докато прелистваше каталога в търсене на артикул 43. Подсвирна, като видя цената. — Изненадан съм, че семейството е било склонно да се раздели с тях.

— Не са били. Херцогът ги оставил на Вирджиния в завещанието си, без изобщо да има представа колко струват.

Боб сви устни, но премълча.

— Между другото — каза Присила, — театърът довечера още ли е в сила?

— Да — отвърна Боб. — Имаме билети за „Фантомът на операта“. Започва в седем и трийсет.

— Значи имам време да се преоблека — каза Присила и тръгна нагоре.

Боб я изчака да влезе в спалнята, след което взе каталога и отиде в кабинета си. Седна зад бюрото, насочи вниманието си към артикул 43 и се зачете в произхода на вазите. Започна да разбира защо ги смятат за толкова важни. Отвори долното чекмедже на бюрото, извади голям кафяв плик и пъхна каталога вътре. Написа адреса с големи букви:

ХЕРЦОГ ХАРТФОРД

ЗАМЪК ХАРТФОРД

ХАРТФОРДШЪР

Пусна плика в пощенската кутия на ъгъла и се върна у дома преди Присила да излезе от банята.