Джефри Арчър
Той бе човек (35)

33.

След двайсет минути пред портите на замъка спря линейка с пусната сирена.

Двама парамедици последваха бързо Вирджиния нагоре до спалнята на херцога. Сложиха го внимателно на носилката и бавно го свалиха долу. Тя държеше ръката на Пери и той успя да й се усмихне едва-едва, докато го качваха в линейката.

Вирджиния също се качи и седна на пейката до съпруга си, без нито за миг да пусне ръката му, докато линейката се носеше през провинцията. След двайсетина минути пристигнаха в местната болница.

Очакваха ги доктор, две сестри и трима санитари. Херцогът беше свален от линейката и преместен в набързо подготвената единична стая.

Тримата доктори, които го прегледаха, стигнаха до едно и също заключение — лек инфаркт. Въпреки диагнозата им главният лекар настоя херцогът да остане в болницата за допълнителни изследвания.

Вирджиния ходеше на свиждане на Пери всяка сутрин и макар че той непрекъснато й повтаряше, че се чувства отлично, докторите отказваха да го изпишат, докато не се уверят, че се е възстановил напълно, а Вирджиния в присъствието на старшата сестра ясно му даде да разбере, че трябва да следва стриктно предписанията на лекарите.

Вече се беше обадила на всички деца на херцога, като повтори диагнозата на докторите за лекия инфаркт и обясни, че ако Пери прави упражнения и внимава с диетата си, има всички основания да се смята, че ще живее още дълги години. Наблегна, че докторите не смятат, че е необходимо децата му да се втурнат към дома, и добави, че очаква с нетърпение да ги види за Коледа.

Диетата от диня, варена риба и зеленчуци без дресинг не подобриха настроението на херцога и когато седмица по-късно той най-сетне бе изписан, старшата сестра даде на Вирджиния списък с „разрешени и забранени“ неща — никаква захар, никакви въглехидрати, нищо пържено и само по една чаша вино на вечеря, без бренди и пура след това. Вирджиния получи също и копие от препоръчителната диета на болницата и обеща да го даде на главния готвач веднага щом се приберат.

Главният готвач така и не видя диетичния списък на старшата сестра и позволи на херцога да започва деня по начина, по който го бе започвал винаги — купа овесена каша с кафява захар, пържени яйца, наденички, два резена бекон и печен боб (любимият му), задушен в сос „Парламент“. Към това се добавяше бял препечен хляб с масло и мармалад и димящо кафе с две лъжици захар. След това херцогът се оттегляше да чете „Таймс“ в кабинета си, където го очакваше пакет „Силк Кът“, оставен до креслото му. Към единайсет и трийсет икономът му носеше чаша горещ шоколад и резен кейк за кафе, ако му се похапва, с което херцогът издържаше до обяда.

Самият обяд се състоеше от риба, както беше препоръчала старшата сестра — с тази разлика, че вместо варена беше панирана и вървеше с голяма купа пържени картофи. Шоколадовият пудинг — старшата сестра не беше споменала нищо за шоколад — рядко беше отказван от херцога и след него следваше още кафе и първата му пура за деня.

Вирджиния му позволяваше следобедна дрямка, след което го извеждаше на дълга разходка из имението, за да засили апетита му за следващото хранене. След като се преоблечеше за вечеря, херцогът се наслаждаваше на едно, понякога на две шерита и отиваше в трапезарията, където Вирджиния проявяваше особен интерес в подбора на вината към яденето. Готвачът добре знаеше, че херцогът обича най-много недопечен стек от говеждо филе с печени картофи и всички добавки, и смяташе за свой дълг да поддържа Негова Светлост щастлив, а освен това винаги имаше допълнително от всичко.

След вечеря икономът прилежно пълнеше тумбеста чаша с бренди и обрязваше хаванската пура на херцога, преди да я запали. Когато най-сетне се оттегляха в леглото, Вирджиния правеше всичко по силите си да възбуди херцога и макар да успяваше рядко, той винаги заспиваше изтощен.

Вирджиния продължи да следва този режим робски, като угаждаше и на най-малката прищявка на херцога, като за всички останали изглеждаше грижовна, внимателна и всеотдайна съпруга. Тя не коментира, когато той вече не беше в състояние да закопчава копчетата на панталона си или потъваше в дълга дрямка следобед, и казваше на всеки, който питаше: „Никога не съм го виждала в по-добра форма и няма да се изненадам, ако доживее до сто“, макар че всъщност намеренията й не бяха точно такива.

Вирджиния отдели много време за подготовката на седемдесет и втория рожден ден на Пери. Обяви на всички, че случаят бил специален и на херцога трябвало да му се позволи поне веднъж да си угоди във всичко.

След обилната закуска Пери излезе на лов за фазани с приятелите си, понесъл любимата си пушка „Пърди“ под мишница и манерка уиски в джоба. Сутринта беше във върхова форма и отстреля двайсет и една птици, преди да се върне изтощен в замъка.

Духът му се приповдигна при вида на печената токачка, наденичките, лука, пържените картофи и купата гъст сос от печеното. Може ли човек да иска нещо повече, каза той на приятелите си. Те се съгласиха от все сърце и непрекъснато вдигаха чаши за негово здраве. Последният си тръгна привечер, по което време херцогът беше заспал.

— Толкова добре се грижиш за мен, мила — каза той, когато Вирджиния го събуди навреме да се преоблече за вечеря. — Аз съм невероятен щастливец.

— Е, случаят е специален, скъпи — каза Вирджиния и му поднесе подаръка си за рожден ден.

Очите му светнаха, когато махна опаковката и видя кутия пури „Ромео и Жулиета“.

— Любимите на Чърчил — заяви той.

— А той доживя над деветдесет — напомни му Вирджиния.

По време на вечерята херцогът изглеждаше малко уморен. Успя обаче да довърши бланманжето си, преди да се наслади на чаша бренди и първата от пурите на Чърчил. Когато най-сетне се качи по стълбите малко след полунощ, трябваше да се държи за парапета, за да преодолява с мъка всяко следващо стъпало; другата му ръка не се откъсваше от раменете на Вирджиния.

Когато стигна спалнята, херцогът направи още няколко крачки и се строполи в леглото. Вирджиния започна бавно да го съблича, но той заспа още преди да му е свалила обувките.

Когато тя се съблече и легна до него, той хъркаше безметежно. Вирджиния никога не го бе виждала толкова доволен. Изгаси лампата.

Когато на сутринта се събуди, Вирджиния се обърна и видя, че херцогът все още е с усмивка на лице. Тя дръпна завесите, върна се при леглото и се вгледа по-внимателно. Помисли си, че изглежда малко блед. Провери пулса му, но не успя да го напипа. Седна на ръба на леглото и се замисли какво да прави.

Първо заличи всякакви следи от пурата и брендито и ги смени с купа ядки и гарафа вода с резенче лимон. Отвори прозореца, за да влиза свеж въздух, и след като огледа стаята за втори път, седна пред тоалетната си масичка, за да се овладее.

Изчака няколко секунди, пое дъх и нададе пронизителен писък. Втурна се към вратата и за първи път, откакто бе омъжена за Пери, излезе от спалнята по нощница. Изтича надолу по широкото стълбище и щом видя Ломакс, каза с пресекнат глас:

— Извикай линейка. Херцогът получи втори инфаркт.

Икономът моментално вдигна телефона във фоайето.

Д-р Ейнсли пристигна след трийсет минути; Вирджиния междувременно беше облечена и го очакваше. Отиде с него в спалнята. Не беше нужен дълъг преглед, преди докторът да каже на херцогинята онова, което тя вече знаеше.

Вирджиния избухна в сълзи и никой не беше в състояние да я утеши. Все пак успя да прати телеграми на Кларънс, Алис и Камила, след като нареди на иконома да изнесе двете синьо-бели вази от коридора на прислугата и да ги сложи в спалнята на херцога. Ломакс беше озадачен от нареждането и по-късно вечерта сподели с домакина: „Не е на себе си горката“.

Шофьорът остана още по-озадачен, когато му бе наредено да откара вазите в Лондон и да ги остави в „Сотбис“, преди да продължи към „Хийтроу“ да вземе Кларънс и да го докара в замъка Хартфорд.

Овдовялата херцогиня беше облечена в черно, което й отиваше, и по време на леката закуска прочете некролога на херцога в „Таймс“ — беше пълен с комплименти, но изброяваше съвсем малко постижения. Едно изречение обаче предизвика усмивка на лицето й: „Тринайсетият херцог Хартфорд почина мирно в съня си“.