Джефри Арчър
Той бе човек (45)

43.

— Какво означава „мартинет“? — попита Фреди и вдигна глава от домашното си.

— Маниак на тема дисциплина — отвърна Карин. — Мисля, че идва от френски.

— Карин, как английският ти е толкова добър, щом си израснала в Германия?

— В училище винаги ми допадаха чуждите езици и когато влязох в университета, се записах модерна филология и станах преводачка. Така се запознах с Джайлс.

— Замислял ли си се какво ще учиш в университета? — попита Джайлс и свали вечерния вестник.

— ПФК — отвърна Фреди.

— Знам за политика, философия и икономика, но никога не съм чувала за ПФК — каза Карин.

— Политика, философия и крикет. Добре известна специалност в Оксфорд.

— Да, но не за мартинети — каза Джайлс. — И подозирам, че ако беше потърсил думата в Обновения кратък речник на Оксфорд, щеше да откриеш, че подполковник Мартинет е заменен с Маргарет Тачър като основен източник.

— Не му обръщай внимание — каза Карин. — Използва всякакъв повод да жегне премиера.

— Но пресата май е на мнение, че тя си върши добре работата — каза Фреди.

— Прекалено добре, за да ми харесва — призна Джайлс. — Истината е, че почти я бяхме качили на бесилото, докато аржентинците не завладяха Фолкландските острови. Но след това стана същински Джеймс Бонд — куршумите летят към нея от всички посоки, но тя все успява да се сниши в подходящия момент.

— Ами заместник-министърът на здравеопазването? — попита Фреди. — На нея ще й се наложи ли да се снишава, след като отново си на първия ред?

— Куршумите ще я застигнат всеки момент — с известно задоволство рече Джайлс.

— Джайлс, дръж се прилично. Говорим за сестра ти, не за врага.

— Тя е по-лоша и от враг. Не забравяй, че Ема е ученичка на блажената Маргарет Грантъмска. Но когато представи в Горната камара последния законопроект за здравеопазването, възнамерявам да го съсипя член по член, докато не започне да гледа на оставката като на блажено спасение.

— На твое място бих внимавала, Джайлс — каза Карин. — Подозирам, че като бивш председател на борда на голяма болница Ема може да е по-добре осведомена от теб за здравните услуги.

— А, но забравяш, че дебатът няма да се води в заседателна зала на болница, а в Камарата на лордовете, където дебна от известно време.

— Може би няма да е зле да се вслушаш в предупреждението на Грейс, че Ема може да те препъне в подробностите — каза Карин. — Защото за разлика от повечето политици, тя всъщност познава нещата отвътре.

— Мисля си, че си тори под прикритие — отбеляза Джайлс.

— Определено не съм — отвърна Карин. — Излязох от прикритие преди години и Ема е онази, която ме привлече на тяхна страна.

— Предателка.

— Нищо такова. Влюбих се в теб, а не в Лейбъристката партия.

— За добро или лошо.

— За лошо в конкретния случай.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но само исках да разбера значението на думата „мартинет“.

— Не обръщай внимание на Джайлс — каза Карин. — Винаги е такъв преди голям дебат, особено когато в него участва и сестра му.

— Мога ли да дойда да гледам? — попита Фреди.

— Зависи коя партия ще подкрепиш — отвърна Джайлс.

— Онази, която ме убеди, че политиката й е по-добра.

— Това беше оригинално — каза Карин.

— Мисля, че сега не е времето да ви кажа, че се записах в Млади консерватори — каза Фреди.

— Какво си направил? — изуми се Джайлс, залитна и се вкопчи в лавицата над камината.

— И става по-лошо.

— Че как е възможно да стане по-лошо?

— Неотдавна имахме имитация на избори в училище и се явих като кандидат на торите.

— И какъв беше резултатът? — поинтересува се Джайлс.

— Не би искал да знаеш.

— Не само че е спечелил категорично — каза Карин, — но и иска да последва стъпките ти и да влезе в парламента. Жалко само, че няма да седи от твоята страна в Камарата.

Последва мълчание, което малцина министри бяха успявали да наложат на лорд Барингтън от Бристолското пристанище.

 

 

— Том, когато мистър Кауфман пристигне, би ли го помолил да се отбие в кабинета ми преди заседанието на борда?

— Разбира се, сър — каза портиерът и отдаде чест на председателя.

Себ бързо отиде до асансьорите. Макар още да нямаше осем, Джон Ашли и Арнолд Хардкасъл вече го чакаха в коридора на последния етаж.

— Добро утро, господа — каза Себ, докато влизаше в кабинета си. — Моля, седнете. Реших, че е добре да обсъдим тактиката си, преди Виктор да е дошъл — ако изобщо се появи. Да започнем с теб, Джон. Някакви новини?

Ашли отвори папката, която с всеки ден ставаше все по-дебела.

— Чекът за триста и двайсет хиляди беше представен. Мистър Вон обаче се съгласи, че не е необходимо да го одобрим незабавно, тъй като периодът на уговаряне още не е приключил.

— Много разумно от негова страна, но пък ние сме техен надежден клиент от много години. Джон, какво според теб трябва да правим, ако Виктор не дойде?

— Да се обадим на Бари Хамънд и да му заръчаме да открие Виктор, защото не се съмнявам, че ще намерим там и момичето.

— Това крие рискове — обади се Арнолд.

— Според мен — отвърна Джон — по-важни от рисковете са последиците, ако й позволим да изцица Виктор до последно.

— Ама че метафора — рече Себ и си погледна часовника. — На път е да закъснее.

На вратата се почука и тримата вдигнаха с надежда очи. Вратата се отвори и в кабинета влезе Рейчъл.

— Някои директори вече пристигнаха и ви чакат в заседателната зала — каза секретарката, докато даваше на Себ копие от дневния ред.

— Мистър Кауфман сред тях ли е, Рейчъл?

— Не, господин председател, не съм го виждала тази сутрин.

— В такъв случай предлагам да идем при колегите — каза Себ, след като погледна дневния ред. — Предлагам да не споменаваме за мис Ломбардо, докато не ни се отвори възможност да поговорим насаме с Виктор.

— Съгласен — в един глас казаха главният изпълнителен директор и юрисконсултът.

Тримата станаха без нито дума повече, излязоха от кабинета и тръгнаха към заседателната зала.

 

 

— Добро утро, Джайлс — каза Себ: обръщаше се към вуйчо си по име за първи път, откакто бе станал председател на борда. — Да разбирам ли, че с майка ми вече не си говорите, след като законът за здравеопазването мина на първо четене?

— Точно така, господин председател. Единственото ни общуване в бъдеще ще бъде през масата в Камарата.

Себ се усмихна, но все поглеждаше към вратата. Останалите директори заеха местата си около заседателната маса, но столът в другия край си оставаше празен. Подобно на майка си Себ вярваше, че заседанията на борда трябва да започват точно навреме. Погледна си часовника. Девет без една. Зае мястото си начело на масата.

— Добро утро, господа. Ще помоля секретарят на компанията да прочете протоколите от миналото заседание.

Мистър Уитфорд стана от мястото си от дясната страна на председателя и прочете протоколите, сякаш четеше проповед в църква.

Себ се опитваше да се съсредоточи, но продължаваше да поглежда към вратата, макар вече да не хранеше особени надежди — Виктор никога не закъсняваше за срещи на борда. Когато мистър Уитфорд си седна, Себ забрави да попита колегите си дали имат въпроси. Просто промърмори: „Точка първа“, и тъкмо се канеше да покани главния изпълнителен директор да представи месечния доклад, когато вратата на залата се отвори и нахълта зачервеният заместник-председател.

— Извинявам се, господин председател — каза Виктор още преди да е заел мястото си. — Полетът ми закъсня заради мъглата. Направихме поне десет кръга, преди да ни позволят да кацнем.

— Няма проблем, Виктор — спокойно каза Себ. — Изпусна само четенето на протоколите от последното заседание и тъкмо се канех да мина на точка първа, новите банкови регулации на правителството. Джон?

Ашли отвори папката си и погледна подробните бележки, които бе подготвил, и изложението, което щеше да сподели с колегите си.

— Изглежда, че банкерите вече се нареждат до агентите на недвижими имоти и депутатите като членове на обществото, заслужаващи най-малко доверие — започна той.

— Значи остава само да стана агент на недвижими имоти и ще съм покрил и трите позиции — обади се Джайлс.

— Какво е заключението? — попита Себ, след като смехът утихна.

— Можем да очакваме по-затегнат надзор върху работата на банката и много по-сериозни инспекции от регулаторните органи, наред със серия нови регулации. Джефри Хау е твърдо решен да покаже, че той е новата метла, която ще измете Сити.

— Консервативните правителства винаги се заканват, но обикновено това се забравя след няколко добре подбрани проповеди от министъра на финансите на дадени от кмета банкети.

Когато директорите започнаха да изказват предвидимите им мнения — с изключение на Джайлс, както можеше да се очаква — мислите на Себ отново се зареяха. Върна се рязко в реалността, когато усети, че колегите му го гледат.

— Втора точка? — подканващо се обади секретарят на компанията.

— Втора точка — каза Себ. — Лорд Барингтън наскоро се върна от Рим и смятам, че има доста вълнуващи новини за нас. Джайлс?

Джайлс запозна борда с посещението си във Вечния град, където се бе срещнал с председателя на банка „Касалди“ г-н Менегати, който искал двете институции да установят дългосрочно партньорство. Докладът му бе последван от дискусия между директорите, която Себ обобщи с препоръката Джайлс и подбран екип да продължат с разговорите на следващото ниво и да се види дали не може да се стигне до изгодно предложение за сливане, което и двамата председатели ще сметнат за подходящо да препоръчат на бордовете си.

— Поздравления, Джайлс — каза Себ. — Очакваме с нетърпение следващия доклад. Мисля, че можем да минем към трета точка от дневния ред. — Мислите му обаче отново се отклониха към единственото нещо, което щеше да бъде в дневния ред по-късно, когато щеше да се срещне насаме със заместник-председателя. Макар че трябваше да признае, че Виктор изглежда много по-спокоен, отколкото се чувстваше самият той.

Себ изпита облекчение, когато секретарят най-сетне попита:

— Има ли други въпроси за обсъждане?

— Да — обяви Виктор от другия край на масата. Себ повдигна вежда. — Някои колеги сигурно са се чудили къде бях през последните десет дни и смятам, че дължа обяснение на всички ви.

Трима от директорите със сигурност бяха съгласни с него.

— Когато станах заместник-председател — продължи Виктор, — наред с другите отговорности, с които ме натовари председателят, трябваше да следя как се справя банката с благотворителните дарения. Трябва да призная, че си помислих, че това няма да е тежка задача. Оказа се обаче, че дълбоко греша. Бързо открих, че банката просто няма политика по този въпрос и че според стандартите на конкуренцията сме не просто слаби, а направо гадни. И нямаше да разбера колко гадни, ако лейди Барингтън не се бе обърнала към мен да потърси подкрепата на банката, когато се включи в маратона. Когато извади списъка със спонсорите си, изпитах срам. Тя беше събрала повече пари от „Барклис“, „Нат Уест“ и доктор Грейс Барингтън, отколкото от „Фартингс Кауфман“. Това ме накара да проявя голям интерес към каузата, която подкрепяше.

Вече целият борд слушаше внимателно заместник-председателя.

— Въпросната благотворителна организация изпраща мисии в Африка, където видният сърдечен хирург доктор Магди Якуб оперира деца, които иначе не биха имали шанс да оцелеят.

— Какво по-точно е мисия? — попита мистър Уитфорд, който записваше всяка дума на заместник-председателя.

— Една мисия се състои от петима души — хирург, лекар, две сестри и мениджър, които предлагат услугите си безплатно и често жертват отпуските си, за да вършат тази животоспасяваща работа. Лейди Барингтън ме посъветва да се срещна с мис Кандис Ломбардо, която е активен член на борда на благотворителната организация, така че я поканих на вечеря. — Виктор се усмихна на председателя.

— Защо това име ми е познато? — попита секретарят на компанията.

— Мис Ломбардо — каза Клайв Бингам — беше избрана за най-желана жена на планетата от читателите на списание „Джентълменс Куотърли“ и ако може да се вярва на таблоидите, в момента има връзка с Омар Шариф.

— Нямам представа дали е вярно — каза Виктор. — Мога само да ви кажа, че по време на вечерята бързо разбрах колко е отдадена на каузата. Мис Ломбардо ме покани да отида с нея до Египет и да видя с очите си работата на доктор Якуб и екипа му в тази страна. Именно там прекарах последните десет дни, господин председател. И признавам, че през повечето време или припадах, или повръщах.

— Заместник-председателят да припадне? — слиса се Клайв.

— При това неведнъж. Мога да ви уверя, че гледката на отворен гръден кош на малко дете не е за хора със слаби сърца. Когато се качих на самолета за Лондон, бях твърдо решен да направя повече, много повече. В резултат на това пътуване препоръчвам на борда да станем банкери на благотворителната организация, без никакви такси. Вече се съгласих да стана техен почетен ковчежник.

— Както сам се изрази, много повече — каза Себ. — С какво друго може да помогне банката?

— Като начало можем да направим значително дарение в благотворителния тръст „Марсдън“, за да продължат работата си, без да им се налага да затягат коланите.

— За каква сума става въпрос? — попита Джайлс.

— Половин милион на година за следващите пет години. — Някои от директорите ахнаха, а Виктор продължи: — Бордът ще се зарадва да научи, че това ще ни донесе четирийсет процента данъчно облекчение.

— Каква според вас ще бъде реакцията на акционерите, че даваме такава голяма сума за благотворителност? — попита Джон Ашли.

— Например, ако мистър Кауфман се обърне към годишното събрание на акционерите — обади се Себ.

— Подозирам, че ще кажат, че не е достатъчно.

Един-двама членове на борда кимнаха, други се усмихнаха.

— Но все пак ще трябва да обясним как се харчат парите — каза секретарят на компанията. — В края на краищата това ще са просто пари, дадени на доверие.

— Така е — съгласи се Виктор. — И ако ми позволите да говоря по темата пред акционерите на годишната среща, няма да е нужно да им напомням, че в последно време банката спечели над единайсет милиона паунда от придобиването на „Хародс“ от мистър Ал Файед. Трябва обаче да призная, че без одобрението на борда платих капаро за недвижим имот на Саут Парейд зад „Роял Марсдън“, така че организацията да установи централата си близо до болницата. Успях да издействам сваляне на цената, тъй като мястото преди това е било агенция за ескорт.

— Защо не предупреди предварително борда за покупката? — попита Себ. — Едно телефонно обаждане щеше да е напълно достатъчно, така че изпълнителните директори да обсъдят предложението преди днешното заседание на борда. А вместо това се появяваш и ни изправяш пред свършен факт.

— Моите извинения, но пропуснах да спомена, че принцеса Даяна, която е приятелка на доктор Якуб, също беше в Египет и охраната ни помоли да не разкриваме на никого къде се намираме и кои са имената на пътуващите.

— Съвсем правилно — каза Джайлс. — Не е нужно да телеграфираме на ИРА.

— И предположих — продължи Виктор, гледаше Себ в очите, — че ако се появи нещо наистина спешно, едва ли бихте се поколебали да се обадите на жена ми, която е единственият човек, който знаеше къде точно съм.

Трима от директорите закимаха в знак на съгласие.

— И накрая — каза Виктор, — знам, че всички ще се зарадвате да чуете, че следващия четвъртък професор Якуб ще даде в „Марсдън“ пресконференция, на която ще обяви, че принцеса Даяна се е съгласила да стане патрон на благотворителната организация.

— Браво — каза Клайв. — Това може само да подобри имиджа на банката.

— Това не е единствената причина да искам да подкрепя такава достойна кауза — остро отвърна Виктор.

— Може би не — рече Арнолд, — но докато министърът на финансите все още вилнее, няма да ни навреди.

— Няма да е зле да съставиш предложение, което да обсъдим на следващото заседание — каза Себ. — И да го раздадеш възможно по-рано, за да го обмислим сериозно.

— Нахвърлях най-общо точките, докато кръжах сутринта над вас, председателю, и щом съм готов, ще пратя копия на всички членове на борда.

Неколцина директори кимаха, докато Виктор затваряше папката пред себе си.

— Благодаря — каза Себ. — А сега ни остава само да решим датата на следващото заседание.

След като определиха датата, Себ обяви край на срещата.

— Би ли ми отделил минутка, Виктор — каза той, докато си събираше нещата.

— Разбира се. — Виктор последва Себ през изхода, по коридора и до кабинета му. Канеше се да затвори вратата след себе си, когато видя, че Джон Ашли и Арнолд Хардкасъл вървят плътно след него.

След като четиримата се настаниха около овалната маса, Себ започна отдалеч:

— Виктор, някои от нас доста се разтревожиха, когато в твое отсъствие в банката постъпиха три чека за одобрение от някоя си мис Ломбардо, за която Арнолд, Джон и аз не бяхме и чували.

— Не сте чували? — изуми се Виктор. — От гората ли излизате?

Когато никой от тях не се опита да се защити, му прещрака.

— А — рече той с вид на човек, който държи каре аса. — Значи сте си помислили…

— Е, трябва да се опиташ да видиш нещата от нашата гледна точка — оправда се Арнолд.

— И ако трябва да съм честен — каза Виктор, — мис Ломбардо едва ли попада често на първата страница на „Файненшъл Таймс“.

Останалите трима избухнаха в смях.

— Признавам, че нямах одобрението на борда да купя сградата, и тъй като се боях, че може да я изпуснем, докато цената й е толкова ниска, позволих на мис Ломбардо да открие сметка, за която гарантирах.

— Но това не обяснява петте хиляди паунда, които е платила за палто от норки от „Хародс“ — малко притеснено каза Джон Ашли.

— Подарък за рождения ден на Рут, за който не исках да научава. Между другото, затова ли сте се опитвали да се свържете с мен?

— Разбира се, че не — каза Себ. — Просто искахме да ти кажем, че Джайлс вероятно е на път да направи голям удар в Рим, преди да си го научил от вестниците.

— Добър опит — каза Виктор. — Но те познавам от твърде много време, за да се хвана, Себ. Ето какво ще направя. Няма да споменавам повече тази тема, стига да подкрепиш предложението ми да поддържаме благотворителната организация на следващото заседание на борда.

— Намирисва ми на изнудване.

— Именно.

— Май трябваше да послушам жена си — промърмори Себ.

— Би било мъдро, като се вземе предвид всичко — каза Виктор. — Нямах намерение да споменавам пред борда, че Саманта ми намигна, докато предприемахте нелепото си измъкване от „Каприз“.