Джефри Арчър
Той бе човек (7)

5.

— Колко добър е източникът ви?

— Безупречен. И е записал всичко чуто, дума по дума.

— Е, не мога да се преструвам, госпожо председател, че не съм чувала подобни слухове и преди, но не и такива, които могат да се докажат — каза старшата сестра. — Единствената сестра, която подаде официално оплакване, напусна седмица по-късно.

— С какви възможности разполагаме? — попита Ема.

— Знаете ли нещо за сестрата, освен че са подслушали разговора?

— Мога да ви кажа, че посегателството се е състояло в складчето за постелно бельо на третия етаж.

— Това може да сведе броя на сестрите до пет-шест.

— И по-рано същата сутрин е била на визитация с доктор Хендс.

— Кога е било това?

— Вчера.

— В такъв случай остават две или най-много три сестри.

— Освен това е от Западна Индия.

— А — рече старшата сестра. — Чудех се защо Бевърли е с насинено око, но ето че вече зная. Но тя трябва да се оплаче официално, за да може етичната комисия да започне разследване.

— Колко време ще отнеме то?

— Между шест и девет месеца, но дори тогава не виждам особени шансове за успех, тъй като очевидно не е имало свидетели.

— Значи сме в изходна позиция и доктор Хендс ще си продължи по същия начин, без да можем да направим нищо.

— Боя се, че е така, госпожо председател, освен ако…

 

 

— Поздравления за успешната сделка — каза Маргарет Тачър, когато Ема вдигна телефона, — макар че не мога да си представя, че решението е било от лесните.

— Направо се разкъсвах — призна Ема. — Но бордът, семейството ми и всички професионални съветници бяха единодушни, че трябва да приема офертата на „Кюнард“.

— И как си запълвате времето, след като вече не сте председател на борда на „Барингтън“?

— Остават ми още няколко месеца начело на Кралската болница, но след снощния вот на недоверие към правителството май ще прекарам повечето си време в обикаляне на Уест Кънтри, за да се погрижа да се озовете на Даунинг стрийт.

— Бих предпочела да обикаляте цялата страна и да вършите същото — каза мисис Тачър.

— Боя се, че не ви разбирам.

— Ако включите телевизора, ще видите как премиерът отива в Бъкингамския дворец да се срещне с кралицата. Мистър Калахан ще иска разрешението й да разпусне Парламента, за да обяви общи избори.

— Датата определена ли е?

— Четвъртък, трети май. И искам да преборите брат си.

— Какво имате предвид?

— Както може би знаете, той отново ръководи кампанията на лейбъристите за маргиналните места. Има петдесет-шейсет ключови избирателни района, които ще решат резултата от изборите. Мисля, че вие сте идеалният човек за същата работа, но за торите.

— Но Джайлс има огромен опит в предизборните кампании. Той е изпечен политик…

— … и никой не го познава по-добре от вас.

— Сигурно има много други хора, които са по-подходящи от мен за подобна отговорна работа.

— Вие сте първият ми избор. И имам чувството, че брат ви няма да остане доволен, когато научи срещу кого ще трябва да се изправи. — Последва дълга пауза преди мисис Тачър да добави: — Елате в Лондон да се запознаете с председателя на партията Питър Торникрофт. Той вече е уредил всичко, така че ми трябва само координатор, който да вдъхне страх от бога у местните председатели на маргиналните райони.

Този път Ема не се поколеба.

— Кога започвам?

— Утре сутринта в десет, в централата на партията — отвърна лидерът на опозицията.

 

 

— Искали сте да ме видите, госпожо председател.

— Да, и ще започна направо по същество — каза Ема, преди Хендс да успее да седне. — Получих няколко оплаквания от сестри относно неетично поведение от ваша страна.

— Няколко? — учуди се Хендс и седна. Изглеждаше спокоен.

— През последната година старшата сестра събира доказателства и ме помоли да започна официално разследване.

— Както желаете — каза Хендс. — Нищо няма да ми лепнете и ще бъда напълно оправдан.

— Нищо да ви лепнем? Бих си помислила, че изборът на думи е неподходящ, освен ако, разбира се…

— Още една дума, лейди Клифтън, и ще наредя на адвокатите си да ви съдят за клевета.

— Съмнявам се. Подобно на вас, аз се погрижих да няма свидетели и макар да приемам, че може да снемат всички обвинения срещу вас, съм твърдо решена да съсипя репутацията ви и да не можете да си намерите работа в тази страна. Така че ви съветвам…

— Заплашвате ли ме? Защото ако го правите, вашата репутация може да се окаже съсипана, след като разследването се окаже загуба на време и пари — точно когато БКБ отново е кандидат за болница на годината.

— Да, обмислих и това — каза Ема. — Досега силата ви винаги е била във вашата дума срещу думата на някоя млада сестра. Но този път няма да си имате работа с уплашено момиче, а с председателя на болницата. И да, готова съм да рискувам репутацията си срещу вашата.

— Блъфирате — каза Хендс. — Остава ви по-малко от година и едва ли искате да ви запомнят точно с това.

— Отново грешите, доктор Хендс. Подозирам, че когато ви разоблича, вашите колеги и шестнайсетте медицински сестри, които дадоха писмени показания — Ема потупа дебелата папка на бюрото си, в която се намираше просто докладът от инспекцията на болницата, — ще бъдат благодарни за намесата ми, а на вас ще ви бъде трудно да си намерите работа и в най-затънтената африканска страна.

Този път Хендс се поколеба.

— Ще рискувам. Сигурен съм, че нямате достатъчно доказателства, за да започнете разследване.

Ема се наведе напред, набра външен номер и включи говорителя на телефона. След секунди двамата чуха:

— Редакторът слуша.

— Добро утро, Редж. Обажда се Ема Клифтън.

— Кой от репортерите ми искаш да разпердушиня днес, Ема?

— Този път никой репортер. А мой доктор.

— Разкажи ми.

— Каня се да започна разследване на поведението на един доктор от болницата и реших, че ще искаш да научиш преди националните медии да надушат историята.

— Браво на теб, Ема. — Хендс започна да й маха трескаво. — Но ако искаш статията да излезе в окончателното издание, ще трябва незабавно да пратя в болницата репортер.

— Имам среща в единайсет — каза Ема, докато гледаше бележника си, — но ще се опитам да я отложа. Ще ти се обадя след малко.

Докато затваряше, видя, че по челото на Хендс е избила пот.

— Ако искате да отложа срещата си с репортера от „Бристол Ивнинг Нюз“ — каза тя и отново потупа папката, — очаквам до обед да сте напуснали болницата. В противен случай ви съветвам да си вземете вечерния вестник и да видите какво точно си мисля за доктори като вас. И гледайте да стоите близо до телефона си, тъй като имам чувството, че ще искат да чуят и вашата версия за историята.

Хендс стана несигурно от стола и излезе, без да каже нито дума. Щом вратата се затвори, Ема вдигна телефона и набра същия външен номер.

— Благодаря — каза, когато от другата страна вдигнаха.

— За мен беше удоволствие — отвърна Хари. — По кое време ще се върнеш за вечеря?

— Щом ще прекарваш следващия месец в Лондон — каза Хари, след като Ема му съобщи новината, — къде възнамеряваш да отседнеш?

— При Джайлс. Така ще мога да следя отблизо всеки негов ход.

— И той твоите. Но не виждам как би се съгласил с подобно уютно решение.

— Няма да има особен избор — каза Ема. — Явно си забравил, че аз съм собственичката на Смит Скуеър 23. Така че ако някой ще търси временно настаняване, това ще е Джайлс, а не аз.