Джефри Арчър
Той бе човек (17)

15.

— Случайно да разполагаш със свободни десет хиляди паунда? — попита Мелър. Вирджиния се зачуди дали не се шегува, но видя отчаянието в очите му. — Имам краткосрочен проблем с парите в брой — обясни той. — И мога да го реша само ако получа малко повече време. Но се нуждая бързо от десет хиляди. — Хвърли поглед през пълното с хора помещение към Наш, който се беше увлякъл в разговор с единствената си посетителка. — Много бързо.

Вирджиния си помисли за сто и единайсетте хиляди, които имаше в сметката си, и се усмихна сладко.

— Дезмънд, ти най-добре знаеш, че съм бедна като църковна мишка. Брат ми ми отпуска само две хиляди месечна издръжка, с които едва успявам да живея. Единственият ми друг приход в последно време беше малката сума, която получих след продажбата на къщата на майка ти. Мисля, че мога да ти дам хиляда и може би още толкова след месец.

— Много мило от твоя страна, Вирджиния, но дотогава ще е твърде късно.

— Имаш ли някакви активи, които могат да послужат като гаранция? — попита Вирджиния. Познати думи, които бе чувала често от банкера си, когато парите й свършваха.

— Бившата ми жена получи къщата ни в провинцията при развода. Пуснах за продажба апартамента си в Бристол. Той струва около двайсет хиляди и макар че имам купувач, все още няма сключена сделка.

— Ами Ейдриън Слоун? В края на краищата подобна сума едва ли ще представлява трудност за него.

— Това вече е невъзможно — каза Мелър без повече обяснения.

— А Джим Нолс?

Мелър се замисли за момент.

— Предполагам, че Джим би се съгласил да помогне, ако предложа апартамента като гаранция и има нещо и за него.

— Какво?

— Да оглави компанията, пари в брой, каквото поиска.

— Ще се свържа с него веднага щом се прибера и ще разбера дали е склонен да помогне.

— Благодаря, Вирджиния. Разбира се, ще има нещо и за теб.

Мелър отново погледна през помещението към Наш, който в момента получаваше инструкции къде да бъде пратена втората част от сумата. Никога на едно и също място и на един и същи човек, така му беше обяснил.

— Но въпреки това ще ми трябват десет хиляди преди четвъртък — каза Мелър на Вирджиния. — И изобщо няма да ти казвам какви може да са последствията, ако не успееш да ги набавиш.

— Колко често можеш да използваш телефона?

— Веднъж седмично, но само за три минути. И не забравяй, че надзирателите подслушват всяка моя дума.

— Обади ми се в четвъртък следобед, около пет. Дотогава ще съм се видяла с Нолс и ще направя всичко необходимо да го убедя.

 

 

— Всичко е нагласено за четвъртък — каза Наш, когато Мелър отиде при него на двора.

— Къде и кога? — попита Мелър, който не искаше да признае, че не разполага с парите.

— Трафалгар Скуеър, между фонтаните, в дванайсет.

— Разбрано.

— Същата дама ли ще бъде?

— Да — каза Мелър с надеждата, че Вирджиния не само ще разполага с парите, но и ще се съгласи отново да изиграе ролята на посредник.

Наш се вгледа по-внимателно в него.

— Надявам се да си помислил за последствията, ако не получим втората половина от плащането.

— Няма проблем — отвърна Мелър, който през последната седмица можеше да мисли единствено за това. Изостана и продължи да върви сам, като се питаше, молеше се, надяваше се, че Вирджиния е убедила Нолс да й даде назаем десет хиляди. Погледна си часовника. Щеше да разбере след пет часа.

 

 

— Джим Нолс — каза гласът от другия край на линията.

— Джим, обажда се Вирджиния Фенуик.

— Вирджиния, как си? От много време не сме се чували.

— От прекалено много. Но смятам да се реванширам.

— Какво имаш предвид?

— Имам едно предложение, което може да те заинтересува. Случайно да си свободен за обяд?

 

 

В пет следобед Вирджиния седеше до телефона — разполагаше само с три минути да каже добре заучените си реплики. Беше си записала седем точки, за да е сигурна, че няма да пропусне нещо важно. Когато телефонът иззвъня, тя вдигна веднага.

— 7784.

— Здравей, скъпа, Присила се обажда. Реших да ти се обадя и да те питам дали си свободна да обядваме в четвъртък?

— Не сега — каза Вирджиния и затвори.

След няколко секунди телефонът иззвъня отново.

— 7784 — повтори тя.

— Дезмънд е. Успя ли да… — Явно не искаше да губи нито секунда.

Вирджиния погледна първата точка.

— Да. Нолс се съгласи да ти заеме десет хиляди срещу апартамента в Бристол.

— Слава богу — каза Мелър и въздъхна с облекчение, което тя ясно долови.

— Но ако не успееш да му върнеш цялата сума в рамките на трийсет дни, иска допълнителни гаранции.

— Какви?

— Акциите ти в „Мелър Травъл“.

— Но те струват милион и половина!

— Или се съгласяваш, или няма сделка, ако си спомням правилно точните му думи.

Мелър замълча за момент, макар да си даваше сметка, че трите минути изтичат бързо.

— Нямам особен избор. Кажи на оня кучи син, че приемам условията му и ще му върна парите веднага щом продам апартамента.

— Ще му предам веднага, но той няма да отпусне парите, докато не види подписан от теб документ, че ще му прехвърлиш акциите си, ако не му върнеш сумата в рамките на трийсет дни.

— Но как бих могъл да подпиша подобно нещо навреме? — отново се отчая Мелър.

— Не се безпокой. Адвокатите му са приготвили всички документи и ще ти бъдат пратени в затвора още тази вечер. Само гледай да имаш човек, който да ти ги достави.

— Адресирай плика до мистър Грейвс. Той е надзирател на моя етаж и вече ми направи няколко услуги, така че може да му се има доверие. Ако е дежурен довечера, ще мога да подпиша веднага.

Вирджиния си записа името и отново погледна списъка си.

— Къде и кога да доставя парите?

— В четвъртък, в дванайсет часа на Трафалгар Скуеър. Човекът ще те чака между фонтаните. Само гледай да не закъснееш.

— Същата жена ли ще бъде?

— Не. Оглеждай се за плешив мъж на средна възраст с тъмносиньо сако и джинси. — Вирджиния отново си записа. — Ти си съкровище — каза Мелър. — Задължен съм ти.

— Мога ли да направя още нещо за теб?

— Не, но ще ти пратя писмо, което искам да…

Връзката прекъсна.

 

 

Мистър Грейвс затвори телефона в кабинета си и зачака инструкциите.

— Ще трябва да се погрижиш да си на смяна, когато документът пристигне в затвора довечера.

— Няма проблем. Малко надзиратели се съгласяват да останат доброволно нощна смяна.

— И гледай Мелър да подпише и да си свидетел на подписването.

— А после какво?

— Вземи документа след края на смяната и го достави на адреса, който Мелър ще напише на плика. И не забравяй, че имаш още една задача, преди да си получиш парите.

Грейвс се намръщи и каза строго, мъчейки се да си възвърне авторитета:

— По-добре се връщай в килията си преди някой да е забелязал, че те няма.

— Както кажеш, началник — отвърна Наш и излезе от кабинета.

 

 

На следващата сутрин Вирджиния намери на изтривалката пред вратата голям плик. Не искаше да знае кой го е доставил, нито кога. Погледна си часовника — 9:14. Нолс трябваше да го вземе в десет, така че разполагаше с предостатъчно време.

Отвори плика, извади документа и бързо обърна на последната страница да провери дали Мелър го е подписал. Усмихна се, като видя, че приятелят му мистър Грейвс е бил свидетел на подписването. Прибра документа в плика, излезе от малкия си апартамент в Челси и се отправи към едно копирно студио в Пимлико, което бе набелязала предишния ден.

Младият мъж зад тезгяха направи две копия на документа и й взе два паунда, както и още двайсет пенса за голям кафяв плик. Вирджиния се върна в апартамента си и след двайсет минути, докато четеше сутрешния вестник, на вратата се почука.

Нолс я целуна по двете бузи, сякаш бяха стари приятели, но след като размениха кафявите пликове, си тръгна веднага. Вирджиния се върна в дневната, отвори новия плик и преброи парите. Петнайсет хиляди, както се бяха разбрали. Добра работа за една сутрин. Сега й оставаше да реши дали да достави десетте хиляди на плешивия мъж с тъмносиньо сако и джинси, който щеше да я чака на Трафалгар Скуеър.

 

 

Вирджиния влезе в банката и тръгна право към кабинета на директора. Мистър Лий стана в мига, в който тя влезе. Без нито дума тя извади пет целофанени пакета и копираните три страници на документа от чанта „Суон и Едгар“ и ги остави на бюрото му.

— Моля да захраните сметката ми с пет хиляди паунда и да сложите този документ при личните ми книжа.

Мистър Лий леко се поклони и понечи да попита… но тя вече беше излязла.

Вирджиния излезе от банката на Странд и бавно тръгна към Трафалгар Скуеър. Беше решила да изпълни инструкциите на Мелър, защото помнеше думите му за тежките последствия, ако не успее да достави парите, и не искаше на единствения й друг източник на доходи да се случи нещо лошо.

Спря пред „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“ и стиснала здраво чантата, изчака светофара, преди да пресече улицата. Ято стреснати гълъби излетя пред нея, когато стъпи на площада и тръгна към фонтаните.

Едно дете подскачаше във водата, а майка му го умоляваше да излезе. Зад тях стоеше плешив мъж с риза с разкопчани горни копчета, тъмносиньо спортно сако и джинси, който не откъсваше поглед от нея. Тя отиде при него и му даде пазарската чанта. Той дори не погледна вътре — просто й обърна гръб и изчезна в тълпата туристи.

Вирджиния въздъхна с облекчение. Операцията бе минала гладко и тя вече очакваше с нетърпение да обядва с Присила. Тръгна към Националната галерия и спря такси, а плешивият мъж продължи да крачи в противоположната посока. Нямаше как да пропусне сребристосивото бентли, паркирано пред посолството на Южна Африка. Докато приближаваше, затъмненото стъкло на лимузината се смъкна и навън се подаде ръка. Той предаде чантата и зачака.

Конрад Соркин провери десетте целофанени пакета и върна единия на куриера.

— Благодаря, мистър Грейвс. Моля предайте на мистър Наш, че лейди Вирджиния не се е появила.