Джефри Арчър
Той бе човек (30)

28.

— Но това е семейна традиция — настоя Ема.

— Не можем ли да си вземем почивна година? — пошегува се Себастиан.

— Категорично не. Обещах на прадядо ти, че семейството винаги ще посреща Коледа заедно, а на трийсет и първи декември ще споделяме какво сме решили да постигнем през следващата година. Така че кой иска да започне този път?

— С баща ми беше по-зле — каза Саманта. — Той ни караше да пишем решенията си и година по-късно трябваше да ги четем на глас, за да напомняме на всички какви глупости сме обещавали.

— Винаги съм харесвала баща ти — каза Ема. — Е, защо тогава не започнеш ти?

— По това време догодина — каза Саманта — ще имам работа.

— Но ти вече си имаш работа — отвърна Ема. — Отглеждаш следващия председател на борда на „Фартингс Кауфман“.

— Не мисля — рече Себ и погледна сина си, който приземяваше макет на „Конкорд“ на пода. — Мисля, че възнамерява да стане летец изпитател.

— В такъв случай ще стане председател на борда на „Бритиш Еъруейс“ — каза Ема.

— Може пък да не иска да става председател на каквото и да било — предположи Грейс.

— Ако имаше възможност, Сам, какво би си харесала? — попита Хари.

— Кандидатствах в института „Кортоулд“, в изследователския им отдел. Работното време е гъвкаво и тъй като Джейк ще тръгне на забавачка, това би било идеално.

— На по-практичните членове на семейството — каза Себастиан — може би ще им е интересно да научат, че назначаването на детегледачка ще струва повече, отколкото Сам може да се надява да получава като изследовател в „Кортоулд“.

— Разумно разпределение на богатството — каза Грейс. — Двама души, занимаващи се с онова, което искат да правят, и получаващи съответните възнаграждения.

— Какво е твоето решение за новата година, лельо Грейс? — попита Себастиан.

— Реших да се пенсионирам по-рано и ще напусна университета в края на академичната година.

— Ела при нас в Камарата на лордовете — каза Джайлс. — Твоята мъдрост и здрав разум ще са ни от полза.

— Благодаря, но двама Барингтън в Горната камара са предостатъчни — отвърна Грейс. — Пък и подобно на Саманта, аз също си търся друга работа.

— Смея ли да попитам каква? — поинтересува се Хари.

— Кандидатствах за учителка в местно общообразователно училище с надеждата, че ще помогна на някои умни момичета да влязат в Кеймбридж, макар да не са си представяли, че това е възможно.

— Защо не момчета? — засегна се Джайлс.

— Защото в Кеймбридж вече има предостатъчно момчета.

— Засрамваш всички ни, лельо Грейс — рече Себастиан.

— А ти какво си замислил за новата година, Себ? — отвърна Грейс. — Освен да правиш повече и повече пари?

— Да се надявам, че си права, защото точно това очакват от мен клиентите ми, сред които между другото си и ти.

— Туш — каза Ема.

— Твой ред е, Джесика — каза Грейс. — Надявам се да планираш нещо по-смислено от председателстване на банка.

Не беше нужно никой да напомня на Джесика за решението й преди година: да оправдая вярата на баба Грейс в мен и да се възползвам максимално от дадения ми втори шанс.

— Твърдо съм решена да спечеля стипендия за Кралската академия.

— Браво — зарадва се Ема.

— Не е достатъчно — каза Грейс. — Всички знаем, че ще го постигнеш. Вдигни летвата, млада госпожице.

Джесика се поколеба за момент.

— Ще спечеля Наградата на основателя.

— Така по бива — каза Грейс. — И всички ще присъстваме на връчването й.

— Твой ред е, мамо — каза Себастиан, решил да се притече на помощ на дъщеря си.

— Ще тръгна на фитнес и ще сваля три килограма.

— Но това е решението ти от миналата година!

— Знам — каза Ема. — И затова сега ще трябва да сваля шест килограма.

— Аз също — каза Джайлс. — Но за разлика от Ема, поне изпълних решението си от миналата година.

— А какво беше то? — попита Хари.

— Заклех се да се върна на първия ред и да ми предложат предизвикателен пост, след като Майкъл Фут най-сетне подаде оставка и направи път на някой, който всъщност иска да се премести на номер десет.

— Какъв пост ти е предложил мистър Кинок в кабинета в сянка? — попита Грейс.

Джайлс продължи да се хили.

— Не — каза Ема. — Не би посмял! Да не би да си го отказал?

— Не можах да се сдържа — рече Джайлс. — Затова решението ми за новата година е да дразня, тормозя и създавам колкото се може повече проблеми на правителството и най-вече на здравния му министър.

— Плъх! — заяви Ема.

— Не, сестричке. Ако трябва да сме точни, аз съм плъходав.

— Край на рунда — разсмя се Хари. — Преди да сте се сбили наистина, кой е следващият?

— Може би Фреди? — обади се Карин.

Това беше първата Коледа на Фреди в Имението и Джесика го обгрижваше като единствено дете, а Джейк сякаш не се откъсваше на повече от крачка от новия си приятел.

— Моето решение за новата година — каза Фреди — ще е същото като за тази година и ще продължи така, докато не го постигна. — Той може и да нямаше намерение, но привлече вниманието на всички. — Ще отбележа сто точки на Лордс и ще бъда като баща си.

Джайлс се извърна. Не искаше да поставя момчето в неудобно положение.

— А щом го постигнеш, какво следва? — попита Хари, когато видя, че най-старият му приятел е на път да се разплаче.

— Два пъти по сто точки, сър Хари — без колебание отвърна Фреди.

— Лесно можем да познаем какво ще бъде следващото решение, щом постигнеш това — каза Грейс.

Всички се разсмяха.

— А сега е твой ред, Карин — рече Ема.

— Реших да участвам в Лондонския маратон и да събера пари за имигрантите, които искат да учат в университет.

— Какво е разстоянието на маратона? — попита Саманта.

— Малко повече от двайсет и шест мили.

— По-добре ти, отколкото аз. Но имаш от мен по пет паунда за миля.

— Много щедро от твоя страна, Сам — рече Карин.

— И от мен — каза Себастиан.

— И от мен — добави Джайлс.

— Благодаря, но не, благодаря — каза Карин и извади бележник. — Саманта вече ми обеща три паунда за километър, така че очаквам останалите да дадете същия дял от доходите си.

— Помощ — каза Себастиан.

— Към теб ще се обърна накрая — каза Карин и се усмихна на Себ, преди да се консултира със списъка си. — Грейс е с двайсет и пет паунда на миля, Ема и Хари са с по петдесет всеки, Джайлс е със сто. А на Себастиан като председател на банката съм му писала по хиляда паунда на миля. — Това прави… — тя отново се консултира с бележника — трийсет и една хиляди деветстотин и осемдесет паунда.

— Мога ли да кандидатствам като студентка имигрант по рисуване от новия свят, която не е съвсем сигурна кои са родителите й и за съжаление е изгубила стипендията си? — каза Джесика.

Всички се разсмяха.

— И това не е всичко. С Фреди и Джейк бихме искали да дадем по десет паунда на миля.

— Но това ще ти струва седемстотин и осемдесет паунда — каза баща й. — Така че съм длъжен да попитам, как възнамеряваш да платиш?

— Банката ще има нужда от портрет на председателя си, който да окачи в заседателната зала — отвърна Джесика. — Познай на кого ще го поръчат и какъв ще бъде хонорарът.

Хари се усмихна, доволен, че внучката му си е възвърнала ексцентричността наред с язвителното си чувство за хумор.

— Имам ли думата по въпроса? — попита Себ.

— Категорично не — заяви Джесика. — Иначе какъв е смисълът да си баща?

— Браво, Карин — каза Грейс. — Всички те аплодираме.

— Чакайте, чакайте, чакайте — намеси се Себ. — Към договора ще има и допълнителна клауза. Карин няма да получи нито пени, ако не стигне до финала.

— Става — съгласи се Карин. — И благодаря на всички ви.

— Кой остана? — попита Ема.

Всички насочиха вниманието си към Хари, който не се сдържа и ги накара да почакат още няколко секунди.

— Имаше някога една забележителна стара дама, която малко преди да умре написа на сина си писмо, в което му каза, че може би е дошло времето да напише онзи роман, за който така често й говореше. — Хари замълча за момент. — Е, майко — продължи той, поглеждайки нагоре към небето, — времето дойде. Вече нямам извинения да не изпълня желанието ти, тъй като току-що завърших последната книга от поредицата за Уилям Уоруик.

— Разбира се, освен ако коварният ти издател не предложи на податливия си писател още по-голям аванс, на който той няма да може да устои — предположи Ема.

— С радост мога да ти кажа, че това ще е невъзможно — рече Хари.

— Как така? — попита Себ.

— Току-що изпратих последния ръкопис на Арън Гинзбърг и той скоро ще открие, че съм убил Уилям Уоруик.

Всички млъкнаха потресени — освен Джайлс, който каза:

— Това не е попречило на сър Артър Конан Дойл да върне Шерлок Холмс към живота, след като верните му читатели си помислили, че Мориарти го е хвърлил от скалата.

— Същото си помислих и аз — рече Хари, — затова завърших книгата с погребението на Уилям Уоруик и как жена му и децата му стоят и гледат как спускат ковчега му в земята. Доколкото помня, само един човек е възкръсвал от мъртвите.

Това накара Джайлс да млъкне.

— Можеш ли да ни кажеш нещо за следващия си роман? — попита Карин. Подобно на всички други, тя за първи път чуваше за смъртта на Уилям Уоруик.

Хари отново изчака вниманието на всички, дори на Джейк, да се насочи към него.

— Действието ще се развива в някой от руските сателити, най-вероятно в Украйна. Първата глава ще започне в предградие на Киев, където едно семейство — майка, баща и дете — вечерят заедно.

— Момче или момиче? — попита Джесика.

— Момче.

— На колко години?

— Още не съм решил. На петнайсет или шестнайсет. Знам със сигурност единствено, че семейството празнува рождения ден на момчето и по време на вечерята, която не може да се нарече точно пиршество, читателят ще научи за проблемите, пред които са изправени от живота в потиснически режим, смятащ бащата, който е профсъюзен лидер, за смутител на реда и дисидент, осмеляващ се да предизвиква държавната власт.

— Ако се беше родил в тази страна, той би могъл да е лидер на опозицията — каза Джайлс.

— Но в собствената му страна — продължи Хари — се отнасят към него като с човек извън закона, като с престъпник.

— После какво става? — попита Джесика.

— Момчето тъкмо да отвори подаръка си, когато пред къщата спира военен камион и десетина войници разбиват вратата, извличат бащата на улицата и го застрелват пред очите на жена му и детето му.

— Убиваш главния герой още в първата глава? — изуми се Ема.

— Историята ще е за детето, а не за бащата — каза Грейс.

— И за майката — добави Хари, — защото тя е интелигентна и оправна жена, която вече е разбрала, че ако не избягат от страната, в най-скоро време бунтовният й син ще потърси отмъщение и неизбежно ще бъде сполетян от участта на баща си.

— И къде ще бягат? — попита Джесика.

— Майката се колебае между Америка и Англия.

— И как решават? — попита Карин.

— С ези и тура.

Цялото семейство не откъсваше очи от разказвача.

— И какъв е обратът? — попита Себ.

— Проследяваме какво се случва с майката и детето, глава след глава. В първата те бягат в Америка. Във втората са в Англия. Така че трябва да сравняваме две много различни истории, които се случват по едно и също време.

— Еха — рече Джесика. — А после какво става?

— Де да знаех — отвърна Хари. — Но моето решение за новата година е да разбера.