Джефри Арчър
Той бе човек (11)

9.

— Нервна ли си?

— И още как — призна Ема. — Сякаш ми е първият учебен ден — добави тя, докато нагласяваше дългата си червена роба.

— Няма от какво да се безпокоиш — каза Джайлс. — Просто мисли за себе си като за християнка, която ще излезе на арената на Колизея по времето на Диоклециан и няколкостотин изгладнели лъвове чакат нетърпеливо първата си гощавка от седмици.

— Не бих казала, че това ме изпълва с увереност — отвърна Ема, докато двамата портиери в официални облекла отваряха западните врати, за да могат тримата лордове да влязат.

Баронеса Клифтън от Чу Магна в графство Съмърсет пристъпи за първи път в залата. От дясната й страна, също облечен в дълга червена одежда и с триъгълна шапка, беше лорд Белстед, лидерът на Камарата на лордовете. От лявата й страна вървеше лорд Барингтън от Бристолското пристанище, бивш лидер на Камарата. За първи път в дългата история на институцията се случваше нов член да бъде подкрепян от водачите на двете основни политически партии.

Докато Ема вървеше към средата на залата, хиляда очи се взираха в нея от двете страни. Тримата свалиха триъгълните си шапки и се поклониха на колегите си, след което продължиха покрай пейките на членовете, които не бяха обвързани с политическа партия и често биваха наричани Великите и Добрите. Джайлс й бе казал, че те могат да са решаващ фактор във всеки спорен въпрос, след като решат коя страна да подкрепят.

Продължиха покрай правителствената скамейка, докато лорд Белстед не стигна до катедрата на ораторите. Секретарят се усмихна топло на новия член на Камарата и й подаде картичка, на която беше отпечатана клетвата за вярност към Короната.

Ема впери поглед в думите, които вече беше репетирала сутринта в банята, по време на закуска, в колата по пътя към Уестминстър и докато я „нагласяваха“ в гардеробната. Изведнъж това вече не бе репетиция.

— Аз, Ема Елизабет Клифтън, се заклевам във Всемогъщия Бог, че ще бъда вярна на Нейно Величество кралицата и нейните наследници и приемници. Господ да ми е на помощ.

Секретарят отвори голямата изписана на ръка книга, за да може тя да добави името си в списъка. Предложи й писалка, но Ема учтиво я отказа и предпочете онази, която й бе подарена от дядо й лорд Харви на кръщенето й преди близо шейсет години.

След като се подписа, Ема погледна към галерията за видни гости. Хари, Карин, Себастиан, Саманта, Грейс и Джесика й се усмихваха и я гледаха с нескрита гордост. Тя отвърна на усмивките им и когато свали очи, видя при парапета една дама от Камарата на общините. Маргарет Тачър. Тя леко й кимна и Ема отвърна на комплимента.

Баронеса Клифтън последва брат си покрай предната скамейка и покрай мястото на лорд-канцлера до стола на говорителя. Секретарят пристъпи напред и представи новия член на лорд-говорителя.

— Добре дошли в Камарата, лейди Клифтън — каза той и стисна топло ръката й. Думите му бяха последвани от викове „Браво, браво“ от всички страни.

След това Джайлс поведе сестра си покрай трона — няколкото членове, които седяха на стъпалата, й се усмихнаха — и продължи към източната врата, за да излезе в Залата на принца. Щом се озоваха навън, Ема свали триъгълната си шапка и въздъхна с облекчение.

— Май лъвовете те харесаха — каза Джайлс, докато се навеждаше да целуне сестра си по бузите. — Макар да забелязах, че един-двама от колегите ми облизват устни в очакване на появата ти на катедрата на ораторите.

— Не се заблуждавайте — каза Белстед. — Брат ви също ще се облизва, когато дойде време да се изправите срещу опозицията.

— Но не и преди да произнесеш встъпителната си реч, сестричке. Признавам обаче, че след това си законна плячка.

— Какво следва сега? — попита Ема.

— Чай със семейството на терасата — отвърна Джайлс.

— И след като се освободите — каза Белстед, — няма да е зле да се върнете в залата и да заемете мястото си в края на предната редица. Съветвам ви през следващите няколко дни да наблюдавате работата на Камарата, да свикнете с нашите странности и традиции, преди да решите да произнесете речта си.

— Това ще е единствената ти реч, на която никой няма и да помисли да те прекъсва и всеки застанал след теб на катедрата ще те възхвалява, сякаш си Цицерон.

— А после какво следва?

— Трябва да се подготвите за първите въпроси към вас като заместник-министър на здравеопазването — каза Белстед — и да не забравяте, че в залата ще има и медици.

— Тогава ръкавиците ще бъдат свалени — каза Джайлс. — И не бива да очакваш братска любов дори и от най-близките си. Любезните усмивки и „Браво, браво“ ще идват само от твоята страна в залата.

— И няма да можете винаги да разчитате на тях — с иронична усмивка каза Белстед.

— Въпреки това, сестричке, добре дошла в Камарата. Признавам, че се изпълвам с гордост всеки път, когато някой от колегите ми попита „Знаеш ли, че онова е сестрата на лорд Барингтън?“.

— Благодаря, Джайлс — отвърна Ема. — Очаквам с нетърпение деня, когато някой от моите колеги попита: „Знаеш ли, че онзи там е братът на лейди Клифтън?“.

 

 

Чук, чук, чук. Карин се събуди първа. Обърна се. Мислеше, че сънува.

Чук, чук, чук. Този път малко по-силно.

Изведнъж се разсъни. Бавно стана от леглото и отиде на пръсти до прозореца, за да не събуди Джайлс. Чук, чук, чук — още по-силно.

— Чука ли някой? — попита Джайлс сънено.

— Май да — каза Карин, дръпна завесата и погледна надолу. — Боже! — възкликна и изхвърча от спалнята преди Джайлс да успее да я попита какво става.

Карин изтича по стълбите и бързо отключи предната врата.

Момчето се беше свило на прага и трепереше.

— Влизай — каза тя. Той обаче не помръдна, докато тя не го прегърна. — Не знам за теб, Фреди, но лично аз не бих отказала един горещ шоколад. Защо не влезеш да видим дали ще намерим?

Тръгнаха към кухнята. В същото време Джайлс се появи на площадката.

— Сядай, Фреди — каза Карин и наля мляко в една купа. Джайлс влезе при тях. — Как дойде тук? — наглед небрежно попита тя.

— Взех влака от Единбург, но чак като пристигнах в Лондон си дадох сметка колко е късно. Стоях пред вратата близо час — обясни Фреди. — Не исках да ви будя, обаче измръзнах.

— Каза ли на директора или на лорд Фенуик, че ни идваш на гости? — попита Джайлс, докато Карин отваряше кутия бисквити.

— Не. Измъкнах се от параклиса по време на молитва — призна момчето.

Карин сложи пред него чаша горещ шоколад и чиния бисквити на масата.

— Каза ли изобщо на някого, че смяташ да дойдеш? На някой приятел?

— Нямам много приятели — призна Фреди и отпи от шоколада. Погледна Джайлс и добави: — Моля ви, не ми казвайте, че трябва да се връщам.

Джайлс не знаеше какво да отговори.

— Утре ще мислим за това — заяви Карин. — Изпий си шоколада и ще те заведа в стаята за гости, за да поспиш.

— Благодаря, лейди Барингтън — каза Фреди. Допи шоколада си. — Много съжалявам, не исках да ви създавам неприятности.

— Никакви неприятности не си ни създал — каза Карин. — Хайде сега в леглото. — Тя отново го хвана за ръка и го поведе към вратата.

— Лека нощ, лорд Барингтън — каза момчето доста по-оживено.

Джайлс включи котлона и свали чайника от лавицата над него. Докато чакаше водата да заври, взе телефона, набра справки и попита за номера на училището на Фреди в Шотландия. Записа си го и провери дали номерът на Арчи Фенуик е в указателя му. Реши, че седем сутринта е разумно време да се обади и на двете места. Чайникът започна да свири точно когато Карин се появи отново.

— Заспа щом помириса възглавницата, горкият.

Джайлс й наля чай.

— Беше толкова спокойна и уверена. Честно казано, не бях сигурен какво да кажа и какво да направя.

— Как би могъл? — отвърна Карин. — Никога не ти се е случвало някой да чука на вратата ти посред нощ.

 

 

Когато баронеса Клифтън от Чу Магна се изправи да произнесе встъпителната си реч в Камарата на лордовете, в препълнената зала се възцари тишина. Тя погледна към галерията за видни гости и видя Хари, Себастиан, Саманта и Грейс да й се усмихват — но не и Джесика. Зачуди се къде ли се е дянала. Насочи вниманието си към първия ред на опозицията, където със скръстени на гърдите ръце седеше лидерът в сянка на Камарата. Той й намигна.

— Милорди — започна тя с треперещ глас. — Сигурно сте изненадани да ме видите да стоя на катедрата и да се обръщам към вас. Но мога да ви уверя, че никой не е по-изненадан от мен.

От двете страни на залата се разнесе смях, който помогна на Ема да се отпусне.

— Лорд Харви от Глостър седеше на тези пейки преди петдесет години, а лорд Барингтън от Бристолското пристанище седи от другата страна като лидер на опозицията. Виждате пред себе си тяхната неадекватна внучка и сестра.

— Премиерът ми даде тази възможност да продължа работата си в областта на здравеопазването, но този път не като член на борда на чудесна болница, на заместник-председател и дори на председател, а като заместник-министър — продължи тя. — И искам да уверя членовете на тази Камара, че възнамерявам да изпълнявам задълженията си със същата прилежност и усърдие, с които се трудех на всеки пост, който съм заемала както в публичната сфера, така и в личния си живот.

Огледа лицата срещу себе си.

— Милорди, системата ни на здравеопазване се намира на кръстопът, макар да знам много добре в каква посока искам тя да продължи. В мен ще откриете отдаден защитник на хирурга, лекаря, медицинската сестра и най-вече на пациента. И когато поглеждам тази зала, виждам един-двама от вас, на които може би ще се наложи в не толкова далечно бъдеще да се обърнат към услугите на здравеопазването.

Беше смятала, че тези добавени от брат й думи са малко рисковани, но Джайлс я бе уверил, че за разлика от кралица Виктория, Техни Превъзходителства ще се развеселят. Оказа се прав. Залата избухна в смях, а тя се усмихна над катедрата към лидера на опозицията.

— И затова, милорди, ще продължа да се боря с тежката бюрокрация, страха от иновациите и твърде щедро платените и надценени специални съветници, които никога не са хващали скалпел и не са изпразвали нощно гърне.

Залата се разсмя одобрително.

— Но също толкова важно — продължи Ема, този път малко по-тихо, — никога не ще забравя мъдрите думи на дядо ми лорд Харви, когато като малка имах наглостта да го попитам каква е ползата от Камарата на лордовете. „Да служат — отвърна той, — и да държат под око онези мошеници от Камарата на общините.“

Думите й предизвикаха одобрителни възгласи и от двете страни.

— Така че ви уверявам — продължи Ема, — че това ще бъде моята мантра всеки път, когато вземам решение от името на правителството, в което служа. И накрая, позволете да благодаря на Камарата за вашата любезност и снизхождение към една жена, която много добре осъзнава, че е недостойна да застава на същото място, от което са говорили дядо й и брат й.

Ема седна сред продължителните викове и размахвани листа. Онези членове, които се бяха питали защо тази никому неизвестна жена е била извадена на предна линия, вече не се съмняваха, че Маргарет Тачър е взела правилното решение.

Щом в залата се въдвори ред, лорд Барингтън стана от мястото си и погледна доброжелателно сестра си, преди да започне импровизираната си реч. Ема се зачуди дали някога би могла да се справи с подобно нещо.

— Милорди, ако днес показвам братската си гордост, мога само да се надявам Камарата да се отнесе снизходително към мен. Когато двамата със заместник-министъра се сборичквахме като деца, аз винаги побеждавах, но само защото бях по-едър и по-силен. Майка ми обаче винаги казваше, че когато пораснем, ще открия, че може да съм спечелил боя, но не и спора.

Опозицията се разсмя, а онези от пейките на управляващите завикаха: „Браво, браво!“.

— Позволете обаче да предупредя знатните си колеги — продължи Джайлс, този път сериозно, — че нейният момент на триумф може да е краткотраен, защото когато дойде времето правителството да представи новия закон за здравеопазване, тя не бива да очаква същата снизходителност от тази страна на Камарата. Ще обсъждаме закона ред по ред, параграф по параграф и не е нужно да напомням на почитаемата баронеса, че именно Лейбъристката партия по времето на Клемънт Атли създаде Националната здравна система, а не тези случайно победили тори, които временно седят на пейките на управляващите.

Опозицията награди лидера си с окуражителни възгласи.

— Така че съм щастлив да поздравя моята знатна колега за забележителната й встъпителна реч, но я съветвам да се наслади на момента, защото при следващото й изправяне на катедрата тази страна на Камарата ще слуша внимателно всяка нейна дума и искам да уверя баронесата, че вече няма да може да разчита на помощта на брат си. Тогава ще й се наложи да спечели както боя, така и спора.

Опозицията изглеждаше така, сякаш няма търпение да влезе в конфронтация.

Ема се усмихна и се зачуди колко ли от присъстващите в залата биха повярвали, че основната част от речта й е дело на същия знатен лорд, който сега размахваше пръст към нея. Дори беше слушал репетицията й снощи в кухнята на Смит Скуеър. На Ема й се искаше майка им да можеше сега да седи в галерията за гости и да гледа как двамата отново се дърлят.

 

 

Директорът на училище Грейнджмаут мистър Сътклиф беше благодарен, че лейди Барингтън бе върнала лично Фреди в Шотландия, и след като момчето с неохота се прибра в дома си, я попита дали могат да поговорят насаме. Карин се съгласи с готовност, тъй като беше обещала на Джайлс, че ще се опита да разбере причината за бягството на Фреди.

Щом се настаниха в кабинета, директорът тутакси повдигна темата, която вълнуваше и двамата.

— Доволен съм, че съпругът ви не е с вас, лейди Барингтън — започна той, — защото така ще мога да съм откровен относно Фреди. Боя се, че момчето така и не свикна още от първия ден и че вината за това е на майка му.

— Ако имате предвид лейди Вирджиния — каза Карин, — несъмнено знаете, че тя не е негова майка.

— Предположих, че е така, което обяснява защо тя нито веднъж не посети Фреди — отвърна директорът.

— И никога няма да го направи, защото няма полза — каза Карин.

— И макар че лорд Фенуик прави всичко по силите си да помогне — продължи Сътклиф, — той не е баща на момчето и се боя, че положението се е влошило, когато Фреди срещнал за първи път съпруга ви.

— Но аз си мислех, че срещата е минала доста добре.

— Фреди също мисли така. Няколко дни говореше само за това. Дори мога да кажа, че след като се върна в началото на срока, беше различно дете. Вече не се измъчва от непрекъснатите подигравки на другите момчета заради майка му, защото е вдъхновен от мъжа, за когото си мечтае да му бъде баща. От онзи ден прерови всички вестници в търсене и на най-малкото споменаване на лорд Барингтън. Когато съпругът ви се обади да каже, че Фреди е при него в Лондон, честно казано, не бях изненадан.

— Но вие несъмнено знаете, че Джайлс писа на Фреди да му пожелае късмет на мача между „Касъл“ срещу „Вилидж“ и да му пише какъв е бил резултатът, но така и не получи отговор.

— Фреди непрекъснато носи писмото със себе си — каза директорът, — но за съжаление направи фал и неговият отбор претърпя тежка загуба, което сигурно обяснява защо не е отговорил.

— Жалко — каза Карин. — Мога да ви уверя, че Джайлс също прави доста фалове, при това не само на игрището.

— Но момчето няма как да знае това и единственият му друг опит да се обърне към някого беше към лейди Вирджиния. И вижте докъде се стигна.

— Мога ли да помогна по някакъв начин? Бих го направила с удоволствие.

— Има начин, лейди Барингтън. — Директорът замълча за момент. — Зная, че идвате от време на време в Шотландия, и се питах дали не бихте се съгласили да взимате понякога Фреди за уикенда?

— Защо само за уикенда? Ако Арчи Фенуик няма нищо против, момчето може да ни гостува в Мългелри през летните ваканции.

— Трябва да призная, че идеята беше на лорд Фенуик. Той ми разказа за случайната си среща със съпруга ви.

— Дали наистина е била случайна?

Директорът не коментира, а само добави:

— Как според вас ще реагира лорд Барингтън на молбата ми?

— Ще ви издам една малка тайна — каза Карин. — Вече е избрал двайсет и двата ярда, на които да опъне мрежата за крикет.

— В такъв случай кажете на съпруга си, че Фреди вероятно ще стане най-малкият участник в голямото първенство на училището.

— Джайлс много ще се зарадва. Но мога ли да ви помоля нещо, господин директор?

— Разбира се, лейди Барингтън.

— Ще ми позволите ли да кажа на Фреди какво сме решили преди да си тръгна за Лондон?