Джефри Арчър
Той бе човек (12)

10.

Когато Джеймс Калахан произнесе последната си реч като лидер на Лейбъристката партия на годишната конференция в Блекпул, Джайлс отлично си даде сметка, че ако подкрепи неподходящия кандидат за негов наследник, политическата му кариера ще приключи.

Когато четирима от бившите министри от Камарата на общините се съгласиха да бъдат предложени за кандидати, за Джайлс нямаше съмнение, че сериозните претенденти са само двама. В десния ъгъл стоеше Денис Хийли, който бе служил като министър на финансите при Калахан и Харолд Уилсън и също като Джайлс имаше награда от Втората световна война. В левия ъгъл бе Майкъл Фут, един от най-добрите оратори в Камарата на общините след смъртта на Уинстън Чърчил. Макар че кариерата му не можеше да се сравнява с тази на Хийли, той бе подкрепян от повечето силни профсъюзи, които имаха деветдесет и един платени представители в Камарата.

Джайлс се опита да пропъди мисълта, че ако беше избрал да участва в частичните избори в Бристол преди десет години, вместо да приеме предложението на Харолд Уилсън да влезе в Горната камара, сега също щеше да бъде сериозен претендент за лидер на партията. Приемаше обаче, че най-важното в политиката е намирането на подходящия момент и че има поне десетина негови връстници, които също биха могли да посочат основателни доводи да се кандидатират за лидери и не след дълго да се озоват на Даунинг стрийт 10.

Джайлс смяташе, че има само един кандидат, който би могъл да победи мисис Тачър на следващите общи избори, и можеше единствено да се надява, че мнозинството от колегите му в Долната камара са се досетили същото. След като бе прекарал повече от трийсет години на това поприще, той знаеше, че можеш да промениш нещо в политиката само ако седиш от страната на мнозинството, без да прекарваш безплодни години в опозиция, жънейки незначителни победи от време на време.

Решението кой да поведе партията щеше да се вземе от 269-те партийни членове, които седяха в Камарата на общините. Никой друг нямаше право на глас. Затова след като Калахан обяви, че се оттегля, Джайлс рядко напускаше коридорите на властта, докато не изключеха лампите вечер. Прекарваше безкрайни часове в бродене по коридорите през деня, възхваляваше достойнствата на своя кандидат, а вечерите прекарваше в бар „Ани“, черпеше и се опитваше да убеди колебаещите се колеги от Долната камара, че консерваторите се молят да бъде избран Майкъл Фут, а не Денис Хийли.

Молитвите на торите бяха чути, когато на балотажа Фут победи Хийли със 139 на 129 гласа. Някои колеги на Джайлс от Камарата на общините открито признаха, че нямат нищо против да останат известно време в опозиция, стига новият лидер да споделя лявата им идеология.

На другата сутрин Ема каза на Джайлс, че когато чула новината, Маргарет Тачър отворила бутилка шампанско и вдигнала тост за 139-имата лейбъристи, които й гарантирали, че ще остане на Даунинг стрийт 10 в обозримото бъдеще.

Стара традиция и в двете партии бе при избора на нов лидер всички служещи членове от първия ред незабавно да подадат оставки и да чакат да бъдат поканени в новия екип. Щом написа своята оставка, Джайлс не си губи времето да чака да му предложат някой пост в кабинета в сянка, тъй като знаеше, че телефонът му няма да иззвъни. Следващия понеделник получи кратко написано на ръка писмо от новия лидер, с което той му благодареше за дългата служба на партията.

На следващия ден Джайлс освободи кабинета на лидера на опозицията в Камарата на лордовете на първия етаж, за да направи път на новоназначения си приемник. Докато седеше сам в още по-мъничката стая без прозорци някъде в мазето, се опита да се примири с факта, че кариерата му на първия ред е приключила и че единственото, на което може да се надява, са години на задните редове. По време на вечерята напомни на Карин, че съдбата му е била решена само от десет гласа.

— Пет, ако се замислиш — отвърна тя.