Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Асеновци (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Фани Попова-Мутафова

Заглавие: Йоан Асен II

Издание: трето

Издател: Български писател

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Националност: българска

Печатница: ДП Димитър Благоев

Излязла от печат: 25.VI.1986

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Любен Петров

Художник: Борис Ангелушев

Коректор: Тотка Вълевска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7971

История

  1. — Добавяне

39

Връз река Сава наредиха кораб до кораб, за да послужат за пренасяне на латинската рат, която младият император Бодуен водеше към Констатинопол. Белградският войвода бе доставил в изобилие брашно, добитък, масло и вино за изтощената от дългия път войска, бе приготвил жилища за вождовете и обори за конете. Войската си носеше шатри за пешаци и конници. Кастрофилактът на мощната българска крепост приветствува високия вожд на кръстоносците, според повелята на Асена, който бе изпратил послания до всички войводи и велможи на селищата, през които минаваше чуждата войска, че желае местните власти да се отнесат с всякаква угода и любезност към тях.

От Белград до Браничево латинската рат продължи пътя си все покрай течението на Истъра. Заточиха се войскари от всички народности, облечени в пъстри и разновидни носии: фландърци с триъгълни щитове, шампанци с двуцветни ленени туники, бургундци с пера на баретите, бретанци, сурови и мълчаливи нормандци, наварци, весели провансалци…

Бяха тръгнали от август на 1239 година през северните Алпи, Австрия, Венгрия и България на път за юг. Император Фридрих им бе позволил да минат през Алпите, понеже бе получил многобройни молби от френския крал Лудвиг: да не пречи при минаването на Бодуеновите люде. Близо четири години синът на злополучния Пиер дьо Куртене бе странствувал из целия западен свят, бе молил всички християнски господари, догде събере тая неизброима рат, която трябваше да запази Константинопол за латинците. И сега той бързаше да се прибере във втория Рим, в царицата на градовете, където щеше да бъде тържествено увенчан в „Света София“, където младата му съпруга Мария дьо Бриен го чакаше с малкия Филип на ръце. Първородното чедо, което се бе родило в отсъствието на баща си.

Тъй бе минал преди близо 20 години император Роберт през земите на българите. И както тогава, отново българският скиптроносец даваше благоволението си и позволяваше на латинските войски да прекосят земите му.

В Браничево Бодуен отседна в калето на кастрофилакта, където прие почитта на местните велможи и войводи, духовници и знатни търговци. От тях узна, че българският самодържец ще го очаква в Средец, където се подготвяха в негова чест многобройни тържества.

Пратениците, които бяха посрещнали латинците в Белград, продължиха да ги придружават по целия път нататък. След като в Браничево се събра всичката рат, след като пристигнаха всички закъснели по пътя рицари, войската потегли към планинските трудни местности на изток. Опитни люде, избрани от местното население, предвождаха авангарда, докато български стражи завършваха опашката на ариергарда, за да пазят колите с оръжията и ценностите на кръстоносците от случайни нападения на власите, които живееха по високите планински върхове. Като минаха през Равно, кръстоносците отседнаха четири дни в Ниш, където населението им даде в голямо количество брашно, овци, волове, ечемик и вино. Кастрофилактът на Ниш предложи на Бодуен, на Томас дьо Марл, Ембер дьо Божо, Рийом дьо Кайо и Варен дьо ла Хавери в дар опитомени сърни, убити глигани и соколи. След като преминаха и Ремесиана, войските навлязоха в Средецката равнина и наближиха стените на старославния град.

Вън от градските порти ги причака сам Йоан Асен, заобиколен от множество боляри и войводи, клирици и монаси, с многобройна богато облечена конница. Конете бяха покрити с ярка коприна, юздите им бяха посребрени, връз породистите им тесни глави се вееха скъпи пера.

Когато зърнаха латинската войска, две редици тръбачи засвириха високо с тромпети, връз които висяха навързани пъстри кордели.

Конниците вдигнаха копия и щитове, забиха барабани.

Йоан Асен, придружен от севастократор Александър, препусна към високия гост, който също се отдели заедно с Томас дьо Марл, и бодна коня си срещу мощния посрещач. Двамата императори скочиха едновременно от конете си и се прегърнаха и целунаха, войскарите нададоха бранни викове и почнаха да удрят с копия по щитовете си.

Музиките засвириха бавно и тържествено. Войводите на двете войски се размесиха в пъстър блясък от ризници, щитове и шлемове.

Вечерта в Боянската крепост севастократор Александър даде вечеря в чест на високите гости. Латинската рат бе настанена в безброй много лагери, изпълнени с бойни шатри. Обилието на храната и щедрото гостоприемство порази рицарите. Богата и силна страна бе земята на Йоан Асен. И мнозина потръпваха, като си спомняха, че са могли за миг да помислят, че могат да сразят тия яки планинци, тия мускулести мъже с изваяни като от бронз лица, с могъщи ръце и плещи като на мечки.

— Бодуен заложи на крал Лудвиг намурския си феод, за да снабди с припаси и оръжия войската си, ала това, което тия люде тук са приготвили за нас, струва поне колкото половин феод… — пошъпна смаяно барон Дьо ла Хавери на Анянския епископ, който придружаваше младия император.

Сякаш благоразположението на българския цар бе повлияло и на всички останали люде. Отвсякъде се издигаха гласове за мир и братство, за сговор и разбирателство. Латинци, българи и венгри се бяха свързали с договор за вечно приятелство. От друга страна, българи и никейци бяха в отлични приятелски отношения. Към другарството между българи, латинци и венгри искаше да се присъедини и сам кир Ватаци.

От Търнов се излъчваха вълни на мир и обич, които заразяваха, успокояваха и увличаха.

— Как е със здравето си светлата самодържица? — попита император Бодуен, който бе научил, че в българския двор наскоро бе имало втори път радост, откак Асен се бе оженил за дъщерята на Теодор Комини.

— Благочестивата царица е в отлично здраве, а новородената княгиня също… — отговори царят.

— Кръстихме я Анна, на името на трижблажената покойна господарка… — каза полека Александър, който не бе погледнал с добро око на втората Асенова женитба.

— Тогава кира Мария Комнин в Тесалоника ще поиска и тя скоро да бъде подновено името й… — се пошегува императорът.

Вдигнаха се здравини за благоденствието на новородената Анна и малкия Филип в Константинопол.

— Самодържецът стана едновременно баща и дядо… — се усмихна великият войвода Алексей, като потапяше ръце в сребърното блюдо с вода, което напет прислужник му поднесе, за да се измие след яденето. — В Никея кира Елена е добила дъщеря, която нарекли Ирина.

Лицето на Асена бе изпълнено с радостно благоволение. На върха на славата и на мощта си, той се радваше на благополучие и в семейството си.

„Какъв щастлив човек… — си мислеха знатните латинци, като отправяха възхитени погледи към великия владетел — надарен с всички божии милости: прекрасна, млада съпруга, здрава и многобройна челяд, силна и богата държава…“

Нима можеше някой зад това царствено чело да подозре разяждащата мисъл, която не даваше ден и нощ покой на бащата и владетеля… Понеже бе станало дума за новородената Ирина в Никея, неволно мисълта му бе отлетяла към дъщеря му Мария, която Теодор Комнин бе изгонил заедно с мъжа й от Тесалоника. Лукавият грък бе обещал, че ще се оттегли от властта, ще сложи големия си син за наследник на деспотството, като зачете всички права на брата си Мануила и жена му. Ала щом бе събрал своите привърженици, щом бе видял малко сила и власт в ръцете си, вероломният ромеец бе върнал дъщеря му в Търнов, а Мануила бе натоварил окован във вериги на един кораб и го бе изпратил към южния бряг на Малоазийския полуостров, в Аталия, при турците. Но султанът на селджуците, Каикосру II, излезе по-благороден от родния брат. Той освободи пленника и му даде средства, за да отиде до земите на кир Ватаци. И сега Мануил готвеше поход против брата си Теодор в Тесалоника и брата си Константин в Голяма Влахия, подпомогнат от никейските войски.

Мария бе писала от Търнов писма, изпълнени с молби, до Елена в Никея, а освен това и сам Ватаци не гледаше с добро око на възцаряването на младия Йоан Комнин в Тесалоника.

Тъй мигът на слабост, издебнат от Ирина, сега всяваше раздори и тъги в дома му. И никой не подозираше всички съмнения и скрити скърби, които измъчваха сърцето на този честен венценосец.

Денем силният самодържец приемаше любовта и почитта на своя народ, който го приветствуваше с неизменна преданост, получаваше данъците и даровете на многобройните си васали, прекарваше часовете си сред монаси и учени, сред мъдреци и свети старци.

Слънце на изтока…

Пример за всички световни князе…

Избраник, обсипан с божиите милости…

Ала нощем очите му оставаха будни. Над морното му чело не слизаше благодатта на покоя. Той ставаше, бродеше из библиотеки, ровеше стари книги с избледнели пергаменти, разхождаше се, дорде зората избистри зелените и жълти стъкла на прозорците, препълнен с грижовни мисли. Острото му око виждаше хладината на Ирина към Калиман и Тамара, забелязваше горещата й привързаност към всичко, което ставаше в Тесалоника, умът й бе винаги там, при майка й и баща й, при братята й. Сърцето й бе равнодушно към Търнов. Сякаш все още се чувствуваше пленница и жадуваше да излитне на свобода. А сияйната й свежа красота привличаше очите на мнозина и немалко сърца тайно въздишаха по младата съпруга на стария цар… И тази мисъл го разяждаше като скрита отрова.

В книгата за Нибелунгите той бе чел разказ за живота и смъртта на Зигфрид, за слабото място, което има всеки витяз. И горчива усмивка бе свила устните му в недоволство от самия себе. И той имаше своето тайно уязвимо място. Слабостта към Ирина.

Натраплива мисъл упорито го гризеше ден и нощ. Защо, защо не бе послушал навремето брата си. На змията не се откъсва езика. Смазва се главата… Дорде Теодор Комнин беше жив, сърцето му нямаше да престане да храни коварство. И късни разкаяния гризяха вечно будната Асенова съвест.

„Защо не влязох в Цариград след победата при Клокотница…

Защо оставих Мануила за наместник в Тесалоника, а не укрепих по-здраво този край без ромейско посредничество…

Защо, защо не послушах Александра…

Защо пуснах Теодор Комнин да се върне в земите си… Защо сам си забих този трън в сърцето…“

Но никой не знаеше скритите скърби и грижи на великия цар. Във въображението на народа си той израстваше като образ, който съчетава всички качества, всички добродетели, всички благополучия. Затова сега очите на рицарите непрестанно се отправяха с нескрито възхищение към човека, за когото мълвата разнасяше най-чиста слава.

Защото нямаше по-благороден човек, по-мъдър управник, по-мощен цар от българския венценосец. В никоя страна людете не се радваха на толкова блага, на толкова правдини, на толкова справедливост, както в България. И Бодуен тайно въздъхна, клъцнат от завист към тоя, който бе постигнал всичките си блянове, докато той трябваше сега тепърва да почне тежката борба на своя живот. Тук оставаше една богата страна, препълнена с храни, злато, добитък, кожи, мед. Една страна, защитена от мощна войска, която бранеше като гневен лъв своите ширни граници.

А отиваше към изтощения Константинопол с 30 000 арбалетиери, 700 рицари и 60 000 пешаци платени наемници, към една страна, опустошена от вътрешни ежби, външни нападения, лишена от пари, от реликви, от вяра в себе си, в една страна, където дори оловото от покривите на църквите бе стопено, за да се купи оръжие срещу непрестанните нападения.

Три седмици латинските войски си почиваха и развличаха гостоприемните българи със своите турнири и бранни изкуства. Белите хоругви с червените кръстове се вееха над шатрите им. В целия стан се разнасяше звън на щитове, конско цвилене, бойни песни. Трубадури, облечени в къси туники от ярък бархет, с дълги и широки ръкави, накитили главите си с венци от пресни цветя, свиреха на флейти и всеки ден поднасяха новите си песни.

Йоан Асен изпрати госта си чак до Траянови врата, по друма за Филиповград.

Застанал на белия си кон, заграден от войводите си, той проследи с взор изнизващата се латинска рат, която навлизаше в планината и следваше българските си водачи в непознатите и опасни пътища, които превеждаха към равната Романия.

Един млад венценосец отиваше към незнайната си съдба, препълнен със страхове и надежди, вярващ в своята младост, тръпнещ пред измамата на земните суети: чичо му Бодуен бе загинал в плен, чичо му Анри бе умрял от отрова, баща му Пиер бе изчезнал безследно във вихъра на вероломна бран, брат му Роберт бе умрял в позор и падение. Четирима императори, четири жестоки съдби.