Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Асеновци (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Фани Попова-Мутафова

Заглавие: Йоан Асен II

Издание: трето

Издател: Български писател

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Националност: българска

Печатница: ДП Димитър Благоев

Излязла от печат: 25.VI.1986

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Любен Петров

Художник: Борис Ангелушев

Коректор: Тотка Вълевска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7971

История

  1. — Добавяне

10

Деспот Слав не се почувствува много развеселен, когато получи вест от своя сюзерен, солунския император кир Теодор Комнин: в най-бързо време да се приготви с жена си и да замине за Охрид, където ще има съвет на васалите му, да решат какви наказания трябва да се наложат на ония клирици, които все още споменаваха в молитвата си кир Йоан Ватаци като единствен господар и император на гърците, а се отказваха да произнесат името на кир Теодор Комнин като негов равен: император на гръцката държава в полуострова.

Деспот Слав проклинаше часа, когато бе приел родопската прония, наистина една от най-богатите и красиви местности, ала препълнена с опасности и несигурност: да бъде вечно между чука и наковалнята. По-рано между Борил и Анри. Сега между Ватаци и Комнин.

След завръщането на Асена в България веднага Слав бе побързал да изкаже своята вярност и преданост, макар че втората му съпруга бе също тъй дъщеря на кир Петралифа, както и съпругата на Теодор Комнин. Ала сега, когато епирският деспот ставаше император на Тесалоника, а заедно с това най-могъщият владетел на полуострова, деспот Слав трябваше да забрави, че в жилите му тече българска кръв и в земите му се говори българско слово, за да преклони глава пред мощта на отмъстителния и коварен грък. Какво щеше да се иска от него на съвета в Охрид? Разбира се, не съвет за това, което Теодор знаеше най-добре как да нареди. Тогава?

И деспот Слав натовари коне и кочии с дарове, сбогува се с майка си госпожа Тамара и заедно с младата деспина замина към Долна земя. Ала още от първите слова на новопровъзгласения император той разбра накъде ще ги изведе разговорът и си отдъхна.

С новите си завоевания кир Теодор ставаше съсед на българския цар. А той не можеше да не знае стремежите и бляновете на братя Асеновци. Затова сега, пред решителната битка за първенството между него и Ватаци — кой първи да седне връз престола на Света София, дали императорът на Никея, или императорът на Тесалоника — кир Теодор искаше преди всичко да си осигури гърба от най-опасния съсед: България.

Наистина досега българите с нищо не бяха показали намеренията и желанията си. Зает със закрепване на държавата си, в мирното изграждане на вътрешното й благополучие, Йоан Асен минаваше пред света за кротък и богобоязлив момък, който се радваше на любовта и доверието на целия си народ. Ала можеше ли да се вярва на един българин, който беше братанец на страшния Калоян? Нима не се преструваше този хитър и ловък момък, за да го измами, когато най не се надява?

Затова кир Теодор бе решил да предложи договор за мир и приятелство на българите. Та когато се спусне по Романия надолу да завземе Филипопол, Адрианопол, а после и града на Константина, да бъде уверен, че никой няма да му попречи с някое нечакано нападение. А за да бъде по-крепко това приятелство, най-добре беше да се закрепи с някой брачен съюз.

 

 

Сините води на езерото отразяваха ясното южно небе, високите трепетлики, вилите на архонтите и патрициите, разпилени край бреговете, в подножието на хълмистите възвишения. Кир Теодор Ангел Дука Комнин отправи взор към полуразрушената Самуилова крепост и си спомни, че е крайно време да я укрепи отново и да си направи в нея трайно жилище срещу студеното държание и мълчаливата неприязън на българското местно население.

Той поглади късата брада, която обкръжаваше цялото му лице, присви дълбоките си тъмни очи с женствено извити клепки и каза:

— И тъй, ти ще отидеш при братовчеда си и ще се помъчиш да узнаеш дали ще бъде склонен да ми даде за Мануила по-голямата си дъщеря от покойната Анисия. Макар и да не беше венчан за нея, ние няма да придиряме изтънко и ще отдадеме на момата царски почести… — Той хитро се усмихна и добави: — Всъщност и твоята първа съпруга не беше законна дъщеря на император Анри.

Слав се навъси. Споменът за Изабел все още го гореше като жива рана. Той се огледа наоколо. Жена му и сестра й, новата императрица на Тесалоника, весело и оживено бъбреха, без да се ослушват в разговора им, за интригите, които се носеха около латинския двор.

Роберт се бе сгодил за Евдокия, дъщерята на покойния Ласкарис, ала сватбата се отлагаше от ден за ден, без да има някаква надежда, че някога ще се състои. Лекомисленият фръзец винаги изнамираше нови предлози за осуетяване на тая женитба. Ту казвал, че щом сестра му Мария е съпруга на Ласкарис, в такъв случай той не може да се ожени за неговата дъщеря, ту смятал, че предстоящата бран не е подходящо време за сватби, ала всъщност зад цялата тая работа се криела друга жена: дъщерята на Бодуен дьо Новий, която си втълпила, че е предопределена да сложи на главата си императорски венец.

В това време кир Теодор и деспотът водеха много по-важни и съдбовни разговори.

— Двамата млади Ласкарисовци, братята на покойния император, непрестанно насъскват Роберт да обяви бран на Йоан Ватаци, за да възвърнат узурпирания от него престол на малолетния Константин. Той нали е брат на годеницата му Евдокия? Аз ще дебна миг, за да се намеся. Разчитам на твоята помощ. Ако е нужно, ще мина през твоите земи и ти ще ми дадеш храна и подслон за войските. Сега най-важното е да се разберем с твоите роднини, защото нямам никакво желание да преживея някоя неприятна изненада от тяхна страна.

Кир Теодор направи знак на писеца си да се приближи, поиска договора и го разгърна. Кремавият пергамент от телешка кожа бе изписан с тъмнокафяви букви.

Първият ред бе изписан с червено мастило и буквите му бяха много по-едри. Най-едра беше буквата Т, с която почваше думата Теодор на втория ред. Тя сама заемаше почти една пета от целия лист.

В манастира забиха вечерня. Тихо се разнесоха плахите, бавни звуци по ширните води. Двете жени бяха застанали край едно прозорче и неволно се бяха загледали в прекрасната гледка, която се разстилаше пред очарования им взор. Тополите край брега на „Свети Наум“ поклащаха високите си върхове в дълги тръпки, залюлени от лекия вечерник, който набраздяваше сребристосиния блясък на водната равнина. В далечината се простираше Галичица с вечно оснежения Томорос…

На вратата тихо се похлопа и почти без да дочака отговор, в стаята влезе княз Мануил. Той беше широкоплещест момък, с тънки, черни въси над красивите червени устни. По ниския си ръст и пъргавината той по-скоро приличаше на деспот Слав, отколкото на брата си.

Безволен и покорен пред волята на хитрия кир Теодор, той се бе подчинил както за първата си женитба, така сега и за втората, след смъртта на сръбкинята. Малката Мария, незаконната дъщеря на българския цар, за него бе само средство да услужи на брата си и да стане зет на Хемския повелител. Дали това младо момиче, непознато и с нищо неизвестно, щеше да му бъде добра и вярна съпруга, никак не го засягаше. Едва ли това дете щеше по нещо да прилича на прочутата си братовчедка Мария, бившата константинополска императрица, за която се разнасяха толкова чудни и невероятни неща. Мануил се отправи с бързи стъпки към деспота, застана зад гърба му и зачете договора, който определяше преди всичко неговата собствена съдба:

„В името на светата и неделима троица, амин. Теодор, с Божия воля избран император на Тесалоника, Албанон и Тесалия, изпраща на всеблагочестивейшия цар Йоан Асен своите поздрави и пожелания за здраве, благоразположение и спасение от бога. За възвеличаване на славата на нашата държава ние решихме да се обърнем към самодържеца на българите с пожелание за братство и сватовска връзка, която е особено желана от нашия висок дом…“

Мануил преброди с очи до края на пергамента, видя условията на договора и внезапно запита:

— Можеш ли ми каза, драги деспоте, как изглеждат тия твои роднини, И коя е по-хубава от двете, дали Мария, или по-малката, Белослава. Та ако трябва, докато е време, да променим името.

Деспот Слав прехапа устни, ала нищо не отвърна. Не му се нравеше тоя начин да се говори за Асеновите моми. Те бяха мили и любезни деца, отгледани и образовани като истински царски дъщери. И понеже Мануил настоя, той отвърна бързо и сухо:

— И двете приличат на баща си. И са по-хубави, отколкото можеш да си представиш.

Кир Теодор следеше внимателно изражението на Славовото лице.

— Е, как мислиш? Дали Асен ще се съгласи?

Слав поиска да си даде по-голяма тежест, отколкото имаше:

— Зависи. Ако успея да го убедя.

— Тогава вземи и майка си със себе си. Тя му е леля, може да има по-голямо влияние над старата царица. Нали е сестра на стария Асеня. Ето. Слушай. Ако царят подпише договора и прати дъщеря си, веднага ми погни най-бързите си гончии, за да можем навреме да се приготвим. А пък ако пожелае лично да се срещнем, още по-добре. Кажи му в такъв случай, че най-удобно ще бъде срещата да стане на границата, около Велбужд някъде, или не, по-добре в твоите предели. В Мелник.

Той стана, поглади брадата си и каза замислено:

— Нека всичко стане в най-кратко време, защото не мога да чакам. Наскоро изтича мирният договор между Никея и латинците, а в това време маркиз Монферато и младият Димитри най-сетне разбрали, че са братя, и почнали заедно да събират войски, за да си възвърнат Тесалоника.

Кир Теодор внезапно и остро се засмя. В очите му премина гневен пламък, бързо угасен от клепачите му, които той обичаше да държи леко премрежени в дебнещо и привидно равнодушие.