Асеновци

Романи

Повести

Разкази

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Фани Попова-Мутафова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Фани Попова-Мутафова
BASA-1271K-1-161-34-Fani Popova-Mutafova.JPG
Портрет на писателката от М. Юрукова.
Родена 16 октомври 1902 г.
Починала 9 юли 1977 г. (74 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на България България
Активен период 1924 – 1972
Жанр исторически романи
Тема история на България по време на Второто българско царство
Известни творби „Солунският чудотворец“ (1930)
„Дъщерята на Калояна“ (1936)
Съпруг Чавдар Мутафов
Деца Добри Мутафов

Фани Попова-Мутафова (1902 – 1977) е българска писателка, преводач от италиански език и общественик.

Биография

Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925). В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син – Добри Мутафов, внучка – Фани Добрева-Турмачка.

Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“

По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.

В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев[1].

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“.

„Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията „Д-р П. Берон“ (1972).

В периода 2007 – 2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.

Умира на 9 юли 1977 г. в София.

Произведения

  • Жени (1927)
  • Жената на приятеля ми (1929)
  • Солунският чудотворец (1929/30)
  • Недялка Стаматова (1933)
  • Зарко и хвърчилата (1934)
  • Огледало, нимби и цветя (1934)
  • Велики сенки (1935)
  • Дъщерята на Калояна (1936)
  • На кръстопът (1937)
  • Приказки за Крали Марко (1937)
  • Христо Ботев (1937)
  • Йоан Асен (1938/39)
  • Последният Асеновец/Боянският майстор (1939)
  • Княгиня Мария-Луиза (1939)
  • Събрани творения. Том 1 – 10. С., Ив. Коюмджиев, 1941 – 1943:
    • 1. Легенди (1941);
    • 2. Велики сенки (1943);
    • 3. Разкази – 1 том (1941);
    • 4. На кръстопът (1941);
    • 5. Солунският чудотворец (1942);
    • 6. Дъщерята на Калояна (1942);
    • 7. Йоан Асен ІІ (1943);
    • 8. Боянският майстор/Последният Асеновец (1943);
    • 9. Разкази – 2 том (1943);
    • 10. Недялка Стаматова (1942).
  • Новата българка (1942)
  • Червената мантия (1943)
  • Д-р П. Берон (1972)
  • Когато бяха малки (1979)
  • Асеновци. В 4 т. (2007 – 2009)

Бележки

  1. Инна Пелева, „Български писателки – формули на неуспеха“, Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2009, № 2 (111).

Източници

  • Владимир Цачев. Фани Попова-Мутафова умря в пълна мизерия. В: Блиц, 23 ноември 2011
  • Катя Кузмова-Зографова. Как не бива да се пишат биографични книги днес. В: Литературен форум, бр. 5 (428), 26.09.-02.10.2000 г.
  • Мирослава Георгиева. Пренаписване на авто/биографиите: Фани Попова-Мутафова. В: Култура, бр. 16, 19.04.2002 г.
  • Цвета Трифонова. Писатели и досиета (2004).
  • Йордан Вълчев. Дневниците на писателя дисидент (2004), стр. 304 – 308.
  • Петър Величков. Автентичната версия на „Солунският чудотворец“. Предг. в: едноим. роман (2007).
  • Петър Величков. Автентичната версия на „Дъщерята на Калояна“. Предг. в: едноим. роман (2008).
  • Петър Величков. Роман за мъдрия, съгрешил цар Йоан Асен ІІ. Предг. в: „Йоан Асен ІІ“ (2009).
  • Петър Величков. Краят на четирилогията „Асеновци“. Предг. в: „Последният Асеновец/Боянският майстор“ (2009).
  • Ани Златева. Писателският съюз „Иван Вазов“ 1941 г. и конюктурните метаморфози на историческите факти. (За Фани Попова-Мутафова и народния съд, 1945 г.). В: Научни трудове, т. 1, кн. 1. Пловдив, изд. Пловдивски университет, 2006, с. 479 – 499.

Външни препратки