Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Асеновци (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Фани Попова-Мутафова

Заглавие: Йоан Асен II

Издание: трето

Издател: Български писател

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Националност: българска

Печатница: ДП Димитър Благоев

Излязла от печат: 25.VI.1986

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Любен Петров

Художник: Борис Ангелушев

Коректор: Тотка Вълевска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7971

История

  1. — Добавяне

7

Йоан Асен разви писмото и леко се усмихна.

С колко ли красиви и пищни слова екзарх Христофор щеше да украси мисълта си, само да изкопчи и най-малката отстъпка от самодържеца. Вътре пишеше:

До царя.

Всеблагочестивейши царю и духовни сине на светейшия мой господар вселенски патриарх…

Асен се усмихна. Показа първите редове на архимандрит Йоаким и рече:

— Все още упорствуват да ме наричат духовен син на Герман II. Ала сега, след въстанието на Лъв Гаала, упоритостта им ще поотстъпи малко…

И той продължи:

Благожелая на твоето царство здраве, благоразположение и спасение от бога и благопреуспяване. Същото това ти благопожелават…

Севастократор Александър рядко се смееше. Ала тук той не можа да се сдържи и прихна високо:

— Този екзарх като че ли е следвал херолдика на запад, та толкова си украсил езика. Благожелая, благопреуспявам, благоразполагам… Мед капе от устата му. После?

— „… и светейшият ми господар, вселенският патриарх и целият свети и свещен синод. Ти стана истински син на светата вселенска и апостолска църква и съедини добре онова, което преди беше зле разделено, като благоустрои в Загоре дело най-славно, което никой от твоите предшественици не можа да направи. Заради това господ те възвиси и те прослави, като ти даде награда, достойна за твоята вяра. Виждаш какви плодове дава коренът на благочестието. Виждаш какви сгради издига основата на справедливостта. Виждаш до какво величие води пътят на истината оногова, който върви по него.“

— Има ли още много да го усуква? — попита нетърпеливо севастократорът. — Няма ли най-сетне да разберем какво иска?

— Имай търпение… — каза кротко Асен и сведе очи към пергамента.

— „Придържай се прочее о него неизменно, шествувай по него, не го напущай, неуклонно върви по него. По такъв начин ти ще живееш дълго време, ще ти се продължи животът, ще се разширят твоите дворове и ще се увеличат пределите на твоето наследство. Защото колкото лъжата и злодеянието събират владетелски престоли, толкова справедливостта и благочестието възвисяват, прославят и възвеличават един народ. Гледай прочее да не се отклоняваш нито надясно, нито наляво, върви по тоя среден и най-царски път, който те е прославил и още повече ще те прослави. Откакто дойдох в страната на превисокия деспот и цар и обичан зет на царството ти, исках да пиша и съобщя на царството ти за моето пристигане в западните страни. Защото моето идване не стана просто и случайно, та да бъда ограничен в свещенодействията и по отношение на всяка друга църковна власт в едно място или една страна. Напротив, аз съм изпратен от светейшия господар вселенски патриарх и от светия и свещен синод като наместник и патриаршески екзарх на целия запад…“

Добре, че признава, какво е изпратен за екзарх само на целия запад… — каза Йоаким.

— Ако иска, нека заповяда малко и на изток… — обади се протосеваст Приязд, като скърши весела усмивка. — Да видим като какъв ще бъде приет, дали като екзарх на патриарха, или само като приятен гост… Ех, че ще намери църква да се кръсти!

Царят продължи:

— … да произвождам и извършвам на запад всичко онова, което подхожда на патриаршеския престол. След като се срещнах в Света гора с блаженейшия търновски архиепископ Василий, аз силно пожелах да пиша на царство ти, но светските смущения ми попречиха. Затова аз не можах да явя на царство ти разговорите, които водих с него. Аз го заставях да се върне в своята църква, а той, като се поклони и поиска извинение, ми отговори каквото му се струваше благословено. Аз обаче не исках да повярвам на това, додето не пиша на царство ти. Но до наша смиреност достигна и от друга страна слухът, че този архиепископ дал оставка от архиерейство и следователно Търновската църква овдовяла от пастир. Ще се наложи грижата да се назначи друг архиерей. Затова, ако ти си готов да пратиш на изток оня, който трябва да бъде ръкоположен, за да получи оттам ръкоположение, ще отдадем благодарение на бога и на благочестивото настроение на царството ти. Ако ли пък някои светски препятствия изникнат по средата и попречат на това предприятие, нека царството избере, когото иска, нека го изберат подчинените архиереи на трона на Търновската архиепископия и нека избраният бъде и така изпратен при мене, за да получи от нас ръкоположение пристойно и канонично, като от патриаршеска и божествена ръка, та да бъде той ръкоположен канонически и неосъдително.

Нека прочее царство ти избере едно от тия двете. А някое друго намерение да не му идва наум.

Този път протосевастът избухна в дълъг, неудържим смях.

— Ами какво ще стане, ако случайно на царя дойде нещо друго наум? — Например да свика събор на архиереите и провъзгласи автокефалността на българската църква? Продължавай, царство ти…

— „… да не му идва наум, като например: Да бъде ръкоположен от ония, които са го избрали, нито пък друга някоя неприлична мисъл нека не се опитва да развали силата на твоята вяра и да наруши съгласието към църквата, защото върховната правда отдава всякиму достойна награда за неговите дела. И ако бог запечатва договорите между хората, когато бъде приет за посредник, така не е позволено те да се изменят, за да не се разгневи божеството, то как той да не задържи съглашенията към него и църквата, как да не ги поддържа, как да не им дарува сигурност? Така е, ако някой посмее да ги наруши, то известно е, че тежко наказание ще последва, защото е страшно човек да попадне в ръцете на живия бог. Затова моля и съветвам царство ти да не огорчаваш бога, та в ония работи, от които нямаш полза, да не понесеш душевна вреда, защото немалка опасност произлиза за хората от нарушенията.“

— Разбрахме го вече! — избухна нетърпеливо Александър. — Стига е свалял звездите от небето. Друго няма ли да ни каже?

— „… Осмелих се да напиша това на благочестивото ти царство, като те моля, от една страна, а, от друга, бащински те съветвам. И аз зная, че моите съвети ще бъдат приети от царство ти. Бог от небето нека му дарува дълъг живот и изпълнение на неговите желания.

Христофор, екзарх на деспотство Тесалоника“

— Ако той пожелава бог да изпълни желанията ти, то тогава не бива да дава съвети, които не отговарят на волята ти! — отново се изсмя севастократорът.

Царят мълчеше. Той погледна няколко пъти архимандрит Йоаким и въздъхна. Най-сетне каза:

— Василий държи на своето. Каза и не се отрече от думата си.

Логотет Григорий се изправи. С цялата си внушителна осанка.

— Какво ще правим тогава? Нима Търнов ще стои без архиепископ?

— А, от друга страна, ние не можем да се подчиним на никейския патриарх, след като сме били почти независими при папата… — каза Александър.

И двамата впериха очи в самодържеца. Той щеше да реши.

Тогава Асен изрече думите, които отдавна се очакваха от всички:

— Да се свика в Търнов събор на всички наши митрополити, епископи и висши архиереи. Те ще изберат нов архиепископ за Търновград… И те ще го ръкоположат…

— Но това значи обявяване на българската църква за автокефална! — извика радостно Александър.

— Това беше моето най-скъпо желание… — отговори самодържецът.