Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Асеновци (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Фани Попова-Мутафова

Заглавие: Йоан Асен II

Издание: трето

Издател: Български писател

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Националност: българска

Печатница: ДП Димитър Благоев

Излязла от печат: 25.VI.1986

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Любен Петров

Художник: Борис Ангелушев

Коректор: Тотка Вълевска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7971

История

  1. — Добавяне

12

Главните черти на стенописа бяха вече изтеглени с въглен връз позасъхналия пласт и добре изгладена уравнена мазилка от вар и мраморен прах. Майстор Драган прегледа още веднъж внимателно: да не би от долния пласт, който бе по-груб и по-дебел, да личат части от сламка или по-едри камъчета, или парченца от тухла. След това покри с бърза скица празните бели места. За по-тъмните места от мозайката си послужи с тъмносиво, а за по-светлите с портокалово червено. И за да не засъхне подложката, почна бързо да реди кубчетата, като сверяваше стенописа с рисунката, която бе поставил до себе си.

Шаръчиите, негови ученици, чевръсто му помагаха, като му подаваха това, което той изискваше с бърза заповед:

— Десет от жълт мрамор! Колкото лешник големи! Десет от бял мрамор! Седем-осем малиновочервени! Няколко зелени от печена глина, колкото лещено зърно! Тъмнолилави, за да отделят главата от нимбата! Златни!

Йоан Асен се приближи и посочи главата на Борис-Михаила.

— Не беше ли по-добре косите да бъдат на малко по-възрастен човек?

— Твоя воля, царство ти. Тогава можем да сложим вместо морави и сиви повече бели, светлозелени, розови и кафяви.

Царят кимна с глава.

— Да. Тъй е по-добре.

Майстор Драган продължи да дава своите бързи нареждания. А кога то започна да прави лицето, той сам се навеждаше над разни бронзови гърненца и си избираше подходяща багра между хилядите едри и дребни кубчета от печена и боядисана глина, от камъни, мрамор, креда, стъкло, емайл.

— Не пести златото, Драгане… — каза Йоан Асен — нека свети цар Борис бъде с по-голяма нимба и по-голям блясък. Той го заслужава.

Той взе шъпа лъскави кубчета и почна да ги прехвърля от ръка на ръка, радвайки се на ярките им отблясъци. Тези кубчета майстор Драган ги правеше в работилницата си, като изливаше въз нисък плосък съд жълтеникаво стъкло, връз което се обтягаше тънък лист злато. Най-отгоре отново се изливаше съвсем тънък лист стъкло. Всичко това после се изрязваше на кубчета от различна големина.

— До довечера ще можем да свършим „Покръстването на българите“, нали?

— С божията помощ, надявам се, царство ти.

Асен отново взе в ръцете си образците, които после се уголемяваха, когато почваха да се копират. След „Покръстването“ идеше ред на „Симеон пред Константиновград“, „Симеон пред Ахелой“, „Сватбата на цар Петър и Мария“, „Постничеството на свети Иван Рилски“, „Нощната битка при Сперхей“, „Петър Делян вдига въстание“, „Смъртта на Самуила“… На отсрещната стена пък щяха да бъдат „Аспарух минава Дунава“, „Крум дига за наздравица окования череп на Никифора“, „Омуртаг строи новите дворци“.

Откъм престолнината отекна шум на многобройни стъпки и мъжки гласове. Зачу се дрънкане на саби и щитове. Над всички гласове най-ясно звучеше тоя на севастократор Александър.

Царят сбърчи вежди, ослуша се. Отправи взор към вратата.

„Какво дири по това време Александър в Търнов?“ — го прекоси тревожна мисъл. Ала като зърна людете, които го обграждаха, той изтръпна.

Все пак нещо много важно се беше случило, за да го дирят по това необичайно време: архимандрит Йоаким, протостратор Радул, логотет Григорий, протовестиар Приязд, кастрофилакт Добрил, прахтор Диман, епикерний Продан, протокелиат Балдю и много от великите боляри.

Между тях имаше и един простичко облечен мъж, който приличаше по-скоро на пътуващ прекупвач, отколкото на другар на тия знатни люде.

— Важни новини, царство ти! Бог да ти дарува здраве! — каза севастократорът и прегърна брата си.

Другите се поклониха. Някои се огледаха с любопитство. Време ли беше сега да се мисли за стенописи, когато на юг се решаваха съдбините на толкова царства. Вледеняваща мрачност обтегна лицата на мнозина. Царят даде знак на шаръчиите да си отидат и последван от новодошлите, премина в престолната. Преди да седне връз широкото си ниско кресло, той попита:

— Синклит ли е това? Не съм ви свикал.

— Повече от синклит, царство ти. Няма време за губене. Новините са съдбовни… — отвърна великият болярин.

— Какви са те? — попита бавно царят.

— Архонт Тихомир от Скопие тайно ни праща вести, че в Тесалоника пристигнали двама братя, синовете на Монферато, с многобройни войски. А протосевастът на Загоре, кир Прибо, който е пак наш човек, е изпратил тоя стотник, преоблечен като търговец, да ни извести, че протостратор Камица, водачът на Ватациевите войски, е готов да нападне Комнин, ако ние нападнем епиротчаните откъм гърба… — каза Александър.

— Какъв изключителен случай! — възкликна въодушевено катепан Димитри.

— По такъв начин, като притиснем Комнин от три страни: Ватаци, Монфератците и ние, ще можем да си поделим земите на Епир! — каза Николица. — Ватаци ще вземе Константиновград, Монферато — Тесалоника, а ние — Адриановград и Филиповград заедно с Долна земя! Слав, както му е обичай, ще се присъедини към нас…

Всички впериха безпокойни очи в самодържеца. Нима можеше и сега да се откаже? О! Да беше жив Калоян, като вихър щеше да се впусне към юг, да помете вековния враг, да разчисти веднъж завинаги старите си сметки с ромеите. Нима щеше втори път да се представи толкова изгодно положение? Гърците да разделят силите си на две враждуващи, съперничещи страни? И българите да не използуват това? Сега, когато сам Камица ги молеше, когато Комнин щеше да отвлече вниманието си към нападението на Монфератците…

Йоан Асен затвори очи, подпря челото си с десницата.

Колко страшно бе изкушението. Една дума да кажеше. Нямаше ли да бъде грях, ако изпусне това съчетано от провидението положение?

Той дълго мълча. Тишината натегна в притихналата зала като каменен покрив, плътна, съдбовна. Когато царят отмахна ръка и дигна чело, всички затаиха дъх, изтръпнали в тревожно мълчание.

— Братя мои — каза тихо царят — вие искате от мене невъзможното…

Глух ропот се разнесе между смаяните мъже. Мнозина прехапаха устни, побледнели от гняв, други неволно докоснаха ръка до меча си. Нима Йоан Асен щеше да дръзне да им се противопостави?

Царят се изправи. Гласът му отекна вълнението на приближаваща буря и кротостта на градоносни облаци.

— Аз съм дал подпис за мир и приятелство с кир Теодор и ще удържа обещанието си! Аз нямам причина да се отрека от думата си! Ако сторя това, ще бъда изменник!

— Кир Теодор не заслужава такава угода! — извикаха буйно неколцина. — Ако той беше на наше място, нямаше да ни гледа угодата… Напротив.

— Всеки отговаря само за своите дела… Не е почтено и християнско да се напада в гръб един беззащитен враг. Един честен човек не може да направи това, което искате от мене. Аз съм подписал договор и ще го изпълня докрай!

— Дори и когато това е против доброчестието на държавата?

Лицето на царя се изопна от неумолима строгост.

— Катепан Димитри, забранявам ти да говориш така. За доброчестието на държавата има кой да мисли. Именно грижите за страната ми ме карат да правя това. Днес ние имаме нужда от мир. За бран не сме готови. Да не загубим и малкото, което сме запазили в ламтежа си за многото. Белград и Браничево са наши вече. За останалото ще чакаме. Не може да се постигне всичко наведнъж. Това, което ми предлагате, е хубаво, но е опасно. Враговете ни са много и ни дебнат от всички страни. Ментолите са разбили куманите и русите при Калка и отправят очи по-насам. Нека не залагаме всичко на щастливия зар. Нека бъдем търпеливи. Вие видяхте колко лесно Борил загуби това, което баща ми и чичовците ми бяха добили с многогодишни жертви. Нима мога да вярвам на ромеец? Камица! Днес предлага едно, а утре ще се съюзи с Комнин и ще се обърне против нас. Нима забравя венгрите? Ако те са ни толкова искрени приятели, колкото сме ние на Епир — тежко ни! Белград и Браничево отново ще бъдат загубени.

— Венгрите няма да смеят да мръднат!

— Защо? Защото ще нарушат договора ли? Та нали и вие искате да наруша договора с Комнин?

Болярите наведоха глава. В гърдите им кипеше безсилен гняв. Не. Пред ясната мисъл на самодържеца те не можеха да имат никога право. И все пак те не се смятаха за отстъпили. Не! За тия неща не се мислеше много.

Нима Комнин не се излагаше на опасност, като откриваше гърба си откъм българска страна? Но той вярваше в своята щастлива звезда. Или ще успее, или ще изгуби. И винаги печелеше.

Отново прозвуча гласът на царя:

— Така ли е, Радуле?

Великият стратор отправи предан взор към царя си.

— Твоя воля, царство ти!

Щом войската беше с Асена, какво можеха да сторят недоволните боляри?

Архимандрит Йоаким се отправи към Асена. Благослови го и каза с ясен и твърд глас:

— Нека бог закриля светлия самодържец и насочва волята му за доброто на страната и всички нас. Амин.

И управата бе с него.

Когато другите си отидоха, Александър отиде при брата си и каза:

— Пази се от тях. Струва ми се, че се връщат времената на Иванко и Манастър. А знаеш, че измяната и ножът са идвали винаги от тях.

Йоан Асен се усмихна.

— От смърт и измяна не се боя. Оставаш ти, остава Петър. Страшно е, когато на престола седят некадърници като Борил. То е най-лошото. Да ни пази бог от това. Останалото — всички ни, рано или късно, все едно ни чака. Нека поне бъдем готови с чисто и неопетнено чело да приемем божията милост да ни прибере при себе си.

 

 

Кир Теодор Комнин разположи шатрите си край Адрианопол, докато по всички кули на градските стени се вееха пряпорците на кир Йоан Ватаци.

Други на мястото на бившия епирски деспот и новопровъзгласен император би се отчаял от това положение. Но не беше кир Теодор човекът, който отстъпва пред желаната цел.

Дали думите на българския цар стигнаха по невидими пътища до него чрез двуличието на протосеваста Прибо и го насърчиха, дали пратеникът от монфератския маркиз не стигна никога до протостратор Камица — ала след няколко дни положението се промени из основи. Комнин не пожела да влезе в открита бран с противника си. Ала пусна да се бори вместо него едно много по-модно оръжие: златото. Първенците на гърците от Адриановград сметнаха, че императорът на Тесалоника ще бъде по-щедър към тях, отколкото далечният господар на Никея — затова сключиха съглашение с тайните му пратеници, които се бяха вмъкнали в града, облечени в носията на никейските войски.

Тогава гръцките първенци помолиха любезно протостратор Камица и великия щитоносец Изас да опразнят Адраанополис от войските си, защото са решили да предадат града на кир Теодор Комнин, когото смятаха за свой законен господар.

Да затворят портите и да обкръжат бойниците, двамината никейци не смееха, защото населението не бе с тях. Да излязат вън на открита бран, бе безполезно, защото навън епирците чакаха с цялата си войска, нахранена, отморена и готова за смъртен бой, докато никейците бяха само с няколко отряда. А при това местните люде щяха да откажат да ги хранят повече.

Когато чуха надменните и предателски слова на гръцкия архонт, Изас и Камица се спогледаха отчаяни. Нямаше избор. Позорът им беше неизбежен. Тогава великият щитоносец на никейския император поиска да му бъде удовлетворено поне едно желание.

— Добре. Ние ще се подчиним, защото нямаме възможност да сторим нищо друго. Във всеки случай няма да забравим неблагодарността на адрианополските жители, които от признателност, гдето им помогнахте да изгоним латинските натрапници, сега изгонват нас самите. Но принудени сме да изпълним волята ви. Ще поискам само една услуга от вас.

Архонтът угодливо се провикна:

— Ще сторим всичко, което ни е възможно.

Великият щитоносец горчиво се усмихна:

— Ако имахме у себе си повече пари, отколкото има кир Теодор, щяхте да сторите и това, което не ви е възможно. Но слушайте. Ще напусна Адрианопол, ала от тази врата, пред която няма войски на кир Теодор. Защото ще ми бъде невъзможно да сведа пряпореца на никейския император пред тоя на надменния самозванец.

Архонтът събра людете си, проводи гончии до епирците, след това предаде отговора им. Комнин бе съгласен само Изас да напусне града откъм свободната порта. Докато протостратор Камица трябваше да мине пред очите му с всичката войска, а когато стигнеше до него, трябваше да слезе от коня си и да му отдаде почит като на върховен глава на всички гърци.

Никеецът потрепера от негодувание. Нима с подобно дело той нямаше да опозори своя господар, кир Ватаци, истинския и законен господар на всички гърци? Нали вселенският патриарх живееше в Никея, а не в Тесалоника? Но нямаше време за избор. Изас се измъкна безшумно с людете си през източната порта, а Камица бе принуден да премине с цялата си войска през южната, там, където бе разположен станът на коварния епиротчанин.

Кир Теодор Комнин чакаше пред вратите, заобиколен от всичките си войводи. Войските му бяха готови да влязат в града, щом там излезнат никейците. Гордо и самодоволно наблюдаваше той никейския протостратор, който идеше насреща му, яхнал великолепен бял жребец, заобиколен от войводите на Ватаци. Войските му следваха на сто лакти след него, с оборено от срам и гняв чело.

Ала тогава стана нещо неочаквано.

Камица мина на кон пред кир Теодор, без да слезе и без да извие дори глава да го поздрави.

Лицето на императора потъмня от буйна ярост. Той пришпори коня си, догони дръзкия военачалник, дигна копие да го удари, обсипвайки го с хули. Ала помежду им се намесиха люде, за да не стане нещо непоправимо и да не би двете войски, настръхнали една към друга, да се впуснат във взаимна сеч. Благоразумието надделя.

По-късно Камица получи от господаря си голяма награда за това достойно държание. Кир Ватаци го назначи за велик хетериар на гвардията си. Но да отмъсти на кир Теодор не му остана време, защото враговете му не спяха и в собствения му дом.

Тъкмо когато той водеше бран с латинската флота при Лампсак, в последния миг един разкаян съзаклятник разкри грозното предателство.

Най-близките сановници и войводи на двора му бяха решили да го убият и да увенчеят за император Андроник Нестонгий, главен подбудител на заговора, заедно с брата си Исак, хетериара Фламул, Синаден Тарханиот и патрициите Стасен и Макрен. Заговорниците бяха превзели дори и людете на флотата му.

Тогава, разгневен, Ватаци сключи мир с латинците, изгори неверните си кораби и се върна в Никея, за да накаже най-грозно изменниците.

Пътят на кир Теодор към Константинопол бе свободен. Но преди да постигне заветната си цел, той имаше да се справи с една неочаквана напаст.

Маркиз Монферато и брат му Димитри заедно с граф Биандрате и многобройни наемници бяха слезли в Тесалоника.

Ала измяната и предателството не цъфтяха само под стрехите на никейските боляри.