Фани Попова-Мутафова
Йоан Асен II (26)

25

Малкият град Перуджия бе изненадан от неочакваното пристигане на толкова знатни чуждоземни гости. Най-напред дойде с голяма свита бившият крал на Йерусалим — Жан дьо Бриен. Той бе брат на покойния Готие дьо Бриен, един от юнаците на петия кръстоносен поход.

По желанието на Филип Август младият Жан бе заминал за Палестина, където се бе оженил за наследницата на йерусалимското кралство. От предназначения за духовен живот младеж бе изникнал храбър бранник. Защото баща му, френският благородник Ерард дьо Бриен, го бе определил, като по-млад брат, да се прояви в църковната йерархия. Ала момъкът повече предпочиташе да върти меч и копие, отколкото да прелиства свещени книги. Затова избягало от дома си и се скрило при един свой вуйчо в Клерво. Той пък го предал на друг сродник, Симон дьо Броа, който отгледал момчето и го изучил в рицарски и бранни обичаи.

Когато големият му брат, Готие дьо Бриен, взел кръста и тръгнал в поход, Жан се явил при него и го помолил да го приеме със себе си. По-късно Готие бил провъзгласен за владетел на Неаполитанското кралство. След смъртта му Жан станал настойник на децата му.

Прочул се с бранни качества и благороден нрав, Жан бил помолен да приеме венеца на йерусалимското кралство и ръката на неговата наследница Мария, дъщеря на Амори II, починал без мъжки наследник. Мария родила само една дъщеря — Йоланта — която той бе дал на алеманския император Фридрих II. А от втората си жена Бернажер, дъщеря на кастилския крал Алфонс, той имал трима синове и една дъщеря — Мария.

За Бернажер той се бе оженил на 74 години, а сега, когато стоеше начело на папските войски против Фридрих II, Жан дьо Бриен беше минал вече осемдесетте. Ала никой не можеше да му даде повече от 60 години. Тъй висок и строен бе якият старец, с изправена снага и бистър ум, с яка десница, с бодра походка. В мига, когато го повикаха на съвещанието в Перуджа, той водеше на юг бран заедно с войските на свети Петра против зетя си, който бе уморил дъщеря му Йоланта и си бе присвоил титлата му на йерусалимски крал.

След Жан дьо Бриен пристигнаха пратениците на Константинопол: епископ Мадитос, бароните Вилен д’Оноа и Понс дьо Лион.

Накрая в малкия градец дойде и сам папа Григорий IX.

Събранието стана в двореца на местния епископ.

Широката зала се изпълни с тих шъпот и звънтене на шпори. Духовници и рицари разискваха върху договора, който щеше да се подпише между високите люде. Някои се разхождаха нетърпеливо край колонадата, която отделяше залата от продълговатата веранда. Други надничаха в малката съседна стая, където писците приготвяха пергамента. Връз покрития с черни и бели плочки под лежеше дребно тъмнокафяво куче, доведено от някой рицар. Навън се зачу сподавен, почтителен шум от многобройни стъпки.

В залата влязоха пратениците на регента Нарио дьо Туси. Малко след тях пристигна и Жан дьо Бриен с людете си. Най-сетне дойде и папата, придружен от няколко видни кардинали и множество по-низши прелати. При вида на светия отец всички паднаха на колене.

Григорий IX дигна десница и бавно направи знак за богослов. После подаде всекиму да целуне пръстена на показалеца му.

След няколко кратки съвещания папата, Бриен и бароните се отделиха в една отдалечена стая, където писците отнесоха пергамента и мастилата, за да бъдат написани условията на договора, който трябваше да се запази в най-дълбока тайна.

Навън многобройната тълпа неспокойно шумеше. За какво се бяха събрали толкова видни люде? Какъв договор щяха да подписват? За какво? Против кого? Против Фридрих ли крояха нещо? Кръстоносен поход ли замисляха? Уния между константинополските ромеи и Рим ли?

В това време папата стана от тесния мраморен престол, взе в ръка проектодоговора и го даде на секретаря си. След това докосна десница до обсипания с безценни камъни кръст, който висеше на златна верижка връз гърдите му. Устата му се свиха в решителна гънка. Той погледна към дървената пейка край стената. Там стояха пратениците на Константинопол, с шлем в дясната ръка и подпрени връз меча десници. Погледна към людете на Жан дьо Бриен, които бяха заградили господаря си около изработеното му с тънка резба кресло от орехово дърво. Жан стоеше изправен с величествената си осанка и гордо издигаше чело. Белите коси обграждаха като снежен венец червеното му лице. Ясносините му зеници гледаха ясно и прямо, право пред себе си.

— Чети — каза кратко папата.

Секретарят разгъна пергамента и почна:

„In Dei nomine Amen. Anno Domini MCCX tempore Gregorii Pape noni et domini Frederici imperatoris. Indict. Ij die V intrante mense aprilis. Actum infra nos: Johannes de Brienne, filius Erardis de Brienne…“

След като изреди имената на договарящите и свидетелите, секретарят спря. Понс дьо Лион дигна ръка, че ще говори:

— От името на високия регент Марио дьо Туси. Точка първа. Бароните на Константинопол молят високия господар Жан дьо Бриен да приеме венеца на империята, за да бъде настойник и поддръжник на малолетния император Бодуен до навършването на двадесетгодишната му възраст. Жан дьо Бриен ще носи титлата император и ще управлява властта, докато е жив. След пълнолетието на младия Бодуен Жан дьо Бриен ще получи като феод кралство Никея и земите, които фръзите държат в Азия, с изключение на херцогство Никомедия, което ще принадлежи на Бодуеновата корона. А за своите лични наследници Жан дьо Бриен ще може да избира между земите отсам или оттатък Босфора. Или Никея, или земите на Теодор Комнин заедно със земите на деспот Слав, чак до Димотихон, Адрианопол, херцогство Филипопол и наследството на Стрезомир: Охрид, Скопие, Просек…

Папата се намеси. Лицето му бе строго и недоволно.

— А защо до Адрианопол само?

— Оттам почват земите на Йоан Асен и ние не желаем да влизаме в разпри с него.

Григорий IX сви вежди и млъкна. Понс дьо Лион продължи:

— Когато Жан дьо Бриен възвърне тези земи на империята и си избере феоди за наследниците на своя дом, то тия наследници ще бъдат васали на латинския император. Точка втора. Кралство Тесалоника ще бъде запазено за дома Монферато. Това са нашите условия.

Жан дьо Бриен дигна ръка. Всички извърнаха очи към него. Гласът му бе дълбок и метално звънлив.

— Точка трета. Император Бодуен ще вземе за съпруга малолетната дъщеря на Жан дьо Бриен — Мария. Сватбата ще стане веднага, а бракът ще бъде изпълнен в деня на пълнолетието на съпруга. Невестата ще получи зестра 20 000 перпери, а на Бернажер дьо Бриен ще бъде определен от империята вдовишки приход след смъртта на императора регент.

Папата отново се намеси:

— А положението на херцога дьо Стрем?

Жан дьо Бриен добави:

— Точка четвърта. Жирар дьо Стрем ще продължава да владее своя феод Филипопол до своята смърт. Точка пета. В случай на преждевременна смърт на младия Бодуен или невестата му Мария императорът регент ще запази властта до края на живота си.

Всички се спогледаха. Договорът бе готов. Ала папата все пак настоя:

— Не беше зле да се пише вместо „цяла Романия до Адрианопол“ — „цяла Романия до Верея“. Твърде много земи оставихте на Йоан Асен.

Бароните изтръпнаха. Те и без това се бояха от гнева на българския цар заради нечаканата измяна. По-добре да не го дразнят повече! И помолиха горещо да бъде зачетена тази важна точка.

Григорий отстъпи. И без това той бе получил твърде много. С голяма мъка неговите пратеници бяха убедили пратениците на Константинопол да се отметнат от договора си с България. Ала той трябваше на всяка цена, сега в решителната борба с алеманския император, да има свой верен човек при Босфора. А не можеше да има по-верен от Жан дьо Бриен, който гореше да си отмъсти на Фридрих II за отнетото йерусалимско кралство, за смъртта на дъщеря си… Нима беше разумно да се вкара вълкът в кошарата? Какъв покровител щеше да бъде българският цар? Твърде лесно от защитник той можеше да стане господар… Освен това мнозина от бароните хранеха в себе си таен страх: дали младият Бодуен, като порасне, облегнат на такъв мощен защитник, не ще подири сметка за обидите, нанесени на брат му Роберт…

Само че трябваше всичко да остане покрито в най-дълбока тайна.

Наистина, какво можеше да стори българският цар, тъй мек и добросърдечен, зает винаги само със строеж на манастири и църкви?… Ала все пак по-добре беше измамата да остане неизвестна колкото може по-дълго. Нека Фридрих се мамеше с помощта на Теодор Комнин. В Константинопол щеше да го очаква доста горчива изненада.

Щом и последният свидетел сложи подписа си на пергамента, общ радостен вик отекна под мраморните сводове:

— Да живее император Жан дьо Бриен!

Блеснаха оръжията като мълнии, звъннаха щитове, дигнаха се копия високо във въздуха.

В това време писецът довършваше края на договора:

„Ego Angelus not. Hiis actibus interfui et hoc totum scripsi et autenticavi rogatu et mandato patrium.“