Джъстин Кронин
Проходът (16)

Шестнайсет

Августовските дни бяха дълги и сухи. Тогава се случи пожарът.

Улгаст усети дима един следобед, докато работеше в двора. От сутринта във въздуха се носеше парлива мъгла. Изкачи се на покрива и огледа, но видя само дърветата, езерото и планините, които се простираха надалеч. Нямаше как да разбере на какво разстояние е пожарът. Знаеше, че вятърът може да носи дима от пожарите на стотици мили.

Два месеца след пътуването си до магазина на Милтън не беше слизал от планината. Изградили си бяха всекидневен ритъм: Улгаст спеше докъм обед, после работеше до смрачаване. Вечеряха, плуваха, после почти половината нощ четяха и играеха на разни игри. Като пасажери на дълго презокеанско пътешествие. Открил беше кутия с игри в едно от бунгалата. Известно време оставяше Ейми да победи, но скоро откри, че няма нужда да го прави. Тя беше схватлив играч, особено на Монополи, купуваше имот след имот, бързо пресмяташе наемите, които носеха, и радостно броеше парите си. Какво ли й говореха иначе известните наименования на различни места? Една вечер се приготви да й чете книга, която и преди бяха чели, но тя искаше отново да я чуе, когато Ейми взе книгата от ръката му и на трепкащата светлина от свещта започна да чете на глас. Не й се налагаше да спира на трудните думи в книгата, написана с непривичен, старомоден синтаксис. Кога си се учила да четеш, попита я той изумен, щом спря, за да обърне страницата. Ами и преди сме я чели, обясни му тя. Сигурно съм я запомнила.

Светът отвъд планината се превърна в спомен, който всеки ден се отдалечаваше все повече. Така и не успя да накара генератора да заработи, дълго време се надяваше, че успее да поправи радиото, преди да се откаже. Ако се случваше онова, което предполагаше, разсъди той, по-добре да остане в неведение. Как би му помогнала информацията? Къде другаде биха могли да отидат?

Сега обаче имаше горски пожар. От запад към тях се носеше плътна стена от задушлив дим. Следобедът на следващия ден вече беше ясно, че трябва да бягат, пожарът приближаваше. Ако се прехвърлеше от тази страна на реката, нямаше какво да го спре. Улгаст натовари тойотата и нагласи увитата в одеяло Ейми на мястото до шофьора. Имаше и напоен с вода плат за всеки от тях, който да поставят на лицето си и очите, които смъдяха.

Не бяха изминали и три километра, когато видяха пламъците. Дим обвиваше пътя, не можеше да се диша. Духаше силен вятър, който разпалваше пожара в тяхна посока, нагоре по планината. Трябваше да се върнат обратно.

Не знаеше с колко време разполагат, преди пламъците да стигнат до тях. Нямаше как да намокри покрива на къщата, налагаше се да чакат отвън. Затворените прозорци поне предлагаха защита от дима, но след смрачаване и двамата вече кашляха и едва дишаха.

В една от пристройките имаше кану. Улгаст го завлече до брега на езерото, после свали Ейми на ръце по стълбите. Не спря да гребе, докато не стигнаха до средата на езерото. Наблюдаваше пламъците, които бушуваха в планината и напредваха към лагера. В безмилостността си гледката беше поразително красива, сякаш дверите на ада се разтваряха. Ейми лежеше срещу него в кануто. Ако се страхуваше, то по нищо не й личеше. Нищо не можеха да направят. Движилата го през целия ден енергия го напусна и той заспа против волята си.

На сутринта се събуди и видя, че лагерът е невредим. Все пак пламъците не се бяха прехвърлили през реката. По някое време през нощта вятърът беше променил посоката си и насочил пламъците на юг. Във въздуха все още се носеше гъст дим, но знаеше, че опасността е отминала. В късния следобед чуха силен гръмотевичен тътен, сякаш над главите им се разлюля огромен лист ламарина, и след това се изсипа пороен дъжд. Цяла нощ валя. Не вярваше на късмета им.

На сутринта реши да използва последния бензин, за да слезе от планината и да види как са Карл и Марта. Този път и Ейми идваше с него. След пожара не искаше изобщо да я изпуска от погледа си. Почака да се смрачи и тръгнаха.

Пожарът беше дошъл съвсем близо. На около километър от входа на лагера дърветата бяха овъглени, а земята изгоряла и оголена, като бойно поле след сражение. От пътя Улгаст виждаше трупове на животни, не само дребни като опосуми и еноти, но също елени, антилопи и дори на мечка, свита до дънера на почерняло дърво, сякаш е ровила земята за глътка въздух, преди смъртта да я застигне.

Магазинът стоеше невредим и потънал в мрак, но, естествено, електричеството беше спряло. Улгаст каза на Ейми да изчака в колата, извади фенерчето и отиде до вратата. Заключено беше. Затропа, силно и упорито, викаше Карл по име, но никой не му отговори. Накрая счупи прозореца с фенерчето.

Карл и Марта бяха мъртви. Лежаха прегърнати един до друг в болничното легло на Марта. Карл я беше прегърнал през раменете, изглеждаха заспали. Отначало предположи, че са се задушили от дима, но по въздуха в стаята Улгаст разбра, че са мъртви по-отдавна. На нощното шкафче имаше наполовина празна бутилка от скоч, а до него сгънат вестник, като онзи първия, тревожно тънък, с огромно, набиващо се в очи заглавие, от което отвърна поглед, като предпочете да го сгъне в джоба си и да го прочете по-късно. Постоя за кратко до леглото, където лежаха телата им. После затвори стаята и за пръв път заплака.

Зад магазина все още стоеше ванът на Карл. Сряза градински маркуч и изтегли тойотата близо до задната част на вана, за да източи съдържанието от резервоара на вана в колата си. Не знаеше къде може да се наложи да идат, но сезонът на пожарите не беше приключил. Допуснал беше грешка, почти фатална, оказа се сварен неподготвен. Откри празна туба за бензин под навес зад къщата и след като напълни резервоара на тойотата, напълни и нея. После Ейми му помогна да събере провизии от магазина. Взе всичката храна, батерии и газ, които реши, че може да помести, постави ги в кутии и ги занесе до колата. После се върна в стаята, където лежаха труповете, и внимателно, затаил дъх, измъкна револвера на Карл от кобура на кръста му.

Призори, когато Ейми най-накрая заспа, Улгаст извади вестника от джоба на якето си. Този път беше от една страница, с дата 10 юли, почти преди месец. Кой знае как се беше сдобил с него Карл. Вероятно е слизал до Уайтривър, а после заради видяното и прочетеното е сложил край на живота им. Навсякъде из къщата имаше лекарства. Не му е било трудно да се справи със задачата. Улгаст без страх извади вестника от джоба си, изпълнен със зловеща сигурност какво му предстои да прочете. За него нови щяха да са единствено подробностите.

ЧИКАГО ПАДНА

„Вампирският“ вирус стигна Източното крайбрежие.

Милиони мъртви

Границата на зоната под карантина се премества

на изток към централната част на Охайо

Калифорния се отделя от Съюза, обяви, че ще се защитава

Индия заплашва с ракетни удари, твърди, че ще прибегне

до ядрени удари с „ограничено действие“ срещу Пакистан

ВАШИНГТОН, 10 юли. Президентът Хюз е наредил на американската армия да напусне днес Чикаго, след тежките загуби през нощта. Армията и Националната гвардия претърпяха поражение от многобройните сили на Заразените, които нахлуваха в града.

„Загубихме велик американски град — заявява президентът Хюз в отпечатано изявление. — Молитвите ни са с гражданите на Чикаго и воюващите мъже и жени, които отдадоха живота си, за да ги защитят. Ще пазим спомена за тях в тази велика борба.“

Нападението е станало на смрачаване, когато заемащите позиции по Южната магистрала американски военни части съобщили за неизвестен брой заразени пред зоната на градския бизнес център.

„Личеше, че нападението е организирано“ — заяви генерал Гарсън Уайът, командир на Централната карантинна зона, който определи събитията като „тревожно развитие“.

„Установен е нов отбранителен периметър по шосе 75 от Толидо до Синсинати — казал Уайът на репортерите рано сутринта във вторник. — Това е нашият нов Рубикон.“

На въпросите за огромния брой войскови части, които дезертирали от позициите си, Уайт отговори, че не му „било известно да има такива“, нарече слуховете „безотговорни.“

„Това са най-смелите мъже и жени, с които съм имал честта да служа“ — заяви генералът.

Нови огнища на болестта са регистрирани в градовете от Талахаси, Флорида, Чарлстън, Южна Каролина, до Хелена, Масачузетс и Флагстаф, Аризона, както и в южен Онтарио и северно Мексико. По оценка на Белия дом и Центъра за контрол на заболяванията, жертвите надхвърлят трийсет милиона. Пентагонът завишава броя на заразените с още три милиона.

Обширни части от изоставения в неделя Сейнт Луис тази вечер горят, както и част от Мемфис, Тулса, Де Мойн. Наблюдатели съобщават, че са видели нисколетящ самолет над прочутата арка на града, мигове преди пламъците да лумнат и бързо да погълнат търговската част на града. Никой от администрацията не е потвърдил слуховете, че пожарите са част от усилията на федералното управление да унищожи инфекцията върху главните градове от Централната карантинна зона.

Бензинът е в силен недостиг или липсва навсякъде в страната, същевременно транспортните коридори продължават да са претоварени от хора, които бягат от разпространяващата се зараза. Трудно се намира храна, както и медикаменти — от превръзки до антибиотици.

За много от останалите в безизходица бежанци се оказва, че няма къде да отидат, а ако има, то няма как да стигнат до това място.

„В капан сме, както и всички останали“, казва Дейвид Калахан пред ресторант Макдоналдс в източен Питсбърг. Калахан бил на път със съпругата и двете им малки деца от Ейкрон, Охайо. Обикновено пътят им отнемал около два часа, но този път продължавал двайсет. Останали почти без гориво, Калахан отбил на бензиностанция в предградието Монровил, но открил, че бензиновите колонки са празни, а храната в ресторанта е свършила преди два дни.

„Заминаваме при майка ми в Джонстаун, но сега разбирам, че заразата е стигнала и до там“, казва Калахан, докато военен конвой от петдесет коли преминава по пустата, водеща на запад лента от пътя.

„Никой не знае къде да иде, — казва той. — Тези същества са навсякъде.“

Макар болестта все още да не се е разпростряла извън САЩ, Канада и Мексико, държавите по света очевидно се готвят за заплахата. В Европа Италия, Франция и Испания са затворили границите си, докато други се запасяват с медикаменти или налагат забрани за пътуванията между градовете. Общото събрание на ООН, което се среща за пръв път в Хага, след като освободи седалището си в Ню Йорк в началото на седмицата, е приело резолюция за международна карантина, която затваря морските и въздушните пътища на разстояние триста километра от границите на континента Северна Америка.

На цялата територия на САЩ църквите и синагогите съобщават за рекорден брой посетители, като милиони вярващи се събират на молитва. В Тексас, където вирусът вече е широко разпространен, кметът на Хюстън, Бари Уутън, авторът на бестселъри и някогашен глава на Църквата „Светото величие на Библията“, която е най-многобройна в страната, са обявили града за „Изход към Рая“ и призовават жителите му и бежанците от други краища на щата да се съберат на стадиона в Хюстън, за да се приготвят за „нашето възкачване към трона Господен, не като чудовища, ами като Божи мъже и жени.“

В Калифорния, където заразата едва сега започва да се разпростира, на среднощно заседание миналата нощ щатският законодателен орган бързо е приел Първи закон за отделяне на Калифорния от Съюза, като прекъсват връзките си със Съединените щати и се обявяват за суверенна нация. Първото действие като президент на Република Калифорния на бившия губернатор Синди Шоу е било да постави военните части на САЩ и законоопазващите сили на територията на щата под командването на Националната гвардия на Калифорния.

„Сами ще се защитаваме, всяка нация има право да се защитава — е казала Шоу пред събранието, под оглушителни аплодисменти. — Калифорния и всичко, което тя представлява, ще устои.“

В отговор на новините от Сакраменто, говорителят на администрацията на Хюз Тим Роувър заявява пред репортерите: „Това е абсурд. Пределно ясно е, че сега не е време за който и да било щат или местно правителство самостоятелно да се нагърбва с безопасността на американския народ. Позицията ни е, че Калифорния остава част от Съединените щати.“

Роумър също така предупредил, че всеки военен или полицай, който се противопостави на федералните сили, ще понесе строги санкции.

„Нека да е ясно — заявил Роумър. — Ще бъдат третирани като вражески бойци.“

В сряда независимостта на Калифорния е била призната от правителствата на Швейцария, Финландия, малката южнотихоокенска република Палау и Ватикана.

Правителството на Индия, очевидно в отговор на изтеглянето на американските военни сили от Южна Азия, вчера е повторило предишните си заплахи да използва ядрено оръжие срещу бунтовническите сили в източен Пакистан.

„Сега е времето да спрем разпространението на ислямския екстремизъм — заявил индийският министър-председател Суреш Митра пред парламента и добавил: — Кучето-пазач спи.“

Значи така стояха нещата, помисли си Улгаст. Ето че краят беше настъпил. Краят, който той предугади и който си представяше. Чувал беше в авиацията да се използва един термин, с който обясняват как така в ясен ден самолет може да падне като покосен от небето. Надвит от обстоятелствата. Това се случваше сега. Светът, човешката раса, беше надвита от обстоятелствата.

Грижи се за Ейми, каза му Лейси. Ейми е твоя. Спомни си как Дойл постави ключовете на лексуса в ръката му, целувката на Лейси по бузата му, как Дойл тичаше след тях, махаше им и крещеше „Тръгвайте, тръгвайте“, как Лейси изскача от колата, за да повика звездите — така мислеше вече за тях Улгаст, като за човешки звезди, пламтящи със смъртоносна светлина — да се спуснат отгоре й.

Времето на дрямката, на почивката, приключи. Улгаст щеше да будува по цели нощи до вратата с револвера на Карл в едната ръка и спрингфийлда в другата. Нощта беше хладна, температурите под десет градуса. Улгаст напали печката, след като се прибраха от магазина. Взе вестника и го сгъна наполовина веднъж, после още веднъж и още веднъж, отвори вратата на печката. Пъхна вестника в огъня и удивено видя колко бързо изчезна.