Димитър Спространов
Охридска пролет (23)

XXIII

Нощта беше тъмна и непрогледна. Небето, покрито с черни, настръхнали облаци, беше мълчаливо и навъсено — не трепваше нито една звезда. Всичко глъхнеше в тягостна, зловеща тишина.

Предпазливо, като внимаваха да не вдигат и най-малък шум, към кулата на Оломан бег се приближаваха три сенки, в мрака те се открояваха като привидения. Пред тях изплаваха очертанията на кулата, тъмни и неприветливи. Отвън тя изглеждаше потънала в непробуден сън. Сенките се спряха пред големите врата на оградата. Една от сенките прошепна:

— Всичко трябва да мине безмълвно и тихо. Ще употребим оръжие само при крайна нужда.

— Разбрано, Ангеле — чу се глухият глас на Китан. — Ти ще останеш на вратата, за да не те видят и познаят, а ние със Секула ще се опитаме да се справим с кехаите.

— Тях ще оставите на мене — обади се и Секула.

— И така — каквото бог даде и честта юнашка — твърдо прошепна Момиров.

Той потропа на вратата. Залая куче, обади се второ, но скоро лаят им замлъкна. След малко вратата на кулата се отвори, в двора отекнаха стъпки и те чуха гласа на Риза:

— Кой е?

— Аз съм, Риза, Китан от Топола, нося ти важен хабер^[1] — отговори момъкът.

Вратата се открехна и в мрачината се провидя тъмната снага на турчина.

— Бега го няма. Гледайте да свършите работата тихо, бързо. Вържете ме, запушете ми устата — шепотът му се сля с околната тишина.

Китан сръчно, като че ли завързваше житен сноп с въжето, което носеше, завърза откъм гърба ръцете на Риза, а после с една кърпа, която измъкна от джоба на бечвите си, превърза и устата му. Той леко го свлече на земята и го остави легнал. Трите сенки се втурнаха към вратата на кулата, през процепа се процеждаше слаб зрак. Пред вратата остана Ангел с револвер в ръка да пази да не би някой от ратаите, които спяха в една далечна постройка в дъното на двора, да се събуди и да се притече на помощ на Сафедин и Емин. Другите двама нахълтаха в кулата. Китан смело бутна вратата на одаята, в която живееха и спяха кехаите на бега. Той и Секула като вихрушка нахълтаха в нея. Двамата турци се бяха излегнали върху меките възглавници и се разговаряха. Те строго и малко изненадани изгледаха нарушителите на приятелския им разговор и бяха готови да ги наругаят, но към тях се насочиха две пушки. Сафедин бързо се окопити, с един скок се изправи и посегна да извади пищова от силяха си. Китан го удари с приклада на пушката си през ръцете, турчинът изохка и пусна пищова. Той бързо изви ръцете му и здраво ги завърза, взе феса на кехаята и го натъпка в устата му. Емин, пъргав като рис, се хвърли в краката на Секула и го повали — и двамата, мълчаливи, обзети от дива ярост, се затъркаляха по пода. Секула успя да вземе връх и подпомогнат от другаря си, върза и втория турчин. Кехаите останаха да лежат на пода като съчки, приготвени за огрев. Сафедин и Емин се смириха — те разбраха, че ако се опитат да викат или да се развържат, може да ги постигне и нещо по-лошо.

Китан каза на другаря си:

— Аз ще остана да ги пазя — и кимна с глава към турците на пода. — Ти върви при Звезда.

Секула, задъхан от борбата, бързо изскочи от стаята и се изкачи на втория кат. Той предпазливо почука на вратата на горницата, в която беше настанена девойката, и прошепна:

— Звездо, Звездо — и без да дочака отговор, бутна вратата.

На миндера, свита като кученце, спеше девойката. Той леко я докосна по рамото и тя отвори очи. Още сънена, тя не можа да разбере дали пред нея с пушка в ръка стоеше Секула, любата й, с когото се бяха врекли да си бъдат верни цял живот, или е сън. Но гласът му разпръсна съмненията й:

— Ставай! Бързо!

— Секула, сърце мое! — изхлипа девойката.

— Китан ни чака долу… Да бягаме оттук, по-далеч от кулата на Оломан бег.

Звезда скочи — лицето й просветля и на очите й се появиха радостни сълзи. За миг тя увисна на здравата юнашка шия на момъка, притисна се до гърдите му и пламенно го целуна.

— После, после… Не е време за това — каза Секула и леко я отстрани от себе си.

Те бързо слязоха по стълбите. Звезда се хвърли в обятията на брата си. Той я целуна по челото и като преодоля вълнението си, каза:

— Имала си късмет, сестро. Бог ни помогна, но още е рано да тържествуваме. — Ритна вързаните турци и изруга: — Кучета. Да приберем оръжието им, Секула.

И двамата чевръсто взеха оръжието и такъмите на кехаите — и пушките, и силяхлъците, и ножовете им. Секула посегна към ножа си — Китан разбра какво е наумил и го хвана за ръката:

— Не бива.

— Защо? — учудено го погледна момъкът.

— Ще ти кажа.

Секула вдигна рамене и се подчини. И тримата изскочиха от кулата. На двора той се позастоя и недоволен попита:

— Защо не ми даде да ги заколя?

— Ако бяхме убили тях, трябваше да убием и Риза. Ще им дойде редът — отговори Китан и закрачи към голямата порта на двора.

При портата ги чакаше Ангел. Той мълчаливо потупа девойката по рамото. До него като чувал лежеше на земята Риза. Като го видя, Китан се наведе и едва чуто рече:

— Риза, ти не забрави нашето добро, но и ние няма да забравим твоето. Прощавай, няма да те отвържем — ще полежиш така, докато те намерят и отвържат…

Турчинът сви рамене и остана да лежи на земята. Младите хора и Звезда излязоха от двора и задишаха по-леко. Тя припкаше напред, сякаш хвърчеше като птичка, изхвръкнала от кафеза си. Тя попита:

— Сега къде? Искам да видя мама, татко.

— Няма време за тях — отговори Китан. — Ще вървим право в града. Всеки миг подир нас може да тръгне потеря.

— Ти ще се скриеш за няколко дни у Фиданчевци, наши добри приятели. Другарка ще ти бъде Бисера, годеницата ми, Китан и Секула ще се позасълнат у дома. Като стигнем там, ще мислим за после — рече Ангел.

— Нашата се е видяла… — глухо прозвуча гласът на Китан.

— Ще трябва да се простим с Топола… — тихо рече Секула и въздъхна.

— А аз? — сепна се девойката.

— Да се върнеш на село не може — отговори брат й.

— Тогава?

— Говорихме с Ангел… Ще видим… — уклончиво отговори Китан и ускори крачките си.

— А сега на път, по най-краткия, през планината — тихо каза Ангел. — Води ни, Китане.

Те се отбиха от царския друм и поеха по една планинска пътека. Нощта ги скри с черната си одежда, а планината ги приюти в майчинската си пазва.