Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава VIII
Векът на млекопитаещите

Началото на следващия голям период в живота на Земята — кайнозойският, е наситено със силна вулканична дейност. Тогава са изхвръкнали нагоре големите маси на Алпите, Хималаите и планинският гръбначен стълб на Андите, и се появили грубите очертания на сегашните океани и континенти. Картата на света започнала да показва първата бегла прилика с днешните атласи. Смята се, че от началото на кайнозойския период до наши дни, са изтекли между четиридесет и осемдесет милиона години. В началото на кайнозойската ера климатът е бил остър. Постепенно той ставал все по-топъл, докато се стигнало до нова фаза на голямо изобилие, след което условията за живот отново станали тежки и Земята минала през една поредица извънредно студени ледникови периоди.

Ние все още не познаваме достатъчно добре причините за климатичната промяна, за да предскажем убедително възможните колебания в климатичните условия, които тепърва предстоят. Възможно е да вървим към неизбежно затопляне или да наближаваме друг ледников период. Вулканичната дейност и вълнението на планинските маси се увеличава или може би намалява — ние не знаем, само можем да правим догадки.

В началото на този период се появяват тревите — за първи път в света има пасища, а с пълното развитие, на невзрачния досега млекопитаещ тип, се явяват множество интересни тревопасни животни, както и месоядни типове, които се хранят с тях.

Първоначално ни се струва, че тези млекопитаещи се отличават съвсем малко от тревопасните и месоядни влечуги, изобилствали в по-ранните векове и после изчезнали от лицето на земята. Невнимателният наблюдател би предположил, че в тази втора дълга епоха на топлина и изобилие, която сега започвала, природата просто е повторила първата. Но това сравнение би било съвсем повърхностно. Разнообразието на Вселената е безкрайно. Тя прогресира вечно. Историята никога не се повтаря и никакви паралели не могат да бъдат точни. Различията между живота в мезозойския и кайнозойския период са много по-дълбоки от приликите. Основната разлика лежи в наченките на духовен живот през втория период. Той се поражда главно от продължителния контакт между родител и рожба, с което животът на млекопитаещите, и в по-малка степен на птиците, се отличава от живота на влечугите. С малки изключения, влечугите оставят яйцата си да се излюпват сами. Малкото влечуго не знае нищо за своя родител: духовният му живот, доколкото го има, започва и завършва с неговите собствени преживявания. То може да търпи съществуването на неговите себеподобни, но не влиза в никакви взаимоотношения с тях. То никога не им подражава, никога не се учи от тях, не е способно да съгласува действията си с техните. С две думи, влечугите са водели уединен начин на живот. Но с утвърждаването на кърменето и пазенето на малкото, като най-съществена отлика на новите млекопитаещи и хвърчащи поколения от старите, се пораждала възможност за учене чрез подражание, за проявяване на различни отношения, за предупредителни писъци и други съгласувани действия, за взаимен контрол и наставления. В света се появили същества, които се поддавали вече на обучение.

Най-рано появилите се млекопитаещи от кайнозойския период, според размера на мозъка си, се явяват малко по-висши от по-активните месоядни динозаври, но с приближаването на скалните отпечатъци към съвременната епоха, във всяка порода и раса на млекопитаещите животни намираме общо увеличаване на мозъчната вместимост. Забелязваме например че в една сравнително ранна епоха се появява подобното на носорог животно титанотериум. То вероятно е приличало много на съвременния носорог по своите навици и нужди. Но неговият мозъчен обем не е бил дори една десета от този на сегашния му наследник.

Предполага се, че първите млекопитаещи се разделяли със своите рожби след приключване на кърменето. Но след като веднъж се породила способността за взаимно разбиране, естествено е да се оценят и големите предимства от продължаването на съвместния живот. И ние много скоро намираме доказателства за началото на истински обществен живот, при който много млекопитаещи видове започват да се събират на глутници и стада. Те дълго са наблюдават едно друго, подражават си взаимно, предупреждават се с викове и знаци. Това е нещо, което светът не бил виждал по-рано сред гръбначните животни. Наистина, влечуги и риби можело да се намерят събрани на големи множества. Те се излюпвали в големи количества и еднаквите условия ги държали заедно, но при социалните животни — онези, които живеели на глутници и стада, сдружеността се пораждала не просто от общността на външните условия, а се поддържала от един вътрешен импулс. Те не само си приличат едно с друго и поради това се намират на едни и същи места, ведно и също време, но те се обичат и затова се държат заедно.

Разликата между света на влечугите и нашата човешка душевност, е разлика, която нашите чувства не са в състояние да отминат. Ние не можем да осъзнаем за себе си неизбежността на инстинктивните мотиви на влечугото, неговите апетити, страхове, ненавист. Ние не сме в състояние да ги разберем в цялата им простота, защото нашите мотиви са сложни; те не представляват само една проста потребност, а са явления, които са резултат от размишления и оценки.

Необикновеният ръст на мозъка, който е централният факт на кайнозойските времена, отбелязва едно ново общуване и взаимна зависимост между индивидите. Той предвещава развитието на човешките общества, за които скоро ще стане дума.

С напредването на кайнозойския период приликата на неговата флора и фауна с растенията и животните, които днес населяват света, се увеличава. До наши дни са достигнали последователите на много видове млекопитаещи от онова време — сегашните жирафи, камили, коне, слонове, елени, кучета, лъвове, тигри и много други. Еволюцията на коня е особено четлива в записките на скалите. Разполагаме и с редица от различните форми в развитието на един малък тапироподобен прародител от ранния кайнозойски период. Друга линия на развитие, която вече е очертана с известна категорична точност, е тази на ламите и камилите.