Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- A Short History of the World, 1922 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Асен Радославов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2017)
Издание:
Автор: Хърбърт Уелс
Заглавие: Кратка история на света
Преводач: Асен Радославов
Година на превод: 1928
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: „Венера“
Град на издателя: Бургас
Година на издаване: 1992
Тип: Историография
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522
Издание:
Автор: Хърбърт Уелс
Заглавие: Кратка история на света
Преводач: Асен Радославов
Година на превод: 1928
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: „Венера“
Град на издателя: Бургас
Година на издаване: 1992
Тип: Историография
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521
История
- — Добавяне
Глава XLIV
Великите дни на арабите
Сега ще разкажем за едно от най-изумителните завоевания, известни в историята. Византийската армия била разгромена през 634 г. в боя при един от притоците на река Йордан. Император Ираклий, чиято енергия била подкосена от водянка, а армията му изтощена от войната с персите, видял своите завоевания в Сирия, Дамаск, Антиохия, Ерусалим и на други места, да падат почти без съпротива в ръцете на мохамеданите. Голяма част от местното население приемало исляма. След това мохамеданите се насочили на изток. Персийската армия, снабдена с много бойни слонове, и предвождана от Рустем, се сражавала три дни с арабите при Кадесия (637 г.), но била напълно разгромена.
Последвало покоряването на цяла Персия и мохамеданската империя се простряла далеч в Западен Туркестан, и далеч по на изток до границите на Китай. Египет паднал, без да се съпротивлява на новите завоеватели, които, изпълнени с фанатична вяра, че Коранът е достатъчен, унищожили книжовното богатство на Александрийската библиотека. Вълната от завоевания, обхванала Северното крайбрежие на Африка и достигнала до Гибралтарския проток и Испания, която била превзета през 710 година. През 720 година арабите се настаняват на Пиренейския полуостров. През 732 година настъплението им достигнало Централна Франция, но тук било спряно завинаги с боя при Поатие, и арабите били отблъснати назад до Пиренеите. При завоюването на Египет, те се сдобили с флота и известно време съществувала възможност за превземането на Константинопол. Няколко пъти в периода между 672 и 718 година те го нападали по море, но не успели да го превземат.
Арабите не притежавали никакъв държавнически опит и затова тяхната велика империя, простираща се от Испания до Китай, със столица Дамаск, се разпаднала много бързо. Още в самото начало верски различия подкопали нейното единство. Но нас ни интересува не историята на политическото й разпокъсване, а влиянието, което оказала върху човешкия ум и съдбата на нашата цивилизация. Появата на арабската духовна култура на историческата сцена станала внезапно и с много по-драматичен ефект, отколкото появата на гръцката, 1000 години по-рано. Духовният подем в целия сват, западно от Китай, скъсването със старите идеи и развитието на нови, взело големи размери.
В Персия, възродената арабска мисъл дошла в съприкосновение не само с манихейството и християнството, но и с научната гръцка литература, запазена както в оригинал, така и в сирийски превод. Тя се сблъскала с гръцката култура и в Египет. В Испания открила една дейна еврейска традиция на мислене и обсъждане. В Централна Азия срещнала будизма и материалните достижения на китайската цивилизация. От китайците арабите усвоили производството на хартия и печатането на книги. Арабската мисъл се обогатила с индийската математика и философия.
Много скоро било забравено самодоволството от първите дни на вярата, когато се гледало на Корана като на единствената възможна книга. Науката процъфтявала навсякъде по стъпките на арабските завоеватели. През VIII в. се създала научна организация, която обхванала целия „поарабен“ свят. Пред IX в. в школите на Кордова, в Испания, учените кореспондирали с школите в Кайро, Багдад, Бухара и Самарканд. Еврейската мисъл се асимилирала твърде лесно с арабската и известно време двата семитски народа взаимодействали с посредничеството на арабския език. Това духовно общуване на света, говорещ арабски, оцеляло и след политическото разпадане на арабите. То давало резултат до XIII в.
По този начин систематичното натрупване и критиката на фактите, които започнали от гърците, били подети от семитския свят. Семето, хвърлено от Аристотел и Александрийската школа, тъй дълго пренебрегвано, сега покарало и започнало да дава плод. В математиката, медицината и физическите науки бил постигнат огромен напредък. Грубите римски числа били заменени от арабските цифри, с които си служим и днес. За първи път бил употребен знак за нула. Думите „алгебра“ и „химия“ са арабски. Много звезди носят арабски имена. Арабската философия била призвана да съживи средновековната философия на Франция, Италия и останалия християнски свят.
Арабските алхимици направили много открития в областта на металургията и техниката, които дълго време пазили в тайна: добиването на сплави и бои, дестилирането на тинктури и есенции, използването на оптическото стъкло. Но напразно се опитвали да открият „философския камък“ — средство за превръщане на простите метали в злато, и „еликсира на живота“ — едно укрепващо питие, даряващо безсмъртие. Интересът към техните изследвания се разпространил и в християнския свят. С течение на времето, дейността на алхимиците станала по-научна. Те разбрали ползата от размяната на идеи и открития. От техните среди произлезли първите експериментални философи.
Търсейки философския камък и еликсира на живота, старите алхимици открили методите на съвременната експериментална наука, която обещавала да даде на човека неограничена власт над света и собствената му съдба.