Хърбърт Уелс
Кратка история на света (21)

Глава XX
Последното Вавилонско царство и империята на Дарий I

Вече споменахме, че Асирия станала голяма военна сила при Тиглат Паласар III и при узурпатора Саргон II. Саргон не било истинското име на този човек. Той го приел, за да поласкае покорените вавилонци, като им напомни за Саргон I, който две хиляди години преди него основал акадийското царство. Вавилон, макар и поробен град, имал по-голямо население и значение, отколкото Ниневия, и неговият велик бог Бел Мардук, както и неговите търговци и жреци, трябвало да се почитат. В осми век пр.н.е. Месопотамия била вече далеч от варварските времена, когато превземането на един град означавало плячкосване и избиване на жителите му. Завоевателите търсили начин да спечелят местното население. Новата асирийска държава просъществувала век и половина след Саргон. Както отбелязахме, Ашурбанипал завладял Долен Египет.

Но силата и солидарността на Асирия бързо отслабнали. При фараона Псаметих I Египет отхвърлил чуждото иго, а при Нехо II повел завоевателна война, в съюз с Асирия. По това време тя воювала с по-силни неприятели и оказвала слаба съпротива. Халдеите — един семитски народ от Югоизточна Месопотамия, се съединили с арийските мидийци и персийци от северозапад и в 606 г. пр.н.е. — вече според точна хронология — завладял Ниневия.

Асирийската държава била разпокъсана. На север Киаксар основал мидийската държава, която включвала Ниневия. Нейна столица станал Екбатан. На изток тя достигала до границите на Индия. На юг от нея била новата халдейска държава, наречена Второто Вавилонско царство, което достигнало голям разцвет под управлението на Навуходоносор. За Вавилон започнали последните велики дни. Известно време двете държави живели в мир и дъщерята на Навуходоносор се оженила за Киаксар.

Междувременно Нехо II продължавал своите завоевателни походи в Сирия. В 608 г. пр.н.е. той победил и убил в боя при Мегидо цар Йосиф, владетеля на Юдея — една малка страна, за която по-нататък ще разкажем подробно. След това достигнал до Ефрат, където заварил не една отслабнала Асирия, а възроден Вавилон. Халдейците разгромили Нехо и той бил прогонен обратно, а Вавилон достигнал границите на Египет.

От 606 до 539 г. пр.н.е. Второто Вавилонско царство процъфтявало в безопасност. Неговият разцвет продължил, докато траел мирът с по-силното и по-сурово мидийско царство на север. През тези шестдесет и седем години в старинния град процъфтявал не само животът, но и знанието.

Дори под властта на асирийските монарси и особено при управлението на Ашурбанипал Вавилон бил средище на голяма интелектуална дейност. Ашурбанипал, макар асириец, бил вавилонизиран. Той създал библиотека, но не с книги, а с глинени плочки, които се употребявали за писане в Месопотамия още от времето на шумерите. Тази сбирка е намерена и представлява един от най-скъпоценните извори на исторически сведения в света. Последният от халдейската линия на вавилонските монарси, Набонидус, бил известен с любовта си към литературата. Той покровителствал издирванията на старините и когато неговите изследователи открили датата на възцаряването на Саргон I, ознаменувал факта с надпис. Но в неговата държава съществували много признаци на разединение и той се опитал да я централизира, като наложил много от местните богове във Вавилон и им издигнал храмове. Този подход по-късно бил практикуван много успешно и от римляните, но във Вавилон предизвикал ревността на мощното жречество на Бел Мардук, главния бог на вавилонците. Те потърсили подходящ заместник на Набонидус и го открили в лицето на Кир Персийски, господар на съседното мидийско царство. Кир вече се бил отличил с победата си над Крез, богатия цар на Лидия в Източна Мала Азия. През 538 г. пр.н.е. той достигнал до Вавилон и след битка пред стените му, го превзел. Войниците му влезли в града, без да срещнат съпротива. Наследникът на престола, Балтазар — син на Набонидус, пирувал, както разказва Библията, когато тайнствена ръка написала с огнени букви върху стената на двореца думите: „Мане, такел, фарес“ (пресметнато, претеглено, разнесено), които пророк Данаил изтълкувал така: „Господ е преброил дните на твоето царство и ги е свършил; ти си претеглен на везните и си излязъл лек и царството ти ще се предаде на мидийците и персийците“. Може би, жреците на Бел Мардук са „знаели“ нещичко за тази поличба. Балтазар бил убит същата нощ, разказва Библията, Набонидус — пленен и завземането на града станало толкова мирно, че дори службата на Бел Мардук продължила без прекъсване.

По този начин били обединени вавилонското и мидийското царства. Камбиз, синът на Кир, покорил Египет, но полудял и бил убит случайно. Престолът наследил мидиецът Дарий I, сина на Хистапс, един от главните съветници на цар Кир.

Персийското царство на Дарий I, първото от новите арийски царства, основано от отломките на старите цивилизации, било най-голямата държава, която светът бил виждал до тогава. Тя включвала цяла Мала Азия и Сирия, старите държави Асирия и Вавилон, Египет, Кавказ, Каспийските области, Мидия, Персия и се простирала в Индия до р. Инд. Създаването на такава огромна държава станало възможно с появата на коня, ездача, колесницата и прокарването на пътища. Дотогава използването на магарето, вола и камилата било най-бързия начин за превоз. Големи пътни артерии били изградени от персийските царе, които свързвали различните части на империята. Вестоносците разнасяли царските заповеди със специални пощенски коне. Появили се и сечените пари, които улеснили търговските отношения между населението. Но столица на тази обширна империя вече не била Вавилон. В крайна сметка жреците на Бел Мардук не спечелили нищо от своята измяна. Вавилон, макар все още важен център, започнал да запада. Големи градове в новата империя станали Персеполис и Екбатан, а столицата се преместила в Суза. Ниневия бил обезлюден и бавно се превръщал в развалини.