Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава XVI
Първобитните чергарски народи

Не само в Месопотамия, но и в Нилската долина хората започнали да водят уседнал земеделски живот и между 6000 и 3000 г. пр.н.е. създали първите градове държави. Навсякъде, където имало възможност за напояване и набавяне на хранителни припаси за цялата година, те заменяли лова и скитането със сигурността на уседналия живот. По горното течение на Тигър асирийците основали свои градове. В долините на Мала Азия и по Средиземноморските брегове и острови също имало малки общини, които създали своя култура. Може би, паралелно развитие на човешкия живот е съществувало и в благоприятните области на Индия и Китай. В различни части на Европа, където имало езера с много риба, се появили и първите наколни жилища.

Освен с риболов, жителите им се занимавали и със земеделие. Но в много части на стария свят такъв уседнал живот бил невъзможен. Условията били много сурови: земята покрита с гъсти гори, или безплодна, а климатът непостоянен, за да могат хората, снабдени само с първобитни оръдия и своя недостатъчен опит, да пуснат корени на едно място.

За да водят уседнал живот те се нуждаели от постоянни водни запаси, топлина и слънце. Където тези неща липсвали човек можел да живее само като приходящ, като ловец, дебнещ своя дивеч, или като пастир, който се мести от място на място в търсене на пасища, но не и като земеделец. Преходът от ловджийски към пастирски начин на живот бил твърде бавен. Преследвайки стадата на дивия рогат добитък, хората стигнали до идеята за собственост върху тях. Научили се да ги ограждат в долините и да ги защитават от вълците, дивите кучета и другите хищни зверове.

Така, главно в големите речни долини се развивало първобитното земеделие. Паралелно се налагал и един друг начин на живот — чергарския — свързан с постоянно движение от зимните към летните пасища. Чергарските народи били по-неиздръжливи, отколкото земеделските. Те били по-малко плодовити и по-малобройни, нямали постоянни храмове, разполагали с по-малко сечива. Вождът имал по-голямо значение, отколкото човекът на магията и лекарствата. Но това не означава, че техният живот е бил по-слабо развит. В някои отношения той е имал своите предимства. Личността била по-самостоятелна, по-свободна и независима.

В своето непрекъснато движение номадът добивал по-широк поглед за света. Така достигал до границите на една или друга земеделска страна. Срещал нови, непознати хора, и други съпернически племена, с които трябвало да уговаря границите на пасищата. Той познавал минералите и металите по-добре, отколкото хората от орните земи, защото минавал през планински проходи и скалисти места. Вероятно обработването на бронза и желязото е откритие на номадите. Доказателство за това са намерените в Централна Европа оръдия от желязо датирани отпреди развитието на ранните цивилизации.

От своя страна, земеделските общности произвеждали тъкани, грънчарски изделия и много други ценни неща. С течение на времето между земеделските и чергарските народи започнала да се развива търговията. Особено в Шумер, заобиколена с пустини и степи, било нещо обикновено да се видят чергарски лагери близо до обработваемите земи, които да търгуват, но и да крадат, така както правят циганите днес (само дето не могли да крадат кокошки, защото домашната птица — по произход от индийските джунгли, още не била опитомена от човека). Чергарите донасяли скъпоценни камъни и предмети от метал и кожа, а в замяна вземали грънчарски изделия, мъниста и стъкло, облекла и други необходими стоки.

По времето на първите цивилизации в Шумер и ранния Египет, в света имало три главни групи скитнически племена. В гористите местности на Европа живеели русите нордически народи — една ниско развита раса от ловци и пастири. Първобитните цивилизации знаели много малко за тях до 1500 г. пр.н.е. В степите на Източна Азия монголските племена и хунските народи опитомили коня и осъществявали с него своите сезонни преходи между летните и зимните си лагери. Нордическите и хунските народи още били разделени едни от други от блатата на Русия. В пустините на Сирия и Арабия, които ставали все по-безводни, семитските племена, местили своите стада от овце, кози и магарета от пасище на пасище. Семитските пастири, заедно с един негроиден народ от Южна Персия, еламитите, били първите номади, които установили контакт с ранните цивилизации. Те идвали като търговци, но с течение на времето между тях се издигнали вождове с по-смело въображение и се превърнали в завоеватели.

Около 2750 г. пр.н.е. семитският вожд Саргон, завоювал цяла Шумер и станал господар на земите от Персийския залив до Средиземно море. Той бил неграмотен варварин, но неговият народ, акадиите, усвоили шумерското писмо и шумерския език като език на учените и чиновниците. Държавата, която Саргон основал, упаднала два века по-късно, след нашествието на еламитите. Друг семитски народ, аморитите, постепенно установил своята власт над Шумер. Те направили своя столица едни малък град по горното течение на река Вавилон и образували Първото Вавилонско царство. По-късно то било разширено от Хамурапи (около 2100 г. пр.н.е.), който създал най-ранния сборник от закони, известен досега в историята.

Тясната долина на Нил била по-неудобна за номадските набези, отколкото Месопотамия, но въпреки това по времето на Хамурапи едно семитско нашествие в Египет завършило успешно, след което трона завзела династията на хиксосите или „пастирските“ царе, която управлявала няколко века. Новите завоеватели не били приети от египтяните, които гледали на тях с вражда, като на чужденци и варвари, и около 1600 г. пр.н.е. ги прогонили с народно въстание.

Но в Шумер семитите се установили стабилно, асимилирали местното население и Вавилонското царство станало семитско по характер и език.