Хърбърт Уелс
Кратка история на света (61)

Глава LX
Разширяването на Съединените Щати

Онази част от света, която постигнала най-непосредствени и поразяващи резултати, благодарение на новите открития в областта на транспорта, била Северна Америка. Съединените Щати въплътили в политиката си, а тяхната конституция легализирала либералните идеи от средата на XVII в. Те унищожили държавната църква и короната, премахнали всички титли, защитавали ревниво собствеността, считайки я за един от неотменните атрибути на свободата, и, с малки различия в отделните щати, дали право на глас почти на всеки пълнолетен гражданин от мъжки пол. Начинът на гласуване бил доста първобитен и, вследствие на това, политическият живот попаднал много скоро под властта на крайно дисциплинираните партийни машини, което, обаче, не попречило на широката маса, макар току-що еманципирана, да развие енергия, предприемчивост и обществен дух в несравнимо по-висока степен, отколкото у който и да било друг съвременен народ.

Не по-малко удивителни резултати били постигнати в увеличаването на скоростта на средствата за съобщение. Любопитно е, че американците, които най-много от всички дължат на това, най-малко от всички го почувствали като новост. Съединените Щати възприели железницата, речният параход, телеграфа и пр. като органична част от своето естествено развитие. По една щастлива случайност, тези изобретения идват тъкмо навреме, за да спасят американското единство. Днешните Съединени Щати са били създадени благодарение на речния параход, а по-късно — на железниците. Без тези изобретения, образуването на огромната сухоземна държава не би било възможно. Притокът на емигранти на запад би бил много по-бавен. Те вероятно никога не биха преминали големите централни равнини. Щяха да са потребни близо двеста години, за да може заселването да стигне от океанското крайбрежие до река Мисури. Първият щат, основан в 1812 г., оттатък реката, бил Мисури, и той се развивал изключително благодарение на параходството. Останалото пространство до Тихи океан било населено в продължение на няколко десетилетия.

Ако можехме да използваме кинематографа, би било интересно да разгледаме картата на Северна Америка от 1600 г. насам, като с малки точки означим всеки сто жители, а със звезди — градовете със стохилядно население.

Ще видим как в продължение на двеста години точките пълзят бавно по морските крайбрежия и по плавателните реки и езера, като се разпространяват по-бавно в Индиана, Кентъки и т.н. Към 1810 г. настъпва промяна. Тогава животът става по-оживен край речните течения. Точките се умножават и разпространяват по-нагоре. Това означава, че параходът е достигнал до там. Точки ще се появят скоро в Канзас и Небраска, започвайки от големите реки.

Около 1830 г., благодарение на железниците, малките черни точки ще станат вече толкова много, като че ли са напръскани с пръскачка. Ще се забележат тук-там и първите звезди — градове с по сто хиляди жители, отначало един-два, а после множество, всеки от които е отделен възел в растящата мрежа на железниците.

Развитието на Съединените Щати е процес, който няма прецедент в историята на света. Това е ново явление. Такова общество не би могло да се образува по-рано и, ако се бе образувало, без железниците то отдавна би се разпаднало на части. Без железници и телеграфи би било много по-лесно Калифорния да се управлява от Пекин, отколкото от Вашингтон. Населението на Американските Съединени Щати не само нараствало в чудовищни размери, но и оставало еднородно. Нещо повече, то ставало все по-еднородно. Днес жителят на Сан Франциско повече прилича на нюйоркчанин, отколкото човекът от Вирджиния е приличал на човека от Нова Англия преди един век. Процесът на асимилация все още продължава, неспъван от нищо, и Съединените Щати се сближават от железницата и телеграфа все повече и повече, като се превръщат в едно огромно единство, което говори, мисли и действува хармонично. Скоро и авиацията започнала да помага в този процес.

И по-рано е имало големи царства, надминаващи сто милиона население, но те са били сбор от различни народности. Никога по-рано не е имало един народ от такъв мащаб. Възниква нужда от ново название на това явление. Ние наричаме Съединените Щати държава също така, както наричаме държава Франция или Холандия, но между тях има разлика, колкото между автомобила и двуколката. Те са рожба на различни периоди, работят с различен темп и по съвсем различни начини. По размер и възможности Съединените Щати на Америка са по средата на пътя от съвременната европейска държава към Световни Съединени Щати.

Естествено, по пътя към сегашното си могъщество и сигурност американският народ е минал през фази на жестока борба. Речните параходи, железниците, телеграфът и свързаните с тях улеснения, все пак не са могли да предотвратят един постепенно усложняващ се сблъсък на интереси и идеи между Южните и Северните щати. Южните щати били робовладелски, а в Северните робството не съществувало. Тъкмо железниците и параходите значително повлияли тази стара вражда между Севера и Юга да прерасне в конфликт. Нарастващото уеднаквяване и взаимно опознаване, за което спомогнали подобрените средства за съобщение, изостряли все повече въпросът, дали южният, или северният дух ще господства в щатите. Шансовете за споразумение били нищожни. Северният дух бил свободен и индивидуалистичен, докато южният ратувал за големи поземлени имения и за благородно съсловие, владеещо над черното подвластно мнозинство.

Всяка нова теория ставала арена на конфликт между двете виждания — дали това да бъде държава на свободни граждани, или в нея да господства едрата поземлена и робовладелска система. От 1830 г. едно американско дружество за борба срещу робството не само се съпротивило на разширението на този институт, но провеждало агитация из цялата страна за неговото пълно унищожение. Спорът преминал в открит конфликт след допускането на Тексас в съюза. Този щат първоначално бил част от република Мексико, но бил колонизиран до голяма степен от американци от робовладелските щати, откъснал се от Мексико, извоювал своята независимост в 1835 г. и бил присъединен към Съединените Щати в 1844 г. Според мексиканските закони робството било забранено, но сега Югът поискал установяването му в Тексас. И сполучил.

В същото време, развитието на океанското корабоплаване засилвало притока на емигранти от Европа. Емигрантите увеличавали населението на северните земеделски области. Превръщането на Айова, Минесота и Орегон в щати, дало на антиробския Север възможност да получи надмощие в сената и в камарата на представителите. Югът, раздразнен от растящата заплаха на аболиционисткото движение, и страхувайки се от неговото надмощие в конгреса, заговорил за отцепване от съюза. Южняците започнали да мечтаят за анексии на юг, в Мексико и в островите на Западна Индия, и за една голяма робовладелска държава, отделена от Севера и стигаща до Панама.

Избирането на Абрахам Линкълн, противник на робството, за президент в 1860 г., накарало юга да се оттегли от съюза. Южна Каролина гласувала „Закон за отделяне“ и се подготвила за война. Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас се присъединили към нея. Един конгрес, свикан в Монтгомъри (Алабама) избрал Джеферсън Дейвис за президент на „конфедеративните щати“ на Америка и гласувал конституция, която изрично узаконявала „институцията на негърското робство“.

Абрахам Линкълн бил типичен представител на новото поколение, израснало през войната за независимост. Той е роден в Кентъки през 1809 г. Детството си прекарал в Индиана и по-късно в Илинойс. В онези дни животът в Индиана бил изключително суров. Къщата на Линкълн представлявала проста дървена хижа в девствената гора. Майка му отрано го научила да чете, но образованието му останало оскъдно. На 17 години той бил висок юноша, с атлетично телосложение. Известно време работил като продавач в магазин, а по-късно започнал неуспешна търговия с един съдружник пияница и направил дългове, които едва изплатил в продължение на 15 години. В 1834 г., 25 годишен, Линкълн бил избран за член на камарата на представителите от щата Илинойс. В Илинойс въпросът за робството бил особено парлив, защото партията, която се борела за запазване на робството, имала свой виден представител в Националния конгрес — сенаторът Дъглас от Илинойс — човек с големи способности и престиж. В продължение на няколко години Линкълн водел борба срещу него с речи и памфлети, докато постепенно станал неговият най-страшен противник. Върхът на тяхната борба били президентските избори в 1860 г., след които на 4 март 1861 г. Линкълн заел президентският пост. Южните щати се отделили от властта на Федералното правителство във Вашингтон и открили военни действия.

В началото войната се водела с импровизирани армии, наброяващи едва няколко десетки хиляди души. Постепенно техният брой се увеличил до стотици хиляди войници, докато най-после федералните войски надминали цифрата един милион. Борбата се водела в обширното пространство между Ню Мексико и океана. Вашингтон и Ричмънд били двата главни обекта на военните действия. Тук не можем да предадем напълно картината на тази епична борба, която, като удивителна вълна, заливайки хълмовете и горите на Тенеси и Вирджиния, се спускала надолу по Мисисипи. Както при всяка междуособица, последвали страшни опустошения и избивания на хора. Офанзиви и контраофанзиви се редували една след друга. И от двете страни надеждата отстъпвала на отчаянието, връщала се отново, за да бъде наново изгубена и т.н. Имало моменти, когато изглеждало, че Вашингтон вече е в ръцете на конфедератите. Друг път обратно — федералните войски от север заплашвали Ричмънд. По-малобройни и много по-бедни, конфедератите, в замяна на това, били предвождани от един пълководец с изумителни способности — генерал Ли. Военното ръководство на Съюза било много по-слабо. Генералите често били отстранявани от длъжност, за да бъдат поставени на тяхно място нови, докато най-после, под началството на Шермън и Грант била постигната победа над изтощения Юг. През октомври 1864 г. една федерална армия под началството на Шермън, пробила лявото крило на конфедератите, настъпила от Тенеси през Джорджия до крайбрежието, право през земите на конфедератите и после завила нагоре през двете Каролини, озовавайки се по този начин в тила на конфедеративните армии. През това време Грант задържал Ли пред Ричмънд. Заградени по този начин, на 9 април 1865 г. Ли и неговата армия се предали. В разстояние на един месец останалите противникови армии също сложили оръжието си и конфедерацията била смазана.

Тази кръвопролитна, четиригодишна гражданска война, подложила на огромно физическо и морално напрежение народа на Съединените Щати. За да се разбере по-добре това, не трябва да се забравя, че принципът за автономията на отделните щати бил много скъп на всички в Америка. Мнозина, вероятно, искрено са разсъждавали така — Северът насила налага на Юга унищожаването на робството. С това се обяснява, например, обстоятелството, че в граничните щати братя и братовчеди се присъединявали към едната или другата партия, дори баща и син се озовавали един срещу друг. Северът приемал своята кауза за справедлива, но за голям брой хора тя не била абсолютна и безспорна. Що се касае до Линкълн, за него не съществувало нито съмнение, нито колебание. Линкълн бил за обединение на Америка и за мир в нея. Той бил за премахване на робството, но за него този въпрос стоял на втори план. Върховната цел на Линкълн била с всички средства да се предотврати разкъсването на щатите на две противоположни и враждуващи, части.

Когато в началото на войната Конгресът и федералните генерали предприели едно прибързано освобождаване на негрите, Линкълн се противопоставил и поохладил техният жар. Той бил за освобождението на робите, но на етапи и с обезщетения. Едва през януари 1865 г. положението назряло дотолкова, че Конгресът предложил ликвидирането на робството завинаги, чрез поправка в Конституцията. Но още преди тази поправка да бъде утвърдена от щатите, войната вече била завършена.

Колкото повече през 1862–63 г. войната се протакала, толкова повече жарът и ентусиазмът се изпарявали. Америка преминала през всички фази на военна умора и отвращение от войната. Президентът се озовал сред пораженци, изменници, уволнени генерали и коварни политици. Народът бил уморен и не вярвал в победата, а армията — отпаднала духом, предвождана от неспособни и малодушни генерали. Линкълн се утешавал само с това, че и Джеферсън Дейвис в Ричмънд не бил в по-добро положение. Английското правителство се държало много непочтено и позволило на конфедеративните агенти в Англия да екипират три бързи пиратски кораба, които изгонили корабите на Съюза от моретата. Френската армия в Мексико тъпчела в калта Монроевата доктрина. От Ричмънд дошли лукави предложения да се прекрати войната и споровете да се обсъдят по-късно, а съюзените федералисти и конфедерати да се заемат с борба срещу французите в Мексико. Линкълн не искал и да чуе за такива предложения, докато не се осъществи единството. Американците, отвърнал той, могат да предприемат подобни акции само като един народ, но не и като два.

Той успял да остане господар на положението в своите щати през дългите изнурителни месеци на поражение, безплодни усилия, разделяне и отпаднал дух. В най-тежките минути Линкълн не се усъмнил пито за миг в правотата на поставената цел и в победата. Имало моменти, когато никакъв изход не се виждал. Тогава Линкълн прекарвал неотлъчно дни и нощи в Белия дом — мълчалив и неподвижен, мразен символ на непобедимата решителност. В такива часове той разсейвал и отморявал духа си с шеги и анекдоти.

Линкълн доживял да види тържествуващото единство на Америка. Той влязъл в Ричмънд на следващия ден след неговата капитулация и там узнал, че генерал Ли се е предал. После се завърнал във Вашингтон и на 11 април произнесъл последната си публична реч. На 14 април вечерта отишъл в театър „Форд“ във Вашингтон, където по време на спектакъла с един револверен изстрел отзад в главата бил убит на място от един актьор на име Бут, който имал някакво оплакване срещу него и се промъкнал в ложата незабелязано.

Но делото на Линкълн било завършено. Единството на Съединените Щати било спасено и у твърдяно.

В началото на войната до брега на Тихи океан нямало железници, но след нейния край, те пропълзели на всички посоки като бързо растящо растение. Обхванали и сплели цялата обширна територия на Съединените Щати в едно неделимо духовно и материално единство, в най-голямото общество в света, което ще остане такова до момента, в който простият народ на Китай се научи да чете.