Хърбърт Уелс
Кратка история на света (25)

Глава XXIV
Войните между Гърция и Персия

Докато в градовете на Гърция, Южна Италия и Мала Азия се отдавали на свободна умствена дейност, а във Вавилон и Ерусалим последните от еврейските пророци пробуждали свободната човешка съвест, два смели арийски народа — мидийците и персите, завладели цивилизацията на стария свят и създали Персийската държава — най-голямата по размери, която светът бил виждал до тогава. При Кир Вавилон и богатата и стара цивилизация на Мидия били присъединени към персийските владения, а финикийските градове в Левант и всички гръцки градове в Мала Азия били подчинени. Камбиз покорил Египет, а Дарий I, третият от персийските владетели (521 г. пр.н.е.), станал господар на целия свят. Вестоносците разнасяли заповедите му от Дарданелите до Инд, и от Горен Египет до Централна Азия.

Гърците в Европа, Италия, Картаген и Сицилия и испанските финикийски поселища не били под владение на персийската държава, но се отнасяли към нея с почит. Единствените народи, които причинявали на персите сериозни безпокойства и нападали Северните и Североизточните граници на Персия, били скитите.

В тази голяма държава персийците били само господстващо малцинство, което наложило своя език на местното население. Тир и Сидон, както и по-рано, останали големи Средиземноморски пристанища за семитските кораби. Но се появила една нова морска сила — гърците, които съперничели на семитите.

Дарий I навлязъл в Европа с намерението да достигне Южна Русия, отечеството на скитските конници. Той прекосил Босфора с голяма войска и навлязъл далеч на север. Войската му се състояла предимно от пехота. Скитските ездачи не влизали в открит бой, а нападали персийските обози. Лишена от боеприпаси и храна, войската на персите понесла големи лишения и Дарий бил принуден да отстъпи безславно.

Той се върнал сам в Суза, а войската си оставил в Тракия и Македония. Неуспехът му бил последван от въстанията на гръцките градове в Азия. По този начин европейските гърци били въвлечени във войната. Дарий решил да ги покори. С помощта на финикийската флота той подчинил гръцките острови един след друг и през 490 г. пр.н.е. нападнал Атина. Една страшна армада отплувала от пристанищата на Мала Азия и на Източното Средиземноморие, а пехотата се отправила по суша към Маратон, на север от Атина, но там била напълно разбита от атиняните. Персийската флота се завърнала в Азия. Така завършило първото персийско нападение срещу Гърция.

Второто било много по-внушително. Дарий умрял скоро, след като научил за поражението си при Маратон. В продължение на четири години неговият син и наследник Ксеркс събирал разнородна армия, с която да смаже гърците. Неговата войска нямала равна на себе си по численост. За известно време страхът обединил всички гърци. Ксеркс преминал Дарданелите през 480 г. пр.н.е. по мост от лодки, а флотата пренесла припасите. При тесния проход Термопили един отряд от 1400 души, предвождан от спартанския цар Леонид, се противопоставил на това множество и въпреки че проявил ненадминат героизъм, бил напълно унищожен. Всички спартански войници били избити. Но и загубите, нанесени на персийците, били значителни и войската на Ксеркс слязла в Тива и Атина доста обезсърчена. Тива се предала и сключила мир, а атиняните напуснали града си и той бил изгорен.

Гърция изглеждала победена, но численото ръководство не се оказало решаващо. Противно на очакванията гръцката флота, макар и неколкократно по-малка от персийската, я нападнала в Саламинския залив и я унищожила. По този начин персийската войска била лишена от припаси. Смелостта на Ксеркс му изневерила. Той се оттеглил в Азия с половината от войската си, като оставил остатъка й да бъде разбит при Платея (479 г. пр.н.е.) По същото време гърците унищожили при Микале в Мала Азия и остатъците от персийския флот.

Персийската опасност отминала. Повечето от гръцките градове в Азия се освободили. Всичко това е разказано с много живописни подробности в първата писана история — Историята на Херодот. Херодот бил роден около 484 г. пр.н.е. в йонийския град Халикарнас в Мала Азия. Той посетил Вавилон и Египет, където търсил и събирал точни сведения за своята история. След поражението при Микале в Персия започнали борби между отделните династии. Ксеркс бил убит през 465 г. пр.н.е. и въстанията в Египет, Сирия и Мидия унищожили реда в това мощно царство. Днес бихме определили Историята на Херодот като политическа пропаганда, чиято цел била да застави Гърция да се обедини и да разбие Персия. Според Херодот някой си Аристагор отишъл при спартанците с една карта на света и им казал:

„Тези варвари не са храбри в боя, но притежават злато, сребро, бронз, дрехи, добитък и роби. Вие сега сте постигнали най-голямото изкуство във войната и ако поискате можете да вземете за себе си всичко това“.