Хърбърт Уелс
Кратка история на света (38)

Глава XXXVII
Учението на Исус

При царуването на Август Цезар — първият римски император, в Юдея се родил Исус Христос. С него възникнала и една религия, на която било съдено да стане официална религия на цялата Римска империя.

Ще бъде по-удобно, ако разграничим историята от теологията. Голяма част от християнския свят вярва, че Исус е въплъщение на онзи Бог на цялата вселена, когото евреите първи познали. Историкът, ако иска да си остане историк, не може нито да приеме, нито да отрече това тълкуване. Исус се явил в образа на човек и историкът трябва да го приеме като такъв. При царуването на Тиберий Цезар, Исус започнал да проповядва в Юдея по образец на предшестващите го еврейски пророци. Бил около 30-годишен и ние нищо не знаем за живота му преди началото на неговите проповеди.

Единствените преки източници за живота и учението му са четирите Евангелия. Всички те разкриват пред нас една действителна личност, която не би могло да бъде измислена. Но както личността на Буда била изопачена в неподвижната клекнала фигурка — позлатения идол на късния будизъм, така и фигурата на Исус е представена в невярна светлина, поради нереалността и условността, наложени върху неговата личност от съвременното християнство. Исус бил проповедник, без стотинка в джоба, който обикалял залените от слънце прашни пътища на Юдея и се препитавал от случайни подаяния на храма, но винаги е представян чист, вчесан и пригладен, с безупречно чиста дреха. Фигурата му е винаги изправена и в нея има нещо неподвижно, сякаш се плъзга из въздуха. Това го е направило нереален и невероятен за мнозина, които не могат да отличат историческия факт от многото украшения, сътворени от неинтелигентни, но набожни поклонници.

Ако оголим този разказ от украшенията, остава едно същество, в голяма степен човешко, много стремително и страстно, способно на бърз гняв и проповядващо една нова, проста и дълбока доктрина — всемирната любов на Бога — баща на всички хора, и приближаването на Царството Небесно. Това очевидно е бил човек — да употребим една изтъркана фраза — който е притежавал способността да внушава. Исус привличал последователи и им вдъхвал любов и смелост. Слаби и боледуващи хора добивали сила и изцеление в негово присъствие. Но изглежда и самият той не бил физически силен, защото много бързо издъхнал, разпънат на кръста. Съществува предание, което твърди, че Исус припаднал докато, според обичая, носил своя кръст до лобното си място. Той обикалял страната три години, като разпространявал своето учение. В Ерусалим бил обвинен, че се опитва да основе чуждо царство в Юдея, бил съден по това обвинение и разпънат на кръст, заедно с двама крадци. Дълго преди те да умрат, неговите страдания свършили.

Не е чудно, че тогавашния свят не съумял да оцени напълно неговото значение и със страх се отдръпнал, дори само когато смътно почувствал какъв небивал протест срещу установените норми на човечеството носил той. Защото учението за Царството Небесно, което Исус проповядвал, не било нищо друго, освен смело отрицание на всеки компромис, едно желание за пълна промяна, за вътрешно и външно пречистване на размирното човечество. Читателят може да потърси в Евангелията всичко съхранено от неговото велико учение. Нас тук ни интересува само отзвука от сблъсъка му с установените господстващи идеи.

Евреите били убедени, че единния Бог на целия свят е справедлив, но те си го представяли и като търговец, сключил сделка с техния праотец Аврам — една несъмнено много изгодна за тях сделка, по силата, на която те трябвало да господстват над света. С ужас и негодувание те слушали как Исус отрича техните скъпоценни привилегии. Бог — учил той — не е търговец и няма нито избран народ, нито любимци в Царството Небесно. Бог е любящият баща на всичко живо и няма предпочитания към никого — също като слънцето. Всички хора са братя — еднакво грешни, но и еднакво любими синове на този божествен баща. С Притчата за добрия самарянин Исус порицава естествената склонност, на която всички се поддаваме — възвеличаване на своя собствен народ и омаловажаване добрите страни на другите вери и народи. В Притчата за работниците, той отхвърля упоритата претенция на евреите да предявяват особени искания към Бога. Към всички, които приема в царството си — учил Исус — Бог се отнася еднакво, той не прави разлика между хората, защото неговата добрина е безгранична. Освен това, Бог иска от всеки да дава всичко, което може, както свидетелства Притчата за заровения талант и случаят с аспрата на вдовицата. Няма никакви привилегии, никакви отстъпки и никакви извинения в Царството Небесно.

Но Исус накърнил не само пламенния патриотизъм на евреите. Те били народ със силно развито чувство за семеен живот, а той искал да удави всички дребни и ограничени роднински връзки във великия поток на любовта към Бога. Единственото семейство за неговите последователи трябвало да бъде Царството Небесно. В Евангелието се казва:

„Когато той говорел на народа, майка му и братята му го чакали отвън, за да говорят с него. Някой му казал: — Майка ти и братята ти желаят да говорят с тебе. А той отговорил: — Коя е моята майка? И кои са братята ми? И като посочи с ръка учениците си каза: — Ето майка ми, ето братята ми! Защото, който изпълнява волята на моя Отец небесен, той е мой брат, и сестра, и майка“.

Не само патриотизмът и семейната вярност нападал Христос в името на Бога и на общочовешкото братство. Неговото учение осъждало и съществуващата икономическа система, всяко лично богатство и облаги. Всички хора принадлежат на Царството Небесно, негови са и техните имоти. Единствено праведен живот живеят онези, които изпълняват божията воля, жертвайки всичко, което имат, дори и себе си.

Когато тръгвал, притичал някой, паднал на колене пред него и го попитал: „Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“. Исус му казал: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, освен само един Бог. Ти знаеш заповедите — не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, не завиждай, почитай баща си и майка си“. А той му отговорил: „Учителю, всичко това съм изпълнявал още от детството си“. Исус го погледнал, погалил го и му казал: „Едно още не ти достига — иди, продай имота си, или раздай го на бедните, после вземи тоягата, тръгни след мене и ще имаш много богатства на небето“. А той, смутен от думите му си тръгнал натъжен, защото имал много имоти. А Исус като погледна наоколо, каза на учениците си: „Колко трудно е за оня, който има богатства, да влезе в Царството Божие“. Учениците му се изплашили от тези думи, но Исус пак им казал: „Виждате ли колко трудно е онези, които живеят за своите богатства, да влязат в Царството Божие! По-лесно камила може да мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Небесно“.

Нещо повече, в своето поразително пророчество за това царство, което трябвало да обедини всички хора в Бога, и по-голямата част от проповедите му, достигнали до нас, са насочени и против формалното спазване на правилата за благочестие.

„После попитаха го фарисеите и книжниците: Защо твоите ученици не постъпват според обичая на старите, а сядат да ядат хляб, без да си измият ръцете?“ А той им отговори: „Добре е пророкувал за Вас, лицемерите, Исая, според писанието. Тези хора ме почитат, имайки сърцето си далеч от мене, но напразно ме почитат с учени заповеди човешки, защото Вие, като оставяте заповедите на Господа, пазите преданията човешки за измиването на чашите и вършите много други, подобни неща“. И каза им той: „Добро ли е това, че Вие отменяте заповедите божии, за да запазите преданието?“

Исус проповядвал не само морална и социална революция. От множество признаци е видно, че неговото учение е имало една много ясна политическа тенденция. Наистина той казвал, че неговото царство не е от този свят, че то е в сърцата на хората, а не върху трона. Но също така е очевидно, че ако може това царство да намери поне малко място в сърцата на хората, около тях веднага би настанал преврат и би започнало обновление.

Слушателите му, поради своето невежество, не разбирали много неща от неговото учение. Едно обаче те несъмнено не са пропуснали, а именно, намерението му да революционизира света. Целият смисъл на опозицията срещу Исус, както и процесът и екзекуцията му, показват ясно, че дори за своите съвременници, той е бил проповедник за пълна промяна на живота и обединение на цялото човечество.

Чудно ли е тогава, че всички, които били богати и задоволени, са изпитвали ужас от странните за тях идеи, които трябвало да променят света?! Христос отричал дребните облаги, срещу които много хора се отказвали от своите обществени задължения и искал да ги огрее със светлината на всеобщата божествена съвест. Можем да го оприличим на морален ловец, който прогонва човечеството от удобните му леговища. В неговото Царство, освен за любовта, нямало място за нищо друго — имоти, привилегии, слава, първенство, печалба, награда.

Чудно ли е тогава, че хората били поразени и възроптали срещу него? Дори учениците му не издържали яркия блясък на тази светлина. Чудно ли е схващането на свещениците, че между този човек и тях, няма избор, и че или той, или те трябва да загинат?! Чудно ли е, че римските войници, изправяйки се пред нещо непонятно за техните разбирания, което заплашвало установения от тях ред, са подложили Исус на присмех? Чудно ли е, че те го коронясват с трънен венец, обличат го в пурпур и за подигравка го „провъзгласяват“ за Цезар? Защото, да се отнесат към него сериозно, би означавало да заживеят в един странен и тревожен свят, да изоставят навиците си и да обуздаят своите инстинкти в името на едно съмнително щастие.