Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава LXII
Новите отвъдморски владения във века на парахода и железницата

Краят на XVIII в. бил период на разпокъсващи се империи и разочарования. Дългото и уморително пътуване между Англия и Испания, от една страна, и техните колонии в Америка, от друга, затруднявало връзките между метрополията и колониите. Те се обособили в нови общества, съвсем различни от метрополията, със свои идеи и интереси, и дори със собствен език. Слабите търговски селища в дивите области, каквито били френските владения в Индия, за да гарантират своето съществуване, трябвало да контактуват с нацията, която била за тях подкрепа и база. Мнозина, в първите години на XIX в., предполагали, че властта на Европа в отвъдморските области не може да се разшири по-нататък. В 1820 г. големите европейски „империи“ извън Европа стеснили своите граници. Само Русия запазила старите си размери.

Британската колониална империя в 1815 г. се състояла от рядко населените крайбрежни речни и езерни области на Канада, чиито единствени селища били станциите за търговия с кожи на „Хъдсън Бей Къмпани“. Англия владеела също една трета от полуостров Индостан, управляван от Източноиндийската компания, крайбрежните области на нос Добра Надежда, населени от чернокожи и от бунтовно настроени холандски преселници, няколко търговски станции по брега на Гибралтар, остров Малта, Ямайка, няколко малки владения с роби в Западна Индия, Английска Гвиана и Южна Америка, а в Австралия и в Тасмания съществували два лагера за осъдени престъпници. Испания задържала Куба и няколко селища на Филипинските острови. Португалия притежавала в Африка малки остатъци от своите стари владения. Холандия разполагала с острови и владения в Източна Индия и Холандска Гвиана, а Дания — с един или два острова в Западна Индия. Франция имала два острова в Западна Индия и Френска Гвиана. Това като че ли било всичко, което било нужно на европейските държави или всичко, каквото е било възможно да завземат в останалия свят. Само Източноиндийската Компания още продължавала да разширява границите си.

Докато Европа била заета с Наполеоновите войни, компанията, ръководена от няколко генерал-губернатори, играела в Индия почти същата роля, каквато по-рано там играели туранците. Тя продължавала своето дело и след Виенския мир, като събирала налози, водела войни, изпращала посланици в азиатските държави и пр. С една дума, разликата между Компанията и една независима държава се състояла, едва ли не, само в това, че единствените задачи на Компанията били да трупа богатства и да ги изпраща на запад.

Тук не можем да разкажем подробно как Английската Компания се добрала до господство, веднъж като съюзник на една държава, друг път на друга, докато, най-накрая, ги подчинила всичките. Нейната власт се разпространила на широко. Картата на Индия започнала да приема очертанията, известни на днешния английски ученик — разноцветни кръпки от отделни държави, под пряко английско управление.

В 1859 г., след един сериозен бунт на туземците в Индия, империята на Източноиндийската Компания била присъединена към британската корона. Със закон, наречен „Закон за по-добро управление на Индия“ генерал-губернаторът станал вицекрал, представляващ суверена, а на мястото на Компанията бил поставен държавен секретар, отговорен пред английския парламент за Индия. За да завърши докрай делото, в 1877 г. лорд Бейкънсфийлд убедил кралица Виктория да се обяви за императрица на Индия.

На тази основа Индия и Англия са свързани и до сега. Индия на практика е все още империята на Великия Могол, но Великият Могол е заместен от „коронованата република“ на Великобритания, т.е. — Индия представлява монархия без монарх (Това се отнася за положението в Индия до началото на века — Б.р.). Британското управление съчетава лошите страни на абсолютната монархия с безличието и безотговорността на бюрократизма. Индиецът, който искал да се оплаче от нещо, нямало към кого да се обърне. Неговият император бил само позлатен символ. При това положение, той трябвало да обнародва брошури в Англия или да инспирира запитване в английската Камара на общините. Колкото повече Парламентът бил зает със своите английски проблеми, с толкова по-малко внимание бивала удостоена Индия, и толкова повече тя била оставяна в ръцете на незначителна група висши местни чиновници.

С изключение на Индия, никое друго европейско отвъдморско владение не се разширило така значително, докато железниците и параходите не се наложили като ефикасни средства за съобщение. Една внушителна група политици в Англия била склонна да счита отвъдморските владения като източник на слабост за кралството. Австралийските колонии се развивали бавно. Но, в 1842 г. там били открити богати залежи на мед, а в 1851 г. — златни пясъци и това придало на тези колонии ново значение. От друга страна, усъвършенстванията на транспорта спомогнали австралийската вълна да стане все по-търсена стока в Европа. До 1845 г. и Канада не напредвала особено, тъй като била смущавана от раздори между своите френски и английски жители. Имало даже няколко сериозни бунта, и едва в 1867 г. новата конституция, която превърнала Канада във федерален доминион, смекчила нейните вътрешни междуособици. И в Канада главната заслуга за настъпилата промяна в общественото развитие се пада на железницата. Прокарването на железниците й позволи — по също както и на Съединените Щати — да се разшири на запад, да изнася на европейския пазар своите зърнени храни и други продукти и, въпреки своето бързо развитие, да остане по език и интереси едно цяло. Железницата, параходът и телеграфният кабел променили всички условия за развитие на колониите.

В Нова Зеландия английски селища започнали да се появяват още преди 1840 г. и тази земя била прибавена към колониалните владения на британската корона.

Както вече отбелязахме, Канада била първата от английските владения, която широко използвала новите икономически условия, възникнали с прокарването на железниците. Скоро и републиките в Южна Америка, особено Аржентина, започнали да чувстват в скотовъдството и кафеените плантации увеличеното влияние на европейския пазар. Досега главните стоки, които привличали европейските държави в ненаселените области, били златото и други метали, готварските подправки, слоновата кост и рибата. В последната четвърт на XIX в. увеличаването на населението в Европа накарало правителствата да обърнат погледите си към тези области, като източник на храна. Индустрията от своя страна се нуждае от суровини — тлъстини и масла от всякакъв вид, каучук и други предмети, които досега били пренебрегвани. От използването на тези продукти, Англия, Холандия и Португалия добивали големи облаги, които все повече се увеличавали. След 1871 г. Германия и Франция, а по-късно и Италия, започнали да търсят не анексирани области за суровини, или обърнали своето внимание към страните на Изток, от чието модернизиране тези три европейски сили можели да извлекат облаги. Така по целия свят, с изключение на Америка, където Монроевата доктрина сега не допускала такива авантюри, започнало ново боричкане, един „лов“ на политически незащитени земи.

Близо до Европа бил африканският континент, чиито възможности до сега не били изследвани. До 1850 г. били познати само Египет и крайбрежията. Ние не разполагаме с достатъчно място, за да разкажем удивителната история на изследователите и авантюристите, които първи пробили африканския мрак, както и за политическите агенти, администратори, търговци, учени и заселници, които тръгнали по техните стъпки. Били открити непознати племена, като пигмеите, чудни животни, като окапите, разкошни плодове, цветя и насекоми, страшни болести, великолепни пейзажи от гори и планини, грамадни вътрешни морета, гигантски реки и водопади — цял нов свят. В Зимбабве били намерени останките на изчезнала цивилизация, създадена в незапомнена древност от някакъв народ на предприемчивия Юг.

В този нов свят, европейците заварили арабските търговци на роби, а негърският живот — първобитен и неустроен.

Към 1900 г., половин век след първото проникване във вътрешността на Африка, тя вече била изцяло изследвана, оценена и разделена между европейските държави. В тази надпревара за плячка малко внимание се обръщало на туземците. Търговията с роби била, по-скоро ограничена, отколкото унищожена. Алчността за каучук — един нов суровинен продукт, събиран принудително от туземците в Белгийско Конго, довела до нечувани жестокости. Нито една европейска сила не запази ръцете си чисти в тази печална история.

Няма да разказваме подробно за начина, по който в 1883 г. Англия завзема Египет, въпреки факта, че исторически Египет бил част от Турската империя, нито за това, как това боричкане за колонии едва не довело до война между Франция и Англия в 1898 г.

Няма да се спираме и на това, как английското правителство отначало оставило Бурите — холандските преселенци в областта на река Ориндж и на Трансваал — да си основат независими републики във вътрешните части на Южна Африка, а после се разкаяло и в 1877 г. анексирало Трансваалската република. По-късно Трансваалските Бури извоюваха свободата си в боя при Маджуба Хил (1881 г.). Маджуба Хил се превърнал в болезнена рана в паметта на английския народ, благодарение на настойчивото му повтаряне в печата. В 1899 г. избухва нова война с двете републики, която продължава три години, коства извънредно много на английския народ и завършва с покоряването на републиките.

Периодът на тяхното подчинение обаче бил кратък. В 1907 г., след падането на завоювалото ги правителство на консерваторите, либералите вземат в свои ръце въпроса за Южна Африка. Той е разрешен като тамошните бивши републики доброволно влизат в обширната Южноафриканска Конфедеративна Република, която се самоуправлява под британската корона.

По този начин, за четвърт век цяла Африка била поделена. Останали не заграбени от европейските сили само три сравнително малки страни: Либерия — една област на западното крайбрежие, населена с освободени негърски роби; Мароко — под властта на един мохамедански султан, и Абисиния — една варварска страна със старинна и особена форма на християнство, която успешно защитила своята независимост срещу Италия, в боя при Адова, в 1896 г.