Хърбърт Уелс
Кратка история на света (11)

Глава X
Неандерталецът и родезийският човек

Петдесет-шестдесет хиляди години преди апогея на четвъртата ледникова епоха, на Земята живяло едно създание, толкова прилично на човека, че допреди няколко години неговите останки се смятаха за напълно човешки. Намерени са много негови черепи, кости и една голяма сбирка от оръдия, които е правило, и с които си е служило. То е палило огньове, подслонявало се е в пещерите и умеело да обработва грубо кожите на зверовете. Това същество е било десноръко като хората.

Сега етнолозите твърдят, че тези създания не са истински хора, а, различен от човешкия род, вид. Те имали големи издадени челюсти, твърде ниски чела и изпъкнали вежди. Палците им не можели да се срещнат с другите пръсти, а шиите им били устроени така, че не можели да извръщат главите си назад или да поглеждат нагоре към небето. Те навярно се тътрели по земята напред и с провиснала надолу глава. Техните челюсти, лишени от брада, приличат на хайделбергската челюстна кост и очевидно не съвпадат с човешките челюстни кости. Между техните зъби и човешките откриваме големи разлики. Устройството на кътните им зъби било по-сложно от нашето — тези квазичовеци нямали развитите резци на едно обикновено човешко същество. Вместимостта на техните черепи е напълно човешка, но мозъкът е по-голям отзад и разположен по-надолу, в сравнение с човешкия мозък. Интелектуалните им способности били ограничени. Може категорично да се каже, че това не са прадеди на човешката линия. Духовно и физически те се развивали по път, различен от човешкия.

Черепи и кости от този изчезнал представител на приматите са намерени и в долината Неандертал, чието име носят тези странни проточовеци. Неандерталците трябва да са живели на територията на Европа стотици или дори хиляди години.

По онова време климатът и географията на нашия свят били твърде различни от сегашните. Европа била покрита с лед, достигащ до Темза, Централна Германия и Русия; каналът Ламанш, който отделя Англия от Франция не съществувал; Средиземно и Червено море представлявали големи долини, по всяка вероятност с верига езера в най-дълбоките си части, а от сегашното Черно море, през Южна Русия, далеч навътре в Централна Азия се простирало голямо вътрешно море. Испания и другите, непокрити с лед, части на Европа се състояли от безжизнени високи земи с много остър климат и едва в Северна Африка можело да се намери умерен климат. Из студените степи на Южна Русия бродели такива корави създания като косматия мамонт и косматият носорог, както и големи бикове и елени, които следвали растителността на север през пролетта и на юг през есента.

Такава била сцената, из която скитал неандерталецът. Той бил предимно вегетарианец, за което свидетелстват равните му, гладки зъби, и засищал глада си с плодове, ягоди, клонки и корени. Но в обитаваните от него пещери откриваме и дълги кости от големи животни, разчупени, за да се извади мозъка. Неговите оръжия не му носели голяма полза в откритата борба с големите зверове и се предполага, че той ги е нападал със секира при трудните речни бродове и дори им е устройвал капани. Възможно е да е вървял след стадата и да е използвал труповете, на убитите в борбите животни. При жестоките лишения на ледниковите епохи, след дълги векове на вегетарианско съществуване, това създание било принудено да започне да напада животните. Ние не можем да си представим как е изглеждал неандерталският човек. Той може да е бил много космат и с нечовешки вид. Съмнително е дали въобще е ходил изправен. Възможно е да е използвал предните си крайници, за да се крепи. Предполага се, че е скитал сам или на малки семейни групи. От устройството на неговата челюст се стига до заключение, че е бил неспособен да възпроизведе членоразделна реч.

В продължение на хиляди години тези неандерталци били най-висшите животните по европейската земя. А след около тридесет и пет хиляди години, когато климатът започнал да става все по-топъл, една раса от родствени същества, по-интелигентни, знаещи повече, говорещи и общуващи, помежду си започнала да навлиза в света на неандерталците откъм юг. Те изместили неандерталците от техните пещери и скривалища, и тъй като търсели същата храна, по всяка вероятност започнали война със своите чудовищни предшественици и ги унищожили. Тези новодошли от юг или от изток — защото засега не знаем мястото на техния произход — били първите истински хора. Техните черепни кухини, големи пръсти, шии и зъби са анатомично същите, каквито са нашите. В една пещера в областта Кроманьон са намерени няколко техни скелета — най-ранните истински човешки останки, известни досега.

И така, нашата раса се появява в скалните вкаменелости и историята на човечеството започва.

В онези дни светът заприличвал все повече на нашия, макар климатът да оставал все така остър. Ледниците от ледниковия период започнали да изчезват от Европа. Северният елен от Франция и Испания скоро отстъпил място на големи орди коне, а с увеличаване на тревата по степите, и мамонтът ставал все по-рядък в Южна Европа докато най-после се отдръпнал на север…

Ние не знаем къде най-напред се появили истинските хора. Но през лятото на 1921 година при Брокен Хил в Южна Африка е намерен един извънредно интересен череп заедно с части от скелет, който изглежда е останка от един трети вид човек, междинен по своите характеристики, между неандерталеца и човешкото същество. Черепната кухина на този скелет сочи мозък, по-голям отпред и по-малък отзад, в сравнение с този на неандерталеца, и указва, че черепът е стоял право върху гръбначния стълб, както у човека. Зъбите и костите са напълно човешки. Но лицето трябва да е било като на антропоид с грамадни вежди и изпъкналост по средата на черепа. Създанието било, така да се каже, истински човек, но с неандерталско лице. Този родезийски човек е очевидно още по-близък до същинските хора, отколкото неандерталския човек.

Родезийският череп е само вторият елемент от онова, което в крайна сметка, може да се окаже един дълъг списък от находки на дочовешките видове, които са живели на Земята в обширния интервал от време между началото на ледниковата епоха и появата на техния общ наследник и вероятен унищожител — истинският човек. Самият родезийски череп може да не е твърде старинен. До публикуването на тази книга нямаше никакво точно определение на неговата вероятна възраст. Възможно е това до човешко създание да е оцеляло в Южна Африка до неотдавнашни времена.