Хърбърт Уелс
Кратка история на света (33)

Глава XXXII
Рим и Картаген

Пуническите войни между Рим и Картаген започнали през 264 г. пр.н.е. По това време Ашока се възкачил на престола в Бехар, а Ши Хуан бил още дете. Александрийската библиотека все още била отворена, а галите вече нападали Мала Азия и вземали данък от Пергам. Но огромни, непреодолими разстояния все още разделяли страните една от друга и до останалия свят долитали само смътни и неясни отгласи от войната, която вече век и половина се водела в Испания, Италия, Северна Африка и Западното Средиземноморие между последната крепост на семитите и Рим, този пришълец сред арийските народи.

Тази война оказала силно влияние върху хода на световната история. Рим възтържествувал над Картаген, но съперничеството между арийци и семити продължило, за да се прояви по-късно във враждите между евреите и християните. Нашата история стига до събития, чиито последици все още подклаждат враждите и споровете на нашето съвремие.

Първата Пуническа война била подета през 264 г. пр.н.е. от пиратите в Месина. Тя се разраснала в борба за завладяването на цяла Сицилия, с изключение на владенията на гръцкия цар в Сиракуза. Отначало предимствата били на страната на картагенците. Те имали големи бойни кораби с нечувани размери — квинтареми, галери с пет редици гребла и с грамадно кормило. В битката при Саламин, два века по-рано, най-големите бойни кораби били триремите — с три реда гребла. Но римляните притежавали необикновена енергия, и въпреки че нямали достатъчно опит в битките по море, се заловили да надминат картагенците при построяването на кораби. В новата флота, която те създали, служели главно гръцки моряци. На по-високото моряшко изкуство на неприятеля римляните противопоставили своите яростните абордажи. Когато картагенският кораб се приближавал, за да удари римския или да изпочупи веслата му, грамадни железни куки го сграбчвали и римските войници се мятали на борда му. При Миле (260 г. пр.н.е.) и при Екном (256 г. пр.н.е.) картагенците били тотално разбити. Те отблъснали римския десант близо до Картаген, но претърпели поражение при Палермо, като загубили сто и четири слона, които послужили после за украса на устроеното, невиждано до тогава, триумфално шествие през Форума. След това последвали две поражения за римляните и после нова победа. Остатъците от флотата на Картаген били разбити в последното сражение при Егатските острови (241 г. пр.н.е.). Картаген молил за мир. Цяла Сицилия, с изключение на Сиракуза, била отстъпена на римляните.

В продължение на двадесет и две години между Рим и Картаген имало мир. И двете страни имали достатъчно други грижи. В Италия галите отново се устремили на юг, заплашили Рим (чиито жители, обхванати от панически ужас, започнали да принасят човешки жертви на боговете) и били разгромени при Теламон. Рим прострял границите си до Алпите и разширил владенията си по Адриатическия бряг до Илирия. Картаген бил разтърсен от поредица въстания и бунтове в Корсика и Сардиния и се нуждаел от доста време, за да се възроди неговата мощ. Най-накрая, с един предизвикателен акт, Рим анексирал двата непокорни острова.

Испания по това време била картагенско владение до реката Ебро на север. Тази граница била определена от римляните. Всяко преминаване през Ебро се смятало за нападение срещу римляните. През 218 г. пр.н.е. картагенците, предизвикани от римските нападения, преминали тази граница под предводителството на един млад пълководец на име Анибал, един от най-бляскавите военноначалници в световната история. Той превел своята войска от Испания през Алпите в Италия, вдигнал галите против римляните и започнал Втората Пуническа война в самата Италия. Тя продължила цели петнадесет години. Анибал нанесъл страшни поражения на римляните при Тразименското езеро и при Кана. Но докато траела войната в Италия, една италианска армия била стоварена при Марсилия и отрязала връзката му с Испания. Анибал не разполагал с обсадни машини и не можел по никакъв начин да превземе Рим. Най-после картагенците, заплашени от въстанието на нумидийците в собствената си страна, били принудени да се върнат обратно, за да бранят родината си. Но в Африка римската армия последвал картагенците и Анибал в битката при Зама (202 г. пр.н.е.) претърпял първото си поражение от римския военноначалник Сципион Африкански Стари. С битката при Зама завършила Втората Пуническа война. Картаген капитулирал. Той изгубил Испания и цялата си военна флота. Трябвало да изплати огромни репарации и се съгласил да предаде Анибал на римляните, но той се скрил и избягал в Азия, където по-късно, когато разбрал, че няма да избяга от ръцете на безпощадните си неприятели, изпил чаша отрова и умрял.

В продължение на петдесет и шест години Рим и обезсиленият Картаген живели в мир. През това време Рим завладял слабата и разединена Гърция, завзел Мала Азия и разбил Антиох III, от династията на Селевкидите, при Магнезия в Лидия. Той обявил Египет, който бил още под управлението на династията на Птоломеите, Пергам и повечето от малките държави от Мала Азия за „съюзници“, или, както бихме ги нарекли сега, „държави под протектората на Рим.“

Междувременно Картаген, зависим и обезсилен, бавно възвръщал предишното си благосъстояние. Неговото възкресение разпалило ненавистта и алчността на римляните. Той бил нападнат по много незначителен и коварен повод (149 г. пр.н.е.). Градът оказал упорита и ожесточена съпротива, издържал продължителната обсада, но бил превзет с пристъп (146 г. пр.н.е.). Уличните боеве, или по-право кланета, продължили шест дни. Те били извънредно жестоки и когато вътрешната крепост капитулирала, от четвърт милион картагенско население били оцелели едва около петдесет хиляди души. Те били продадени в робство, а градът бил подпален и разрушен до основи. Почернелите развалини били разорани и засети. По този церемониален начин, Картаген бил изличен от лицето на земята.

Така завършила Третата Пуническа война. От всички семитски държави и градове, които в продължение на пет века се радвали на просперитет и благоденствие, останала свободна само една малка държавица. Това била Юдея, която отхвърлила игото на Селевкидите и била под управлението на своите едноплеменници, макабейските князе. По това време библията вече била написана и били създадени традициите на еврейския свят, такива, каквито ги познаваме и днес. Естествено било разпръснатите по света картагенци, финикийци и други родствени народи да открият близост в техния почти идентичен език, а от техните традиции да почерпят надежда и кураж. Семитите продължавали да бъдат голяма търговска и банкерска сила в света. Семитският свят бил потиснат, но не и унищожен.

Ерусалим, който винаги е бил по-скоро символ, отколкото център на Юдейството, бил превзет от римляните през 65 г. пр.н.е. след дълга поредица от сражения и въстания. Храмът бил разрушен. Едно по-късно въстание през 132 г. пр.н.е. довело до изравняването му със земята. По-късно Ерусалим бил построен отново от римляните. На мястото на юдейския храм бил издигнат храм на римския бог Юпитер Капитолийски, а на евреите било забранено да живеят в града.