Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава XXIII
Гърците

Докато след Соломон, (чието царуване е било навярно около 960 г. пр.н.е.) разделените царства Израил и Юдея били опустошавани и заточавани, и докато еврейският народ развивал своята традиция в плен на вавилонците, изгряла звездата на гръцката цивилизация. Докато еврейските пророци изграждали едно ново чувство на пряка морална отговорност на народа и отделния човек пред вечния и единен за всички Бог на правдата, гръцките философи възпитавали човешкия ум в един нов дух — духът на интелектуален стремеж.

Както казахме, гръцките племена били клон от арийското стъбло и се настанили в егейските градове и острови няколко века преди 1000 г. пр.н.е. Фараонът Тутмос вероятно се готвил за първия си лов на слонове отвъд Ефрат, когато те вече се придвижвали на юг. В онези дни в Месопотамия имало слонове, а в Гърция лъвове.

Предполага се, че те достигнали Кносос и допринесли за неговото унищожаване. Няма гръцки легенди за такава победа, но съществуват приказки за Минос и неговия Лабиринт и са намерени предмети от изкуството на критските майстори.

Както арийците, така и гърците имали певци и разказвачи, чиито произведения играели роля на важна социална връзка. Предавани от уста на уста, се съхранили два големи епоса: „Илиада“, която разказва как един съюз от гръцки племена обсадил, превзел и разграбил град Троя в Мала Азия и „Одисея“ — един дълъг разказ за приключенията на хитрия Одисей при завръщането му от Троя на неговия остров. Тези епоси са записани през осми или седми век пр.н.е., когато гърците започнали да употребяват азбуката на по-цивилизованите си съседи, но се предполага, че са създадени много по-рано. За техен автор се счита един сляп древногръцки бард Омир, за когото се предполага, че ги е съчинил, така както Милтон е съчинил „Загубения Рай“. Въпросите, дали е имало наистина такъв поет, дали той е техният автор, или само ги е разказвал са любим предмет на научни спорове, на които ние няма да се спираме, по-важно за нас е, че през осми век пр.н.е. тези поеми са съществували, свързвали са различните им племена и са развивали у тях чувство за единство срещу варварите. За разлика от другите варвари, гърците представлявали група родствени племена, свързани с устната, а по-късно с писмената реч, и споделящи общите идеали на смелост и добро поведение.

Поемите представят гърците като варварски народ, който не познавал желязото, нямал писменост и все още не живеел в градове. По всяка вероятност те отначало са живеели в открити поселища от хижи, разположени около постройките на своите вождове, извън развалините на егейските градове, които те разрушили, по-късно започнали да ограждат градовете си и от покорените народи възприели традицията за строеж на храмове. Вече споменахме, че градовете на първобитните цивилизации обикновено израствали около олтара на някой племенен бог, и че градската стена се появила след това. В градовете на гърците стената е предшествала изграждането на храма. Гърците започнали да търгуват и да основават колонии. Към седми век пр.н.е. редица градове израснали в долините и островите на Гърция и заличили егейските градове и цивилизация, които ги предшествали. Атина, Спарта, Коринт, Тива, Самос, Милет били едни от най-главните градове. Гръцки поселища възникнали и по бреговете на Черно море, в Италия и Сицилия. „Токът“ и „пръстите“ на Италианския „ботуш“ били наречени Велика Гърция. Марсилия, основан върху мястото на по-ранна финикийска колония, също станал гръцки град.

Страните, разположени в равнините, или които имали голяма река подобна на Ефрат, която използвали за транспорт, се стремели да се обединят под обща власт. Градовете на Египет и Шумер например имали обща система на управление. Но гръцките градове, разпръснати по островите и планинските долини (защото както Гърция, така и Велика Гърция са планински области), били откъснати едни от други и тенденцията тук била съвсем различна. Когато гърците се появяват на историческата сцена, те са разделени на множество малки държавици, които не показват никакви признаци на обединение. Те имали дори расови различия. Някои от гръцките държавици били населени от членове на различни гръцки племена — йонийско, еолийско или дорийско. Други като Спарта имали свободно градско население от чисти гърци, което господствало над останалото. В някои племена семействата на старите арийски вождове образували затворена аристокрация, в други съществувало демократично управление над всички арийски граждани; в трети имало избрани или наследствени царе, а в четвърти — узурпатори и тирани.

Географските условия пречили на гръцките държавици да се обединят и да се разрастват. Най-големите от тях били по-малки от много английски околии. Само някои наброявали до 50 000 души. Те се съюзявали според интересите си, но до обединение не се стигало. С увеличаването на търговията се формирали лиги и съюзи, а малките градове се поставяли под покровителството на големите. Но Гърция все пак се обединявала от две неща — епоса и Олимпийските игри, които се провеждали на всеки четири години. Това не предотвратявало войните, но смекчавало до известна степен враждата помежду им и по време на Олимпиада всички пътници били закриляни от настъпилото примирие. С течение на времето съзнанието за общия произход нараствало и броят на държавите, участващи в Олимпийските игри, се увеличавал. В тях започнали да участват не само гърци, но и състезатели от близкородствените страни Епир и Македония.

През седми и шести век пр.н.е. гръцките градове започнали да придобиват все по-голямо значение, търговията им се разширявала, а нивото на тяхната цивилизация също се повишавало непрекъснато. Социалният им живот се различавал по много интересни подробности от социалния живот на цивилизациите в Егейските земи и в речните долини. Те имали бляскави храмове, но в тях жречеството не представлявало онази голяма прослойка, каквато то било в градовете на по-стария свят. Гръцките жреци не били единствени пазители на знанията и идеите. В градовете имало благородни семейства, но не и монарх — полубог, заобиколен с придворни. Тяхната организация била по-скоро аристократична, съставена от именити семейства, които се контролирали едно друго. Дори така наречените „демокрации“ били аристократични. Гръцките демокрации не били като съвременните демокрации, в които всеки има право на глас. В много от тях имало стотици или дори хиляди свободни граждани и роби, които не взимали участие в обществените дела. Царете и другите богати хора се издигали над другите и заграбвали властта, но те не били полубожества и свръхчовеци като фараоните или монарсите на Месопотамия. Затова при гръцкото управление имало такива условия за свобода, каквато не съществувала в никоя от по-старите цивилизации. Гърците наложили в градовете си индивидуализма и личната инициатива, които наследили от скитническия си живот в северните пастирски земи. Те били първите републиканци в историята.

С излизането на гърците от периода на варварските войни, в техния интелектуален живот се появяват хора, които, без да бъдат жреци, търсят и записват знания и изследват тайните на живота, т.е. отдават се на нещо, което досега е било върховна привилегия на жречеството или каприз на царете. В шести век пр.н.е. — докато Исай още е пророкувал във Вавилон — откриваме такива независими мислители като Талес Милетски, Анаксимандър Милетски и Хераклит Ефески, които посветили умовете си на грижливо изследване на света, в който живеем: каква е неговата истинска природа, откъде е дошъл и каква ще бъде неговата съдба, като отхвърляли всякакви готови или уклончиви отговори. За това изследване на света от гръцките учени по-късно ще разкажем подробно. В шести в. пр.н.е. тези гръцки изследователи, стават първите философи, първите „любители на мъдростта“ в света. Трябва да отбележим, че шестия век пр.н.е. е много важен за историята на човечеството. Не само гръцките изследователи са се стремили да добият ясна представа за Вселената и за мястото на човека в нея, не само Исай е развивал еврейското пророчество, но, както ще разберем по-късно, и Пуатама Буда създал своето учение в Индия, а Конфуций и Лао Дзъ — в Китай. От Атина до Великия океан човешкото съзнание се пробуждало, човешкият ум се раздвижвал.