Хърбърт Уелс
Кратка история на света (69)

Приложение

Хронологична таблица

Преди Новата ера

825 г. пр.н.е. Основаване на Картаген

751–656 г. пр.н.е. Етиопците завоюват Египет (основаване на XXV-та династия)

776 г. пр.н.е. Първата Олимпиада в Гърция

754–753 г. пр.н.е. Основан Рим (според римския писател Барон)

745–727 г. пр.н.е. Тиглат Паласар III завоюва Вавилон и основава новата Асирийска държава

722–705 г. пр.н.е. Саргон II въоръжава асирийската армия с железни оръжия и отвежда израилтяните в робство

681–669 г. пр.н.е. Асархадон превзема Долен Египет в периода

673–670 г. пр.н.е. и сваля XXV-та етиопска династия

608 г. пр.н.е. Нехо II Египетски разбива царя на Юдея в боя при Мегидо и завладява Ерусалим.

605 г. пр.н.е. Халдейците и мидийците превземат Ниневия и основават Халдейската (Нововавилонската) държава. Нехо II достига до Ефрат, но е разбит от Навуходоносор II

586 г. пр.н.е. Навуходоносор II отвежда евреите във Вавилон

550 г. пр.н.е. Кир Персийски покорява Киаксар Мидийски

546 г. пр.н.е. Кир II разбива Крез

538 г. пр.н.е. Кир II превзема Вавилон и основава Персийската империя.

558–486 г. пр.н.е. Управление на Дарий I

513 г. пр.н.е. Неуспешен опит на Дарий I срещу скитите

492 г. пр.н.е. Битката при Маратон

480 г. пр.н.е. Битките при Термопили и остров Саламин

479 г. пр.н.е. Битките при Платея и нос Микале, завършили с поражение за персите

474 г. пр.н.е. Етруската флота е унищожена от сицилийските гърци край Куме

431 г. пр.н.е. Започва Пелопонеската война (до 404 г. пр.н.е.)

401 г. пр.н.е. Отстъплението на 10 000 гърци, описано то Ксенофонт в „Анабазис“

359–336 г. пр.н.е. Управление на Филип II Македонски

338 г. пр.н.е. Филип Македонски разбива при Херонея гръцката войска

336 г. пр.н.е. Гърците нахлуват в Мала Азия. Убит е Филип Македонски

334 г. пр.н.е. Боят при река Граник

333 г. пр.н.е. Боят при град Иса

331 г. пр.н.е. Боят при село Гавгамел

330 г. пр.н.е. Убит е Дарий III

323 г. пр.н.е. Умира Александър Македонски (13 юни)

321 г. пр.н.е. Римляните са напълно разбити от самнитите в Каудинската клисура

318–297 г. пр.н.е. Управление на Чандрагупта в Индия (Династията Маурия)

280 г. пр.н.е: Войските на Пир навлизат в Италия, за да защитят град Тарент. Боят при Хераклея — победа на Пир

279 г. пр.н.е. Боят при Аскул. Победа на Пир, но с огромни загуби (оттам произлиза изразът „Пирова победа“)

275 г. пр.н.е. Пир се изтегля от Италия, след загубата си при Малевентум (Беневентум)

272–232 г. пр.н.е. Управление на Ашока

264 г. пр.н.е. Започва Първата Пуническа война

260 г. пр.н.е. Боят при Миле — римляните спечелват победа над картагенската флота

256 г. пр.н.е. Боят при нос Екном. Марк Регул нанася тежък удар на картагенците

246–210 г. пр.н.е. Управление на китайския император Цин Шъ от династията Цин

221 г. пр.н.е. Продължава строежа на Великата китайска стена, като непрекъсната стена

210 г. пр.н.е. Умира император Цин Шъ

202 г. пр.н.е. Боят при Зама. Анибал е разбит от Сципион „Африкански“

149–146 г. пр.н.е. Трета Пуническа война. Картаген е разрушен до основи от римляните

132–130 г. пр.н.е. Въстание в Пергам, предвождано от Аристоник, син на Атал II

102 г. пр.н.е. Гай Марий разгромява тевтонците при Акве Секс гиери

100 г. пр.н.е. Триумф на Гай Марий, който е избран за шести път за консул. Китай развива търговия в Таримекия басейн

88 г. пр.н.е. Всички свободни жители на Италия получават права за римско гражданство

74–71 г. пр.н.е. Въстанието на Спартак

71 г. пр.н.е. Марк Лициний Краз потушава въстанието на Спартак

67–62 г. пр.н.е. Гней Помпей завладява Юдея, Понтийското царство и подчинява Армения

48 г. пр.н.е. Юлий Цезар разбива Помпей в битката при Фарсала.

44 г. пр.н.е. Убит е Юлий Цезар (15 март)

30 г. пр.н.е. Принципат на Октавиан Август (Гай Юлий Цезар) до 14 г.

Нова ера

14 г. Умира Октавиан Август. Започва принципат на Тиберий (до 37 г.)

41 г. След убийството на Калигула преторианците издигат на престола Клавдий (до 54 г.)

68 г. Нерон се самоубива

69 г. Принципат на Флавий Веспасиан (до 79 г.)

102 г. Експедиция на Бан Чао до Източен Туркестан

117 г. Публий Елий Адриян наследява император Траян. Римската империя достига най-голямото си разширение

161 г. Марк Аврелий наследява Антоний Пий

164 г. Пламва масова чумна епидемия, продължила до смъртта на Марк Аврелий (180 г.). Тя опустошила цяла Азия. В римската империя започват гражданска война и безредици​

220 г. Край на династията Хан. В Китай започва епоха на „трите царства“

226 г. Ардашир I (първият сасанидски шах) слага край на Арзасидската династия в Персия

216–277 г. Живот и дейност на Мани

251 г. Голяма победа на готите при Абрит (днешен Разград). Убит е император Деций

260 г. Персите нападат Империята, но войската им е разбита от Однат Палмирски (262 г.)

284 г. Диоклециан става император

303–304 г. Диоклециан издава четири едикта срещу християните

306–337 г. Константин Велики става император на запад, а Валерий (308–324 г.) — на изток

313 г. Константин Велики и Валерий Лициний издават указ за равноправие на всички религии

325 г. Константин Велики председателства Никейския събор

337 г. Константин Велики е покръстен на смъртното си ложе

361–363 г. Юлиан се опитва да възвърне господството на езическата религия, за което е наречен Апостат, т.е. отстъпник

392–394 г. Теодосий Велики става император на цялата Римска империя

395 г. Умира Теодосий Велики. Стилихон и Аларих разделят империята като покровители и защитници на Хонорий и Аркадий

410 г. Аларих превзема Рим

425–455 г. Период на бунтове, варварски нашествия и разпадане на Западната Римска империя

429 г. Вандалите основават своя държава със столица Картаген

451 г. Атила напада Галия, но е разбит от франките

453 г. Умира Атила

455 г. Вандалите, под предводителството на Гензерик, разграбват Рим

476 г. Одоакър, сваля Ромул Августул и уведомява Константинопол, че на запад няма император. Край на Западната Римска империя

493–525 г. Теодорих, крал на остготите, завладява Италия

527–565 г. Управление на Юстиниан I

531 г. Започва царуването на Хозров I

555 г. Юстиниан I завладява Италия

565 г. Умира Юстиниан I

568 г. Ломбардите навлизат в Северна Италия

579 г. Умира Хозров I

590 г. Започва царуването на Хозров II

610 г. Започва царуването на император Ираклий

608–620 г. Хозров II завладява значителна част от Египет, Мала Азия, Сирия, Палестина и достига до Халкедон

618 г. Управление на династията Тан в Китай

622 г. Бягството на Мохамед от Мека в Медина, т.нар. „Хеджра“ — начало на мохамеданското летоброене

627 г. Ираклий нанася голямо поражение на персийците при Ниневия

629–649 г. Управление на император Дайдзун в Китай

628 г. Ковад II наследява Хозров II

632 г. Умира Мохамед. Абу Бекар става халиф, т.е. „наместник на Аллах“

634 г. Мохамеданите завземат Сирия, Палестина, Египет и Иран. Халиф Омар

642 г. Умира Ираклий

644–656 г. Халиф Отман

687 г. Пипин Херисталски, майордом на Австразия, става майордом на цялата франкска държава

711–714 г. Мохамеданската армия се настанява на Пиренейския полуостров

732 г. Карл Мартел разбива мохамеданите близо до Поатие

751 г. Пипин Къси от династията на Каролингите е коронясан за крал на французите

768 г. Умира Пипин Къси

768–814 г. Управление на Карл Велики

773–774 г. Карл Велики предприема два похода срещу ломбардите и превзема столицата им Павия

786 г. Харун ал Рашид става халиф на Багдад (до 809 г.)

795 г. Лъв III става папа (до 816 г.)

800 г. Лъв III коронясва Карл Велики за римски император (25 декември)

802–839 г. Егберт, крал на Уесекс, обединява страната и създава Англосаксонското кралство (827 г.)

811 г. Хан Крум разбива и убива император Никифор I Геник

814 г. Умира Карл Велики

843 г. Умира Людовик Благочестиви. Край на династията на Каролингите

852–889 г. Управление на княз Борис I в България

862 г. Рюрик става управител на Новгород

919 г. За крал на Германия е избран Хенрих I Саксонски

936 г. Синът на Хенрих I Саксонски — Отон I Велики става крал на Германия

941 г. Безуспешен поход на княз Игор до Константинопол

962 г. Папа Йоан XII коронясва Отон I за римски император

987 г. Хуго Капет става крал на Франция и основава династията на Капетингите

1016 г. Кнут Велики става крал на Англия, Дания и Норвегия

1066–1087 г. Крал на Англия е Вилхелм Завоевател, нормандски херцог

1073 г. Папа Григорий VII (до 1085 г.)

1084 г. Хенрих IV превзема Рим

1088–99 г. Папа Урбан II

1095 г. Папа Урбан II призовава в Клермон за кръстоносен поход

1096–1099 г. Първи кръстоносен поход

1099 г. Готфрид Булонски завладява Ерусалим

1147–1149 г. Втори кръстоносен поход

1171–1193 г. Султан на Египет е Саладин

1177 г. Фридрих I Барбароса признава върховенството на Папа Александър III

1187 г. Саладин завладява Ерусалим

1189–1192 г. Трети кръстоносен поход

1198 г. Папа Инокенти III (до 1216 г.)

1199–1204 г. Четвърти кръстоносен поход

1204 г. Кръстоносците завладяват Константинопол

1211 г. Чингис хан започва завладяването на Северен Китай

1226 г. Умира Франциск Азиски — основател на Ордена на францисканците

1227 г. Умира Чингис хан. Наследява го синът му Угедей хан

1228–1229 г. Фридрих II предприема Шестия кръстоносен поход. Временно е превзет Ерусалим

1240 г. Монголците превземат Киев. Русия започва да плаща данък на монголците

1241 г. Победа на монголците при Легница (Полша)

1250 г. Умира Фридрих II, последният от династията на Хохенщауфените. В Германия започва продължително междуцарствие (до 1273 г.)

1258 г. Хулагу хан превзема и разрушава Багдад

1261 г. Възстановена е Византийската държава. Император става Михаил VII Палеолог

1271 г. Кубилай хан основава династията Юан в Китай и се провъзгласява за негов император

1273–1291 г. Управление на крал Рудолф I Хабсбургски

1291 г. Швейцарците образуват своя вечен съюз (обединяват се три кантона Швиц, Ури и Унтервалден)

1294 г. Умира Кубилай хан. Умира Роджър Бейкън

1348–1350 г. „Черната смърт“ — чумна епидемия, отнела живота на една трета от населението на Европа

1368 г. В Китай пада монголската династия Юан и е наследена от династията Мин (до 1644 г.)

1377 г. Папа Григорий XI се завръща в Рим

1378 г. Великият разкол. Урбан VI в Рим, Климент VII в Авиньон

1398 г. Ян Хус проповядва уиклифизма в Прага

1414–1418 г. Констанцкият събор. Ян Хус е изгорен на клада (1415 г.)

1417 г. Завършва Великият разкол

1453 г. Отоманските турци, предвождани от Мехмед II Завоевател превземат Цариград

1462–1505 г. Управление на Иван III Василиевич — велик княз на Москва. Освобождава страната от двувековното монголско иго

1481 г. Умира Мехмед II

1487–1488 г. Бартоломеу Диаш открива нос Добра Надежда

1492–1504 г. Христофор Колумб на път за Индия, достига бреговете на Централна и Южна Америка

1493 г. Максилиан I става император на Германия

1498 г. Вашку да Гама преминава покрай нос Добра Надежда и достига бреговете на Индия.

1499 г. Швейцария става независима от Свещената Римска империя

1500 г. Ражда се Карл V (24 февруари)

1509–1547 г. Управление на Хенрих VIII от династията на Тюдорите като крал на Англия

1513 г. Папа Лъв X

1515–1547 г. Управление на Франсоа I във Франция

1519–1556 г. Управление на император Карл V

1520–1566 г. Управление на Сюлейман II Великолепни, който превзема Багдад (1534 г.)

1526 г. След битката при Панипат, Бабур завладява Делхи и основава държавата на „Великия Могол“

1527 г. Германските войски в Италия превземат и разграбват Рим (6 май)

1529 г. Сюлейман II Великолепни обсажда Виена

1530 г. Хенрих VIII започва свада с папството. В 1535 г. скъсва отношенията си с Рим

1534 г. Игнацио Лойола основава Ордена на Йезуитите

1546 г. Умира Мартин Лутер

1547 г. Иван IV Грозни става цар на Русия

1556 г. Карл V абдикира. Акбар става „Велик Могол“ (до 1605 г.). Умира Игнацио Лойола

1558 г. Умира Карл V (21 септември)

1566 г. Умира Сюлейман II Великолепни

1603 г. Джеймз I става крал на Англия, Шотландия и Ирландия (до 1625 г.)

1620 г. Експедицията Мейфлауър основава Нови Плимут. Първите негърски роби са стоварени в Джеймстаун (щата Вирджиния).

1625 г. Управление на Чарлз I (син на Джеймз I) до 1648 г.

1626 г. Умира Франсиз Бейкън (Лорд Верулам)

1648 г. Вестфалски мирен договор, който слага край на 30-годишната война

1648–1653 г. Война на „фрондата“. Възстановява се силната кралска власт

1649 г. Екзекутиран крал Чарлз I (30 януари)

1658 г. Аурангзеб става Велик Могол. Умира Кромуел

1660 г. Управление на Чарлз II Стюард (до 1685 г.)

1661 г. Управление на Луи XIV (до 1715 г.)

1664 г. Нови Амстердам става английски по договор и е преименуван на Ню Йорк

1682 г. Управление на Петър I Велики (до 1725 г.)

1683 г. Турска обсада на Виена, отблъсната от полския крал Ян III Собески

1707 г. Умира Аурангзеб. Империята на Великия Могол се разпокъсва

1713 г. Управление на крал Фридрих Вилхелм I (до 1740 г.)

1715 г. Луи XV крал на Франция (до 1774 г.)

1756–1763 г. Седемгодишната война между Англия и Франция. Областта Квебек преминава към Англия

1760 г. Управление на английския крал Джордж III (до 1820 г.)

1763 г. Парижки мир. Канада е отстъпена на Англия. Английски приоритет в Индия

1769 г. Роден Наполеон Бонапарт (15 август) в Аячио

1774 г. Започва царуването на Луи XVI

1776 г. Декларация за независимостта на САЩ (4 юли)

1783 г. Версайски мирен договор. Англия признава независимостта на САЩ (3 септември)

1787 г. „Конституционен Конвент“ във Филаделфия. Приема се нова конституция на САЩ — като съюзна федеративна държава

1788 г. Първи федерален конгрес на Съединените Щати в Ню Йорк

1789 г. Свикват се френските Генерални щати (5 май). Щурмуване на Бастилията (14 юли)

1791 г. Бягството на Луи XVI до Варен

1792 г. Франция обявява война на Австрия (20 април). Прусия обявява война на Франция. Боят при Валми. Франция става република

1793 г. Луи XVI е обезглавен (21 януари)

1794 г. Екзекутиран Робеспиер. Край на якобинската република (28 юли)

1795 г. Власт на Директорията (до 1799 г.). Бонапарт потушава бунта на роялистите и започва поход в Италия (април 1796 г.)

1798 г. Поход на Бонапарт в Египет. Превзема Александрия и Кайро. Боят при Абукир (1 август)

1799 г. Бонапарт се връща във Франция и става „пръв консул“

1804 г. Бонапарт става „император“

1806 г. Бонапарт принуждава Франц II да се откаже от титлата „свещен римски император“

1806 г. Прусия е разгромена от французите при Йена (октомври)

1808 г. Наполеон поставя на испанския престол своя брат Жозеф

1810–1820 г. Период на масово освободително движение за независимост в страните от Латинска Америка

1812 г. Начало на Наполеоновото отстъпление от Русия (18 октомври)

1814 г. Абдикация на Наполеон. Луи XVIII. Реставрация на Бурбоните

1824 г. На френския престол се възкачва Шарл X

1825 г. Цар на Русия става Николай I. Открита е първата жп. линия между Стоктън и Дарлингтън

1827 г. Боят при Наварин — английско-френско руската флота разгромява турско-египетската флота (20 октомври)

1829 г. Одрински мирен договор, според който Гърция става независима

1830 г. Луи Филип Орлеански сменя на престола Шарл X (7 август). Белгия се откъсва от Холандия (18 ноември). Неин крал става Леополд Сакс Кобургски (4 юни 1831 г.). Ноемврийско въстание в Полша (29 ноември)

1837 г. Започва управление на английската кралица Виктория

1840 г. Кралица Виктория се омъжва за принц Алберт Сакс-Кобургски (племенник на белгийския крал Леополд I)

1852 г. На 2 декември Луи Наполеон Бонапарт приема титлата „император“ под името Наполеон III

1853 (21 юни)-1856 г. (30 март) Кримска война

1855 г. На руския престол се качва Александър II (2 март)

1861 г. За крал на Италия е избран Виктор Емануил II (17 март) Абрахам Линкълн става президент на САЩ. Започва Американската гражданска война

1864 г. Япония отново става открита за света

1870 г. Наполеон III обява война на Прусия (19 юли)

1871 г. Капитулира Париж (28 януари). Кралят на Прусия Вилхелм I става император на Германия (18 януари). Франкфуртски мирен договор (10 май)

1878 г. Берлински договор.

1888 г. Фридрих III (март) и Вилхелм II (юни) германски императори.

1912 г. Китай е провъзгласен за република (1 януари)

1914–1918 г. Първа световна война

1917 г. Двете руски революции — февруарска и октомврийска. Установяване на болшевишки режим в Русия

1919–1921 г. Гръцко-Турска война

1920 г. Първо заседание на Обществото на народите в Женева (15 ноември — 1 декември), от което били изключени Германия, Австрия, Русия и Турция. САЩ отказват членството си в него

1922 г. Голямо поражение на гърците от турците (септември)