Хърбърт Уелс
Кратка история на света (12)

Глава XI
Първите истински хора

Най-ранните, известни на науката, признаци и следи за хора, родствени на нас, са намерени в Западна Европа и най-вече във Франция и Испания. В тези две страни са открити кости, оръжия, драсканици върху кокали и скали, дълбани парчета от кости и стенни рисунки в пещерите, които датират отпреди тридесет и шест хиляди години. Испания за сега е най-богатата на тези първи останки от нашите човешки прадеди страна в света.

Сегашните наши сбирки от тях са просто начало на колекциите, които се надяваме да имаме в бъдеще, когато достатъчно учени ще са в състояние да изследват напълно всички възможни източници, и когато, сега недостъпните за археолозите страни в света, бъдат изучени подробно. Големи части от Африка и Азия никога досега не са преброждани от подготвени наблюдатели, които се интересуват от тези въпроси, и които да пристъпят към разкопки. Ето защо трябва да внимаваме да не правим прибързани заключения, че първите същински хора най-напред се появи в Западна Европа.

В Азия и Африка, или в потъналите днес в морето суши може да има хранилища с останки от същинския човек, много по-стари и по-богати от всичко онова, което е известно досега. Не споменавам Африка, защото, с изключение на един зъб, не са намерени никакви находки, от които и да било представители на по-висшите примати — било от големите антропоиди, било от неандерталците, или от първите същински хора. Тези същества изглежда се развивали изключително само в Стария свят, и за пръв път човешките същества проникнали на Американския континент през сухоземната връзка, сега прорязана от Беринговия проток, едва в края на каменния век.

Тези първи същински човешки същества, които знаем, че населявали Европа, са принадлежали най-малко към две, твърде различни една от друга, раси. Едната от тях била представена от висок антропоиден тип, едър и с голям мозък. Намерен е череп на жена, който надминава по вместимост черепа на обикновения съвременен човек. Открит е и скелет на мъж с височина над два метра. Тези хора са наречени кроманьонци по името на пещерата, в която са намерени първите скелети. Втората раса, идентифицирана по останките в пещерата Грималди, била явно негроидна по своите характеристики. Нейните най-близки живи днес родственици са бушмените и хотентотите в Южна Африка. Известно е, че в началото на своята история човечеството било расово разделено най-малко на две основни разновидности, и човек се изкушава да прави произволни догадки, че първата раса била светло кафява и дошла от изток или север, а втората била черна и дошла от екваториалния юг.

Тези диваци, отпреди петдесет хиляди години, се чувствали толкова човеци, че пробивали черупки, за да си правят огърлици, шарели се с бои, дълбали образи по кости и камъни, драскали фигури по скалите и костите, и рисували много верни скици на животни върху гладките стени на пещерите и върху подходящи скали. Те изработвали най-разнообразни сечива, много по-малки по размер и по-добри като качество от онези на неандерталския човек. Сега притежаваме в музеите големи количества от техните сечива, статуетки, скални рисунки и прочее.

Най-ранните представители на праисторическите хора били ловци. Те преследвали главно дребното брадато конче от онова време, дори когато то сменяло пасището си. Преследвали също и бизона. Познавали мамонта и са ни оставили удивително верни изображения на това животно. Ако се съди по една доста двусмислена рисунка, те му поставяли примки и го убивали.

Те са убивали дивеча с копия и камъни. Изглежда не са имали лъкове и е под съмнение дали са опитомявали животни. Нямали са кучета. Намерена е глава на кон, както и няколко рисунки, които наподобяват кон с юзда. Малките коне от тази епоха и област не са могли да носят човек, и ако конят е бил опитомен, то той е бил използван само като товарно животно. Малко вероятно е да са употребявали животинското мляко като храна. Те не са градили никакви колиби, а правели палатки от кожи. Макар че са изработвали глинени фигури, не развили грънчарството. Тъй като не са открити никакви домакински съдове се счита, че готварството е било развито в малка степен, или въобще да не е съществувало.

Тези люде не разбирали нищо от земеделие, нито от някакъв занаят. Това били голи, татуирани диваци, небрежно наметнати с някаква кожа.

Първи най-ранни хора ходели на лов из откритите степи на Европа в продължение на сто века, а после бавно започнали да усядат на едно място и да се приспособяват към промените в климатичните условия. Век след век климатът на Европа ставал все по-мек и влажен. Еленът се оттеглил на север и изток, последван от бизона и коня. Степите отстъпвали мястото си на горите. Променил се и характерът на сечивата във връзка с тяхното предназначение. Ловенето на риба в реките и езерата придобило голяма важност за хората и изработените от кост оръдия, се увеличили. „Костните игли на тази епоха — казва де Мордиле — са много по-годни от онези, изработени през по-късните векове. Римляните например никога не са имали игли, подобни на иглите от тази епоха.“

Някъде преди петнадесет-двадесет хиляди години, в южната част на Испания навлезли нови хора и оставили много забележителни рисунки за себе си върху намиращите се там скални повърхности. Това са азилианците, наречени така по името на пещерата Мас Д’Азил. Те имали лъкове и носили украшения от пера на главите си. Умеели са да рисуват изразително. Една рисунка показва как двама души опушват гнездо на пчели. Но заедно със сцените от натура, в тези рисунки присъства и известен символизъм — човекът, например, бивал представян чрез вертикална черта, пресечена от две или три хоризонтални линии, което навежда на мисълта, че тогава се е зародила идеята за писане. Срещу ловджийските скици често се срещат издълбани резки.

Това са най-последните от представителите на палеолита (старокаменна епоха). Преди десет-двадесет хиляди години в Европа изгряла зората на нов живот — хората се научили не само да отчупват, но да оглаждат и остъргват каменните оръдия. По този начин се поставило началото на цивилизацията. Започвала неолитната епоха (новокаменна епоха).

Интересно е да се отбележи, че до преди по-малко от един век, в една част, изолирана от света, поради настъпилите географски промени — Тасмания, оцеляла една раса човешки същества, на по-долно стъпало във физическо и интелектуално развитие от тези първи раси на човечеството. Така те се разминали с усъвършенстването си и по-скоро се изродили. Когато били открити от европейските изследователи, те живеели крайно примитивно и се хранили с миди и дребни животни. Нямали никакви жилища, а само временни лагери. Това били същински хора от нашия тип, но не притежавали нито ловкостта на ръцете, нито артистичните способности на първите истински хора.