Хърбърт Уелс
Кратка история на света (62)

Глава LXI
Издигането на Германия и господството й в Европа

След трусовете от Френската революция и след Наполеоновата авантюра, Европа донякъде се успокоила. За известно време настъпил несигурен мир и едно своеобразно съживяване на политическия живот, съществувал петдесет години преди това. До средата на XIX в. новите открития в областта на металургията, развитието на железниците и корабоплаването не се отразили особено върху политическите условия. Затова пък социалното напрежение, породено от развитието на градската индустрия, нараснало. Франция си оставала твърде неспокойна страна. Революцията от 1830 г. била последвана от друга в 1848 г. След нея, Наполеон III, племенник на Наполеон I Бонапарт, станал председател на републиката, а в 1852 г. — император.

Наполеон III започнал да преустройва Париж. И действително, от живописния, но нехигиеничен град, какъвто бил през XVII век, Наполеон създал един просторен град от мрамор, останал такъв и до днес. Той направил Франция бляскава и модерна държава. Наполеон III възродил съперничеството между великите сили, което през XVII и XVIII в. превърнало Европа в арена на дребнави войни. Руският цар Николай I (1825–1856 г.) също станал агресивен и отправил поглед към Цариград.

През втората половина на века, в Европа започнал нов цикъл от войни. Това били войни за запазване „равновесието на силите“ и за първенство. През Кримската война Англия, Франция и Сардиния нападнали Русия в защита на Турция. Австрия и Прусия — последната в съюз с Италия — водили война за първенство в Германия. Франция освободила Северна Италия до Австрия, за което получила Савоя, а Италия постепенно се обединила в едно кралство. Наполеон III се поддал на нелепата идея да търси авантюри в Мексико, по време на американската гражданска война. На мексиканския трон той настанил за император Максимилиан, но когато федералното правителство показало зъбите си, Наполеон, без никакво колебание, изоставил на произвола на съдбата своето протеже, което мексиканците застреляли.

В 1870 г. между Франция и Прусия също избухнала война за господство в Европа. Прусия предвиждала тази война и се готвела за нея, за разлика от Франция, която била прогнила от подкупи и финансова поквара. Ето защо нейното поражение било бързо и драматично. Германците нахлули във Франция през август. През септември една голяма френска армия, начело с императора, капитулирала в Седан, а друга се предала през октомври в Мец. През януари 1871 г. след обсада и бомбардировка, в германски ръце паднал и Париж. Във Франкфурт бил подписан мир, според който областите Елзас и Лотарингия се предоставяли на германците. Всички немски земи, без Австрия, били обединени в една империя, и кралят на Прусия влязъл в съзвездието на европейските цезари, като германски император.

През следващите четиридесет и три години Германия станала господстваща държава в Европа. През 1877–78 г. на Балканите се водила Руско-Турската война, но, с изключение на известни поправки в картата на Балканите, европейските граници останали стабилни в продължение на тридесет години.