Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава XLVIII
Монголските завоевания

В XIII в. докато в Европа се провеждала странната, и в края на краищата, безплодна борба за обединение на целия християнски свят под властта на папата, върху широката арена на Азия се развивали по-важни събития. Един гурански народ, обитаващ земите, северно от Китай извършил неочаквано редица завоевания, каквито не са познати в историята. Това били монголците. В началото на XIII в. те представлявали орда от номадски конници, чийто начин на живот напомнял твърде много живота на техните предшественици — хуните. Хранели се главно с месо и кобилешко мляко и живеели в палатки от кожа. Те се отърсили от китайското владичество и обединили няколко други гурански племена в един военен съюз. Техният централен лагер бил при Каракорум в Монголия.

В това време Китай се разпадал. Великата династия Тан към Х в. западнала и се образували три главни държави — държавата Кин на север, със столица Пекин, Сун на юг, със столица Хандзон, и една друга по средата. През 1214 г. Чингис хан, предводителят на монголския съюз, обявил война на държавата Кин и завзел Пекин (1214 г.). После се обърнал на запад и завладял западен Туркестан, Персия, Армения, Индия до Лохор и Южна Русия до Киев. Той умрял като господар на една обширна империя, която се простирала от Тихи океан до Днепър.

Неговият наследник, Угедей хан, продължил тези удивителни завоевания. Войските му били организирани много умело. Те носели със себе си едно ново китайско откритие — барутът, който употребявали в малки топове. Угедей хан завършил завоеванието на империята Кин и после превел своите орди през цяла Азия в Русия (1235 г.). Това бил небивал поход. Полша била опустошена. Император Фридрих II не направил усилие да спре настъпващия прилив.

„Едва напоследък, — казва Бъри в своите бележки към «Залезът и падането на Римската империя» от Гибон — европейските историци започват да разбират, че успехите на монголската войска, която смазала Полша и заела Унгария през пролетта на 1241 г. били спечелени чрез съвършена стратегия, а не се дължали на численото превъзходство. Но този факт не е общоизвестен. И до днес преобладава мнението, което представя татарите като дива орда, която благодарение на своето множество, помита всичко пред себе си, препуска из Източна Европа без стратегически план, налитайки върху всички препятствия, поваляйки ги със своята тежест“.

„Поразителна е точността, с която е изпълнен целият план на операциите, от Долна Висла до Трансилвания. Такава война не била по силите на нито един европейски военачалник. Трябва да се отбележи, че монголците предварително се запознали и осведомили за политическото положение в Унгария и условията в Полша чрез добре организиран шпионаж, докато унгарците и християнските държави, подобно на не изживели детството си варвари, не знаели нищо за своите неприятели“.

Макар монголците да победили при Легница, те не продължили своето настъпление на запад, където гористите и хълмисти терени били неудобни за тяхната тактика. Те се обърнали на юг и започнали да се настаняват в Унгария, като избивали или асимилирали живеещите там маджари, скити, авари и хуни. Но през 1242 г. внезапно умрял великият монголски хан Угедей и започнали спорове за наследството. Поради това монголците започнали да се връщат обратно през Унгария и Румъния на изток.

От този момент те обръщали внимание само върху азиатските си завоевания. Към средата на XIII в. завоювали империята Сун. Мангу наследил Угедей като „велик хан“ в 1251 г. и направил своя брат Кубилай управител на Китай. През 1280 г. хан Кубилай бил признат формално за император на Китай и основал династията Юан, която просъществувала до 1368 г. Докато в Китай се топяла властта на Сун, другият брат на Мангу — Хулагу, завоювал Персия и Сирия.

По това време монголците проявявали ожесточена нетърпимост към исляма и не само избили населението на Багдад, когато го завладели, но дори се заели да разрушават старинната напоителна система, която поддържала Месопотамия благоденстваща и гъсто населена още от времената на Шумер. Сега Месопотамия представлявала пустиня от развалини. В Египет монголците не могли да проникнат — султанът на Египет разбил през 1260 г. в Палестина една армия на Хулагу.

След тази битка набезите на монголците започнали да намаляват. Владенията на „великия хан“ се разпаднали на множество отделни държави. Източните монголци станали будисти, западните — мохамедани. Китайците свалили династията Юан през 1368 г. и основали своя династия Мин, която царувала от 1368 до 1644 г. Русите плащали данък на татарските орди в югоизточните степи до 1480 г., когато великият Московски княз се обявил за независим и положил основите на съвременна Русия.

През XIV в. имало едно кратко съживяване на монголската сила под властта на Тамерлан (Тимур), потомък на Чингис хан. Той се установил в Западен Туркестан, присвоил си в 1369 г. титлата „велик хан“ и завоювал земите от Сирия до Делхи. Той бил най-дивият и опустошителният от всичките монголски завоеватели. Тамерлан основал една империя на ужаса, която просъществувала до неговата смърт. През 1505 г. един авантюрист на име Бабур, потомък на Тимур, събрал армия, въоръжена, с топове и се насочил към равнините на Индия. Неговият внук Акбар (1556–1605 г.) довършил завоеванията му и тази монголска (или „Империя на Великия Могол“, както я наричали арабите) династия управлявала по-голямата част от Индия до XVIII в.

Изтласкването на османските турци от Туркестан към Мала Азия било последица от монголските завоевания през XIII в. Така турците разпространили и затвърдили властта си в Мала Азия, преминали Дарданелите и завоювали Македония, Сърбия и България. През 1453 г. турският султан Мехмед II превзел и Константинопол, като го атакувал с много оръдия. Това събитие довело до напрежение в Европа. Пак се заговорило за кръстоносен поход, но времето на кръстоносните походи вече било отминало.

През XVI в. османските султани завладели Багдад, Унгария, Египет и по-голямата част от Северна Африка, а флотата им помогнала да станат господари на Средиземно море. Те едва не превзели Виена и наложили данък на германския император. Само две събития компенсирали общия упадък на християнското могъщество през XV в. Едното било възстановяването на независимостта на Московската държава (1480 г.), а другото — постепенното завземане на Испания от християните. През 1492 г. Гренада — последната мохамеданска държава на полуострова, паднала в ръцете на крал Фердинанд Арагонски и неговата кралица Изабела Кастилска.

Чак в 1571 г. морският бой при Лепанто сломил гордостта на турците и възстановил християнското първенство във водите на Средиземно море.