Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (72)

72

Кукин се обърна към Райс.

— Нали не си използвал самолета на компанията?

— Не. Наех частен самолет от името на една от регистрираните ни фирми, както ми каза. Не могат да го проследят нито до теб, нито до мен.

— И през цялото време беше в скривалището извън града?

— Да. Точно както ме инструктира. Работех само по кодирани телефонни и компютърни линии.

Райс замълча, преди да попита:

— Смяташ, че ме преследват?

— Не. Преследват мен, но могат да използват теб, за да ме открият. Имах избор да те убия или да те скрия. Аз избрах второто.

Райс го погледна така, все едно всеки момент щеше да повърне. Кукин го сграбчи за ръката и нареди:

— А сега докладвай.

— Беше доста впечатляващо как успяхме да се доберем до тази информация. Технологията, която използвахме, наистина е забележителна. Започнахме с…

Кукин предупредително вдигна ръка.

— По същество, Алън.

— В базите от данни не открихме нищо, за което да се хванем. Несъмнено, ако имахме достъп до файловете на американците или дори на Интерпол, щеше да бъде съвсем различно. Но ние нямаме такъв достъп, така че трябваше да се обърнем към други източници. Потоците от информация в тях бяха гигантски, а протоколите за достъп до сървърите — твърде сложни, но…

— По същество! — каза рязко Кукин.

Райс заговори по-бързо:

— Накрая стигнахме до вторичния пазар на охранителни записи.

— Вторичен пазар на охранителни записи? Обясни.

— В днешно време навсякъде има камери за наблюдение. Не говоря за хората, които обикалят с мобилните си телефони и снимат всеки път когато някоя знаменитост направи нещо глупаво, така че после всичко излиза в интернет. Говоря за камерите на банкоматите, по улиците, на офис сградите, съдилищата, летищата, гарите и милиони други такива места. Целият Лондон е като една голяма проклета камера, особено след новите наредби за борба със задръстванията. В резултат от всичко това се записват буквално трилиона байтове изображения, които се съхраняват на огромни сървъри. Това улеснява работата на полицията. За всяко едно престъпление, ако е извършено на обществено място, има доста приличен шанс да е заснето отнякъде.

— Да, но как ни помага това? — попита скептично Кукин. — Не вярвам, че в старинното градче Горд също има такива камери.

Райс отвори лаптопа си и го сложи на една дървена масичка за кафе.

— Не, подходихме от друг ъгъл. Трябва да знаеш, че голяма част от тази информация не се съхранява на място. По-малките компании и средно големите административни единици просто не разполагат с нужния капацитет, а съхраняването и поддържането на данните са ужасно скъпи дори за огромни корпорации и големи градове. А какво правят хората, когато имат нужда от нещо, за което не са технически подготвени или не могат да инвестират толкова много средства, за да се справят сами?

— Прехвърлят дейността към външни подизпълнители, специализирани в съответната област.

— Точно така. Затова голяма част от тази информация се съхранява централно, в огромни сървърни комплекси в целия свят. Представи си нещо като гигантски шкафове с папки, организирани по държави, щати, големи и малки градове и предградия или пък разделени на правителствени учреждения, банки, бизнес сгради и дори военни обекти, както и на десетки други категории. В общия случай данните се съхраняват с години, а понякога дори вечно. Освен това не говорим за милиарди натрупани снимки. Всичко е в дигитален формат. Мястото, което е необходимо за съхранение на данните, е сравнително малко.

— И човек никога не знае кога нещо от тази информация може да се окаже ценно?

— Точно така. Да кажем, че някъде има снимки на някой служител, който се среща пред сградата с един и същ човек в продължение на седмици. В момента на срещите това може да не означава нищо, но след две години, когато бъде установена кражба на фирмени тайни, тези записи могат да помогнат на компанията да заведе дело за промишлен шпионаж срещу въпросния служител.

— Разбирам. Продължавай.

— Още преди години някои предприемачи са оценили възможностите в тази нова област и са се възползвали от възможността да създадат солидни международни компании, базирани на факта, че по същество сме се превърнали в общество на Големия брат. Именно тук е ключът към постигането на нашата цел. Определени хора в някои от тези компании бързо са осъзнали, че записаните изображения могат да бъдат ценни за много други интереси освен за първоначалния клиент. Всяка камера записва и много други неща освен тези, заради които е монтирана на съответното място. И това няма нищо общо с мотивацията на клиента, който е монтирал камерата. Но ако знаеш, че някой човек е бил на определено място по определено време и искаш да се сдобиеш с компрометираща снимка на този човек, най-вероятно има негово електронно изображение, което вече е записано на някой сървър.

— Значи по същество тези служители на компаниите продават изображенията на хора, които се интересуват от тях по съвсем различна причина от тази, поради която е монтирана охранителната камера?

— Точно така. Те дискретно разгласяват, че срещу съответната сума могат да направят проверка и да предоставят снимката на определена цена. Някои са стигнали и още по-далеч, така че самите компании, които събират и съхраняват тази информация, официално продават изображенията на трети страни. Очевидно в някои държави законите са по-неясно формулирани или недостатъчно изчерпателни по въпроса за евентуалното използване на записаната информация, така че компаниите имат възможност за такива маневри. А първоначалните клиенти или не се интересуват, или още по-вероятно изобщо не знаят за вторичната употреба на данните.

Точно това използвахме ние. Изпратихме дигиталните изображения от твоите рисунки и снимката на жената на една добре позната платформа за сървъри, която покрива голям брой европейски страни. Те сравниха изображенията с всички данни, с които разполагат. При първата проверка не открихме нищо, но на втората успяхме.

— И какво открихте?

Райс набра няколко команди на лаптопа си и го завъртя така, че Кукин да вижда екрана.

— Едно-единствено съвпадение, но все пак е по-добре от нищо — обясни той. — Снимката е направена пред един хотел в Цюрих преди седем месеца.

Кукин се наведе напред, за да разгледа изображението. Нямаше съмнение, че това е високият мъж.

— Добре, но кой е той?

— Все още не знаем.

Кукин удари с длан по масичката.

— Значи това не ми върши работа!

— Евън, моля те, имай търпение. Погледни жената, която е с него.

Кукин отново се вторачи в екрана. Жената беше висока, слаба и руса. Освен това ръката й докосваше неговата.

— Заедно ли са? — обърна се той към Райс.

— Явно да. Обадихме се в хотела. Не искаха да ни съобщят никаква информация за нито един от двамата, така че се наложи да пуснем и нейната снимка за проверка във вторичните бази данни.

— И открихте нещо, така ли?

— Повече от това — отговори Райс и му подаде една папка. — Знам, че предпочиташ докладите на хартия.

Кукин взе папката, но не я отвори.

— Как се казва? — попита той.

— Кейти Джеймс.