Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (77)

77

Шоу се настани на един стол в библиотеката. Камината не беше запалена; денят беше топъл, но облаците в небето се сгъстяваха, сякаш обещаваха гръмотевична буря. Реджи и Уит застанаха до вратата. Професор Малъри, все още с пистолет в ръка, седна срещу Шоу. Лиза застана до дългата маса. Доминик с ранената ръка се подпираше на отсрещната стена. Всички бяха приковали погледи в Шоу.

— Предпочитам този пистолет да не е насочен към мен до момента, в който решиш да го използваш — каза Шоу. — Този модел има предпазител на ръкохватката и често се случва спусъкът да е много чувствителен.

Малъри леко наведе пистолета към пода.

Уит се обърна към него.

— Какво искаше да каже той с този ботулин, по дяволите?

Преди Малъри да отговори, Реджи пристъпи напред, извади спринцовката от дамската си чанта и я остави на масата до професора.

Когато тя отстъпи назад, Малъри погледна спринцовката.

— Ботулинът дълго време е смятан за най-токсичната отрова на света — отговори той с поучителен тон. — Но освен това има и безкрайни медицински приложения, като най-известното, естествено, е за производство на козметичния препарат ботокс.

— От него човек умира бързо, но в мъчителна болка — добави Шоу, без да откъсва поглед от лицето на професора.

— С теб нямаше да стане така — обяви професорът. — Както виждаш, спринцовката е заредена с две различни вещества в две отделения с полупропусклива преграда. Второто вещество е мощно обезболяващо. Щеше да изгубиш съзнание и нямаше да усетиш нищо.

— Докато умирам.

— Ами да — съгласи се професорът. — Все пак това беше идеята.

— Майлс! — възкликна Лиза. — Как ти дойде на ума? Ние не правим така с невинни хора!

— Е, най-лесният отговор е, че тогава не знаех доколко е невинен мистър Шоу — както и сега, честно казано. Беше ми известно единствено, че той е научил за нашата операция и плана за Фьодор Кукин. Струваше ми се най-малкото проблематично да го оставя да си тръгне.

— Но да заповядате да го убият? — попита ледено Реджи. — Ние не сме-убийци…

Тя спря, пребледня и извърна поглед. Уит, Доминик и Лиза не можеха да се погледнат в очите. По лицата им се четеше, че всички си мислят едно и също.

Технически погледнато, всъщност сме точно такива.

— Беше стратегическо решение, което взех по време на операцията — отсече Малъри. — Не съм го взел лесно или без угризения на съвестта.

— Е, от това ми става по-леко — каза саркастично Шоу. — Но въпреки това съм жив.

— Да, понякога плановете се провалят.

— Нека ти кажа от какво ще ми стане още по-леко.

Малъри и останалите се спогледаха.

— От какво? — попита той.

— От това да оставиш този пистолет. Преди да се наложи да направя нещо по въпроса.

Двамата мъже се погледнаха в очите. Докато Реджи ги наблюдаваше, изпита чувството, че гледа два овена, които се канят да сблъскат рогата си. Все пак Малъри най-сетне остави пистолета на масата до себе си, безобидно обърнат към стената.

— Кукин — каза Шоу. — Той е жив и се готви за удар.

— Прикритието ни беше много добро — отбеляза Малъри.

— „Много добро“ не е достатъчно. Прочетох материалите за този тип. Подобно умствено състояние често е свързано със склонност към обсесия, която излиза извън всякаква логика и очаквания. Просто трябва да приемем, че той вече издирва всички нас и в някакъв момент ще ни открие. Когато това се случи, какво сте готови да направите?

— Ще го убием — отговори Уит. — Точно това трябваше да направим поначало. Всъщност аз щях да го застрелям в главата, ако ти не ме беше спрял.

— В интерес на истината ние също щяхме да умрем, ако той не беше дошъл — напомни му Реджи.

Уит я погледна мрачно.

— Това е рискът на професията. Аз бях готов да го поема. Мислех, че ти също си готова.

— Няма смисъл да говорим за миналото, ако искаме да решим бъдещите си проблеми — каза Шоу, без да откъсва поглед от Малъри. — Готови ли сте да се справите с тях?

Малъри се облегна назад.

— Какво предлагаш?

— Трябва ми цялата информация за Кукин, с която разполагате. Ако успеем първи да се доберем до него, след това ще го поема аз.

— Какво точно означава това? — попита Уит.

— Предполагам, имате доказателства, че той наистина е Фьодор Кукин и е извършил всички онези престъпления?

— Точно така.

— В такъв случай той ще бъде изправен пред съда.

— Ние не правим нещата точно по този начин, Шоу — каза Малъри.

— Ами аз правя нещата малко по-различно. Но си мисля, че в Украйна има съд, който живо ще се заинтересува от него. Съмнявам се, че ще си тръгне жив от тази страна.

— Може би е така, но не вярвам, че нашите доказателства ще издържат в съда. Не се съмнявам, че сме прави от гледна точка на морала, но съдебната система явно вече не се интересува от подобни съображения. Но по същество, ако той наистина бъде осъден, ще се разбере ли за нашето участие?

Шоу хвърли поглед към Реджи.

— Не, не виждам причина да се огласява.

— Значи всичко опира до това дали можем да ти имаме доверие.

— За бога, Майлс — намеси се Лиза. — Ако човекът искаше да ни унищожи, със сигурност вече е имал такава възможност.

— Права е — каза Реджи. — Дори нямаше нужда да го водя тук. Вече беше открил имението.

Малъри явно беше заинтересуван от това.

— Мога ли да попитам защо искаш да ни помогнеш?

— По съвсем проста причина. Кукин го заслужава — каза Шоу. — Ако мога да ви помогна да го заловите, ще бъда повече от щастлив да го направя.

— И хората, с които работиш, нямат нищо против?

— Не съм искал позволение.

— Това не е ли проблем?

— Не, освен ако вие не го превърнете в проблем — каза Шоу и се изправи. — Вече си губим времето. Разбрахме ли се? Ще заловим Кукин и той ще бъде съден?

Малъри погледна останалите.

— Ако никой не възразява, според мен можем да те поздравим с добре дошъл в нашия екип.

Шоу извади пълнители на Уит от джоба си и му го подхвърли. После погледна към Реджи.

— Всъщност предпочитам да го наричаме временно сътрудничество.