Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (51)

51

Реджи отброи замахванията си, преобърна се във водата и пое в обратната посока. Плуваше по-бързо от обикновено — всъщност толкова по-бързо, че не прецени разстоянието и удари главата си в ръба на басейна. Тя изплува на повърхността, разтърка удареното и се огледа. Вилата на Уолър беше тъмна. Погледна стената, която разделяше двата имота, но там също не се виждаха шпиони. Реджи прекоси басейна, изплува до стълбичката и излезе. Избърса се с хавлията, взе си телефона и тръгна към вилата. Когато хвърли поглед към дисплея на телефона, дъхът й спря. Имаше текстово съобщение, което се състоеше от една-единствена дума: „ВЕДНАГА“. Това беше сигналът им за тревога от най-висока степен.

Реджи бързо влезе във вилата и се качи в спалнята си, за да се обади оттам.

— Трябва да се срещнем — каза Уит.

— Кога?

— Веднага.

— Един часът след полунощ е.

— Веднага, Редж.

— Какво е станало?

— Има ново развитие, за което трябва да ти кажа.

— Господи, Уит…

— На обичайното място — каза той и затвори.

Тя се облече бързо и изгаси всички лампи, все едно щеше да си ляга. После слезе на долното ниво на вилата, отвори задната врата, огледа се и забърза по тъмната алея.

След няколко минути, през които много внимаваше някой да не я проследи, Реджи пристигна на мястото на срещата. Едва не изпищя, когато една ръка се отпусна на рамото й.

От мрака се появи Уит с каменно изражение.

— Какво става, по дяволите? — попита Реджи, като се държеше за гърдите. — Всеки път когато трябва да се измъквам по този начин, им давам повод за подозрения.

— Нямаше как да го избегнем — отговори Уит и седна на каменната скамейка.

— Добре, очевидно е нещо важно. Разказвай.

— Имаме нови заповеди от професора.

— Какво?

— Нека да го кажа по друг начин. Аз имам нови заповеди от професора и вече ги изпълних.

Реджи го погледна с изумление.

— За какво говориш?

— Той ни заповяда да извадим твоето момче от уравнението.

— Моето момче?

— Бил Йънг.

— Какво! Нали не си…

— Той е добре. Просто го прибрахме. Сега си почива.

— Луд ли си? Той е…

— Идеята не беше моя, нали ти казах? Професорът не искаше да знаеш. Но това не ми харесва. Затова те повиках да ти кажа.

— Защо Малъри ти е наредил да отвлечеш Бил? Той си заминаваше за Щатите.

Уит изглеждаше разочарован.

— Не знаех.

— Не успях да ти кажа.

— Вероятно нямаше да има никакво значение. Професорът искаше да го извади от уравнението. И в светлината на това, което научих току-що, вероятно е бил съвсем прав.

— Какво искаш да кажеш? — попита бавно Реджи.

— Твоето момче не е такъв, за какъвто се представя — отговори Уит и помълча малко. — Мисля, че е някакво ченге. Може би от контраразузнаването, или от Интерпол, нещо такова.

Беше ред на Реджи да седне на каменната скамейка.

— Защо мислиш така?

— Заради някои неща, които ми каза.

Реджи извърна поглед.

— Не ми изглеждаш много изненадана — отбеляза Уит.

— Разбрах, че Бил е изчезнал от хотела си. Когато отидох да проверя какво става, видях как някакви мъже влязоха в стаята му и му взеха нещата. По-късно от служителя на рецепцията научих, че са имали пистолети.

— Е, благодаря, че ми каза.

— Започни отначало. От момента, в който го отвлякохте.

Уит й разказа всичко с подробности и завърши:

— Той каза да внимаваме, каквото и да сме планирали. Каза, че Кукин върти международна търговия с проститутки. Отвлича момичета от Азия и Африка и ги продава на Запад. Освен това се е опитал да сключи сделка с някакви ислямски терористи, като им продаде ядрено оръжие или нещо подобно.

— Чакай малко. Той знае ли, че Уолър всъщност е Кукин?

— Не, струва ми се. Поне не използва това име нито веднъж. Както и да е, Йънг каза, че в крайна сметка Кукин е избил мюсюлманите. Според нето са се опитали да го прецакат. Каза също, че Кукин определено ти е хвърлил око, така че да внимаваме да не изчезнеш, преди да започнем да действаме. Освен това твърди, че има голяма вероятност извергът да се досети поне за част от плана ни.

Уит млъкна и се облегна назад, преди да добави:

— Явно не го преценихме правилно. Излиза, че работим от една и съща страна на барикадата.

— Но ако той не знае за миналото на Кукин, защо го преследва?

— Може би заради терористите или заради търговията със секс робини.

— Добре ли е Бил?

— Има цицина на главата, но иначе е добре. Той е яко момче — но ние вече знаехме това.

— Благодаря ти, че ми каза, Уит.

— Нямаме тайни помежду си, нали така? Виж, Редж. След разговора с Йънг ми хрумна една идея.

— Слушам те.

— Йънг е убеден, че Кукин е избил онези мюсюлмани. Мисля, че можем да използваме това в наша полза.

— Как?

Уит се наведе към нея.

— Ето как…