Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (27)

27

Докато гребяха, Реджи подхвърли:

— За пръв път виждам толкова прозрачна вода.

Тя седеше отпред в червения каяк, а Шоу зад нея. Беше се преоблякъл с бермуди и широка тениска, над която носеше спасителна жилетка. Под своята спасителна жилетка Реджи беше с горнището на бански костюм на райета, а белите й памучни шорти бяха толкова тесни и тънки, че долната част на банския прозираше през тях. Беше със същата бейзболна шапка на „Ред Сокс“, но сега я беше обърнала с козирката назад.

— Добре се справяш — отбеляза Шоу.

Наблюдаваше как работят добре очертаните й делтоидни мускули, докато потапяше греблото във водата. Беше синхронизирал движенията си с нейните, освен когато трябваше да използва греблото си като рул, за да ги насочва по завоите на реката. Течението беше измамно бързо. В прозрачната вода се виждаха яркозелени и пурпурни подводни растения и дългите нишки на водорасли. Шоу се чувстваше така, сякаш плават през огромен аквариум.

— Обичам водата. Когато живеех в Бостън, гребях по река Чарлс при всяка възможност.

— О, значи си професионалист — отговори той. — Вече не ми-е толкова тъпо, че не мога да се меря с теб.

— И ти добре се справяш.

Той потопи ръка във водата. Наистина беше много студена. Определено възнамеряваше да си остане в лодката.

В групата им имаше още пет каяка, но Шоу и Реджи бързо бяха изпреварили всички, с изключение на един. В този каяк бяха Уит и Доминик, облечени като туристи. Те шумно спореха на френски и се преструваха, че се учат да гребат. Доминик държеше камера и се правеше, че снима смешен видеоклип с Уит, като междувременно записа около две минути близки планове на Шоу.

След един бързей — „изненада“, с която лесно се справиха — маршрутът свърши и те се качиха в микробуса на компанията, който щеше да ги върне до мястото на старта. Шоу и Реджи се качиха отпред, а Уит и Доминик — отзад. Микробусът се заклати по черни пътища с дълбоки коловози и много завои, преди отново да излезе на асфалт. Реджи погледна назад само веднъж, колкото да намигне на Уит с дясното си око — предварително уговорен сигнал. Той отговори, като леко стисна чантата в ръцете си. В нея беше пистолетът с отпечатъците на Шоу. Уит го беше взел от колата й, както се бяха разбрали, докато останалите се приготвяха за плаването с каяците.

Слязоха от микробуса и Шоу и Реджи се качиха в червеното й рено. Той трябваше да сгъне дългото си тяло и краката си под неудобен ъгъл, за да се събере в малкото пространство.

— Европейските коли определено не са за високи хора — отбеляза Реджи със съчувствие.

— Ще го преживея.

Пътят до Горд им отне по-малко от двайсет минути.

— Карай направо към твоята вила — каза той. — Аз ще се върна пеша до хотела.

— А не искаш ли първо да поплуваме и да обядваме? — предложи тя. — Вече си облечен подходящо за случая.

Той се поколеба, като прехвърляше в главата си всичко, до което можеше да доведе това предложение.

— Добре. С удоволствие.

Паркираха пред нейната вила. Шоу погледна към входа на съседната.

— Не виждам ситроена.

— Да, знам. Нямаше го още когато тръгнах да те взема.

— Интересно. Тази сутрин видях в градчето един от двамата мъже.

— Сериозно? Говори ли с него?

Той я погледна учудено.

— Ами не, стори ми се доста опасен. Прилича на гангстер.

Тя отключи вратата, деактивира алармата и го поведе през вилата. Подаде му една хавлиена кърпа и слънцезащитен крем, като посочи към ръцете му — бяха почервенели от плаването с каяка.

— Да, толкова години работа на закрито — оплака се той.

Излязоха и отидоха до басейна. Тя си свали шортите и маратонките, докато той си събличаше тениската и събуваше сандалите си.

Използвайки прикритието на тъмните си очила, Шоу прецени физическата й форма и остана впечатлен. По тялото й нямаше и грам тлъстина, а мускулите й бяха източени и ясно очертани; корпусът й беше стегнат, а прасците — оформени като на професионална спринтьорка.

Тя се гмурна в басейна, а после се върна до ръба, като крачеше през водата с леки движения на ръцете и краката. После кимна надясно:

— Там е дълбокият край. Три метра и шейсет сантиметра. Гледай да не си удариш главата, господин два метра.

Той се гмурна и се показа от водата до нея.

— Ще направя няколко дължини — заяви тя.

След което плува в продължение на двайсет минути, като се обръщаше с кълбо точно в необходимия момент, Шоу направи няколко дължини заедно с нея, после излезе от басейна, подсуши се с кърпата, легна под прекрасното слънце на Прованс и я загледа.

Накрая тя излезе, изцеди косата си, взе една кърпа и вдигна поглед към него.

— Какво правиш, по дяволите?

Шоу беше стъпил на покритата с плочки маса за хранене, която се намираше под перголата до стената, разделяща нейната вила от съседната. Стената беше висока, но височината на масата в добавка към собствения му ръст позволяваха с лекота да надникне от другата страна.

— Проверявам как са мутрите от съседната вила.

Тя светкавично се озова до него и със сила го свали от пиедестала му. Шоу се престори, че му е смешно.

— Защо, какво има?

Лицето й беше порозовяло под слънчевия загар, а веждите й бяха гневно сключени.

— Не го прави повече.

— Не ти ли е любопитно?

— Нали точно ти си видял този изрод да ме шпионира. А след това каза, че мъжът от градчето тази сутрин ти се е сторил опасен. Като гангстер. Не искам да ги ядосвам. На почивка съм.

— Добре, добре. Права си, така е по-разумно. Ще обядваме ли? Умирам от глад.

Тя се овладя и се зае да се бърше с кърпата.

— Менюто ще бъде салата със скариди, хляб със зехтин за топене и бутилка бяло вино. Имам и домати, краставици и артишок от пазара.

— Звучи страхотно. Дай ми да правя нещо. Оправям се в кухнята. По-добър съм и от френски готвач. Е, всъщност не съм, но мога да режа зеленчуци.

— Все ще свършиш нещо.

Тя си обу шортите, но остана по горнището на банския си костюм. После усука косата си на опашка и я върза с червен ластик. Шоу мислено отбеляза, че в лятната рокля изглежда по-женствена. Но всъщност си мислеше за друго: че тя не издържа малкия му тест. Беше застанал върху масата — на място, за което беше преценил, че няма да се вижда от съседната вила, освен ако някой специално не излезеше в задния двор — само за да види нейната реакция. Тя беше казала каквото трябва и беше демонстрирала нормално притеснение от вероятността да се забърка с „опасни“ хора. Но Шоу отдавна практикуваше настоящото си занятие и интуицията му подсказваше, че емоцията зад думите й не е съвсем точна. Да, тя наистина се притесни, но не по тази очевидна причина.

Той й помогна да приготви обяда и седнаха навън; през повечето време си говореха съвсем безгрижно и нито един от двамата не спомена догадките си относно съседната вила. След това Шоу се върна пеша до хотела си. Веднага провери трите малки капана, които винаги залагаше, за да разбере дали някой е влизал в стаята му. И трите бяха разположени на такива места, че чистачката да не ги намери, докато изпълнява обичайните си задължения — в чекмеджето на бюрото, в гардероба и на една от пътните му чанти.

Шоу седна на леглото си. От трите капана два бяха разместени. Докато се беше забавлявал с „Джейни“, някой беше претърсил стаята му.