Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (84)

84

— Ситуацията ми беше съвсем ясна — отбеляза Франк. — Е, с изключение на изстрела, който ме улучи. Изпратих твоята снимка и снимката на жената на гарата, както бяхме говорили. Така разделихме четворката ви на двете желани конфигурации, защото ирландецът беше неуправляем. Ти сложи джипиес чипа в телефона, който беше взел от един от техните хора, прекоси морето с корабчето, изкара още информация от нея и накрая й даде телефона. После я оставихме да се оправи, ти я проследи до техния щаб и проникна в него. Проста работа.

— Забрави да споменеш, че ти докладвах.

— Да, знам. Но вече си там от няколко дни. Така че докладвай отново.

Шоу му разказа за всичко, което беше чул и видял през последните четирийсет и осем часа.

— Значи наистина работят отдавна — каза замислено Франк и бръсна една прашинка от измачканото си сако. — Знаеш ли, ние от известно време подозирахме, че се случва нещо подобно.

— Как така? — изненада се Шоу.

Франк се забави с отговора, докато отвори минибара в стаята, който беше скрит в един шкаф, и извади една кока-кола. Той отвори бутилката и отпи.

— Мъртви нацисти — каза той.

— Какво?

— Е, от наша страна така и не беше потвърдено, че наистина са нацисти, но през последните пет-шест години имаше цяла поредица от деветдесетгодишни мъже, които тайнствено напускаха този свят на най-различни места. И някои от тях бяха в Южна Америка, където най-често са емигрирали висшите офицери от Третия райх, след като Хитлер се е самоубил в онзи бункер.

— А защо изобщо сте следили какво се случва с тях?

— Защото някои от тях след това са се замесили в разни дейности, които са адски близо до нашата сфера на действие. В два от случаите проследихме биографията им още от Берлин. Но те вече бяха мъртви, така че нямаше голям смисъл да продължаваме да се занимаваме с тях. Ако случаят наистина е такъв, браво на тези момчета и момичета, че са смачкали онези отрепки.

— Браво за това, че са взели закона в ръцете си?

— Браво за това, че се грижат да има справедливост там, където я няма. Ние правим горе-долу същото, Шоу.

— Ние никога не получаваме заповед да убием някого.

— Нали не си мислиш, че всички онези хора, които откриваме и предаваме, наистина получават справедлив съдебен процес?

— Знам, че не е така.

— Тогава да се заемем с по-належащи въпроси. Какъв е проблемът сега?

Шоу му разказа за ултиматума на Малъри.

— Или Реджи ще дойде с мен, докато издирвам Кукин, или те ще разкрият и нас.

Франк довърши кока-колата си.

— Само това ли е? Тогава не виждам никакъв проблем. Вземи я със себе си, какво толкова?

Долната челюст на Шоу увисна.

— Не искам да се влачи с мен, докато преследвам онзи кучи син. Прекалено опасно е.

— От друга страна, ако я оставиш сама, може би Кукин ще се добере до нея, докато ти преследваш него. И този път ще свърши работата докрай.

Франк хвърли празната бутилка от кока-кола в кошчето за боклук, извади пакетче солени бадеми от джоба си и се зае да ги подхвърля един по един в устата си, като енергично ги дъвчеше с кътните си зъби.

Шоу явно се колебаеше.

— Не си ли съгласен? — попита Франк.

— Не казвам това, но каква е крайната ни цел?

— Кажи ми каква е според теб, а аз ще ти кажа дали си прав или не.

— Да стигнем до Кукин? Мислех си, че хората със скъпите костюми вече не се интересуват от него. Нали той се върна към основното си занимание — да продава деца за проституция? Вече няма опасност от ядрени гъби. Ти сам го каза.

Франк изяде всички бадеми, преди да отговори:

— Честно казано, не съм наясно дали отношението им по този въпрос се е променило. Но със сигурност се интересуват от новото откритие в Англия.

— Защо?

— Защо ли? — повтори невярващо Франк. — Защо се интересуват от друга организация с предмет на дейност, който може да има глобални последици? Хм, чакай да си помисля.

— Това няма нищо общо с нас — каза Шоу, но не звучеше съвсем убеден.

— Така ли смяташ? Нека да те просветля. Най-интересното за нас е фактът, че тези хора не преследват само бивши „чудовища“, но и настоящи. Ти сам каза, че проучват потенциални мишени в Африка, Азия и Южна Америка, въпреки че не искат да ги назоват пред теб.

— Е, и?

Франк хвърли празното пакетче от бадемите в кошчето и избърса ръце в панталоните си.

— Ще ти кажа. Понякога боклуците, които са свалени от власт, се връщат обратно на върха. И ако тези британци очистят някой наскоро свален диктатор, това много бързо може да вгорчи геополитическата ситуация.

— На кого му пука, ако преследват такива хора? Нали сам каза, че според теб трябва да се радваме, че са се насочили към такава дейност?

— Говорех за нацистите. Нацистите няма как да се върнат на власт.

— Не виждам каква е разликата.

— Не се прави на наивник. Ако искаш всичко да бъде в черно и бяло, иди да гледаш някой филм с Хъмфри Богарт и Лорън Бакол. Всеки път когато тези момчета и момичета очистят някое чудовище в Близкия изток или Южна Америка, може да избухне революция някъде, където не искаме, схващаш ли?

— Не, всъщност не. Как ще стане това, ако мишените им вече са свалени от власт?

— Както ти казах, понякога те се връщат на власт. И в зависимост от това кой ги е свалил, понякога е в наш интерес да се уверим, че точно това ще се случи — защото кучият син, който ги е свалил от поста, може да се окаже още по-лош. Ако искаш, мога да ти дам десетина различни исторически примера. Но ако вече са мъртви, няма да разполагаме с този вариант.

— Господи, това е лудост.

Франк се изправи.

— Може би съм съгласен с теб. Но всъщност няма значение какво мислим ние двамата, по дяволите. Ние сме просто редници на бойното поле. Така че се заеми с Кукин и вземи мацката със себе си. По този начин ще можеш да работиш отвътре заедно с тях и да научиш още повече за организацията им. Ще ти окажем всякакво съдействие, от каквото имаш нужда.

— А какво ще стане, ако и когато го заловим? — попита със съмнение Шоу.

— Ще си получи това, което заслужава — каза той.

— А Реджи и нейните хора?

Франк си сложи шапката и пое към вратата.

— Те също ще си получат това, което заслужават.

— Трябва да има и друг начин.

Франк спря и го изгледа вторачено.

— Кажи ми нещо.

— Какво?

— Вече си спал с нея, нали?

— Какво?! — като зашеметен извика Шоу.

— Ние наблюдаваме хотела ти, гений такъв. Двамата се върнахте заедно в романтично настроение и тя не си тръгна чак до сутринта. — Той горчиво добави: — Не заслужаваш Ана. Не заслужаваш и Кейти Джеймс, копелдак такъв.

— Франк…

— Вече ти позволих достатъчно волности. Сега просто си свърши проклетата работа, Шоу.

Франк излезе и затръшва вратата след себе си.