Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (30)

30

Реджи застана пред огледалото в банята, за да свали грима си с влажна кърпичка. Беше с дълга зелена тениска и бели бикини, а косата й беше пусната до раменете. Тя загаси лампата и пристъпи до прозореца, който гледаше към улицата. Микробусът и един от джиповете все още бяха там. Вторият джип беше потеглил преди около двайсет минути; Реджи беше чула шума от двигателя, но не беше успяла да стигне до прозореца навреме, за да види кой е в колата.

Беше изпратила текстово съобщение на професора и на Уит, за да им съобщи, че хората на Кукин са пристигнали. Съобщението беше изпратено по сигурна линия, но въпреки това беше написано така, че да изглежда невинно в очите на всеки, който го прехване. Текстът гласеше: „Скъпа Каръл, гледката тук е още по-красива, отколкото си представях. Утре ще стана рано, за да видя изгрева.“

Тя влезе в спалнята си и открехна прозореца, който се отваряте навън като врата. От тук се виждаше част от задния двор на съседната вила. Реджи се стресна, когато видя силуета на мъж, който седеше на стол край басейна и пушеше пура. Светлините зад вилата не бяха включени, но луната светеше достатъчно ярко.

Това е той. Фьодор Кукин.

Ако Реджи имаше пистолет подръка, можеше да сложи край на живота му веднага, на място. Но те не действаха по този начин.

Тя видя как мъжът трепна. Дали не я беше забелязал? Не, невъзможно. Не беше пред погледа му, а зад нея не светеше лампа. Въпреки това тя отстъпи назад, без да затваря прозореца, защото и най-малкият шум можеше да я издаде.

Реджи дълбоко си пое въздух, свали тениската и бикините, облече си банския костюм и слезе по стълбите. После отвори задната врата и пристъпи към тъмния басейн.

— Така — каза си тихо тя. — Да започваме.

Тя се плъзна в топлата вода, отблъсна се с крака от стената и се зае да прави дължините си.

Шоу наблюдаваше двете вили от скалите. Видя как Реджи застана до прозореца, а после се наведе, за да надникне към съседната вила. Сетне погледът му се насочи към мъжа, който седеше в задния двор на другата вила. Евън Уолър пушеше пура, а двама от охранителите му стояха наблизо. Шоу фокусира уреда за нощно виждане върху него. Той не се притесняваше особено, че някой може да го забележи. Дори и те да разполагаха с такива уреди, той ги наблюдаваше през тесния процеп между две канари. Вероятността да го различат при такива обстоятелства беше твърде малка, за да се тревожи за нея.

Движенията на Уолър бяха лениви. Говореше по мобилен телефон. Минаха няколко минути и Шоу вече се готвеше да прекрати наблюдението, когато видя как Реджи излиза от задната врата на вилата си по бански костюм с хавлия в ръка.

— Е, стига де — каза си Шоу. — Нали вече знаеш, че те шпионират?

Уолър се изправи и се приближи до стената, разделяща двете вили, все едно беше чул как Реджи излиза навън. Един от хората му застана до него, като сочеше към вилата на Реджи. Беше същият, който тайно я беше наблюдавал по-рано. Вероятно докладваше с подробности. Резолюцията на уреда на Шоу беше висока, но не чак толкова, че да покаже усмивката на нечие лице. Въпреки това, дори без да го вижда, Шоу не се съмняваше, че мъжът се усмихва.

Шоу трепна, когато телохранителят се наведе и направи стъпало с преплетените си ръце. Миг по-късно Уолър беше повдигнат достатъчно високо, за да надникне над стената. Шоу премести уреда към съседната вила. Реджи продължаваше да си прави дължините. Шоу се надяваше да не спре да плува, докато двамата мъже не влязат обратно в своята вила. Надеждите му бяха съкрушени почти веднага, защото тя спря, излезе от басейна по стълбичката и взе кърпата си.

Шоу завъртя уреда обратно към Уолър, който продължаваше да наднича. Кучият му син сигурно вече точеше лиги. Или може би се чудеше дали от тази млада жена няма да излезе добра стока за неговия бизнес с проститутки.

Шоу отново погледна към нея. „Не се събличай, Джейни. Само не се събличай.“

Тя сякаш го чу. Във всеки случай не свали банския си костюм, а се подсуши с кърпата, уви тялото си с нея и влезе обратно във вилата. Никой, който я гледаше, нямаше как да види водонепроницаемата слушалка в дясното й ухо, по която получаваше инструкции от Доминик. Шоу не беше единственият, който гледаше от скалите тази вечер.

Уолър бързо слезе от мястото си и двамата мъже влязоха в своята вила. Шоу напусна наблюдателния си пост и се върна пеша до хотела. Беше изпотен под мишниците, макар че нощта беше хладна. Обади се на Франк и му докладва какво е видял. Шефът му не звучеше толкова разтревожен, колкото беше той самият.

— Не ми пука за мацето. Единственото, което ме интересува, е той да отиде до Ле Бо навреме.

Франк помълча и заплашително добави:

— И се надявам, че това е единственото, което интересува и теб.

Шоу бавно остави телефона. Беше професионалист и се занимаваше с това много отдавна. Един-единствен път беше изгубил контрол, и то защото си беше позволил нещо друго да привлече интереса му и то не беше свързано с мисията. Добре де — някой друг.