Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (6)

6

Реджи премина по няколко коридора, в които миришеше на мухъл, докато стигна до двойна дървена врата с разкошни пирографирани изображения на книги на двете крила. Дръпна едното и влезе в библиотеката. Три от стените бяха запълнени с книги, а покрай тях имаше плъзгащи се стълби, монтирани в потъмнели медни жлебове, с които можеше да се стигне до най-горните рафтове. Четвъртата стена бе заета с редици стари фотографии и портрети на мъже и жени, които отдавна не бяха между живите. В библиотеката имаше облицована с камък камина, висока до тавана — една от малкото в къщата, които работеха. Но дори тя проявяваше склонност да бълва дим обратно в помещението. Реджи спря да се стопли пред пламъците, преди да се обърне към хората, настанени около голямата маса с извити крака, която заемаше средата на помещението.

Реджи кимна на всеки поотделно. Всички бяха по-възрастни от нея, с изключение на Доминик, който седеше в отсрещния край и изглеждаше съвсем отпочинал. После погледът й се спря на най-възрастния мъж начело на масата.

Майлс Малъри беше облечен като провинциален джентълмен — костюм от туид с кожени кръпки на лактите, вързана накриво папийонка, измачкана риза с яка, която в единия си край стърчеше към тавана, семпли обувки с тъпи носове и чорапи, които не скриваха пълните му крака, лишени от косми. Имаше масивна глава, обградена с ореол от посивяла коса, която не беше виждала бръснар от месеци. За сметка на това брадата му беше грижливо подстригана — и беше сива като косата с изключение на едно бяло кичурче. Очите му бяха зелени и проницателни, скрити зад дебели очила с черни рамки; имаше масивна челюст и малка намръщена уста, а кривите му зъби бяха пожълтели от никотин. В дясната си ръка държеше малка извита лула и точно в момента я тъпчеше с най-зловонната тютюнева смес, чийто дим скоро щеше да изпълни цялото помещение.

— Изглеждате развълнуван, професор Малъри — каза вежливо Реджи.

— Вече го казах на младия Доминик, но мога ли да бъда първият, който да те поздрави за отличната ви работа в Аржентина?

— Можеше и да бъдете, но аз ви изпреварих, професоре — обади се Уит.

Той влезе в библиотеката и подаде на Реджи чаша кафе, което беше толкова горещо, че над него все още се издигаше пара — макар че кухнята беше много далеч от библиотеката.

— Е, нищо — рече добродушно Малъри. — Тогава нека бъда вторият.

Реджи отпи от кафето си. Никога не се беше чувствала комфортно, когато трябваше да обсъжда това, което е направила — дори с хората, които й бяха помогнали да го постигне. Да убиеш човек, който беше ликвидирал толкова много хора, не извикваше обичайните човешки емоции. За нея, както и за всички останали на тази маса, набелязаните мишени се бяха лишили от човешките си права, извършвайки ужасяващи престъпления. Все едно обсъждаха убийството на някое бясно куче.

— Благодаря ви — каза тя. — Но за съжаление изобщо не се съмнявам, че хер Хубер все пак ще почива в мир.

— Почти съм сигурен, че точно в момента не си почива — заяви строго Малъри. — Пламъците на ада сигурно са доста болезнени.

— Щом казвате. Теологията никога не е била сред най-силните ми страни.

Реджи се настани на един стол.

— Но Хубер вече е минало. Да продължаваме.

— Да — каза нетърпеливо Малъри. — Точно така. Продължаваме веднага.

Уит се усмихна накриво.

— Да видим дали ще можем още веднъж да яхнем чудовището, без да ни смачка.

Малъри кимна на слабата жена със светла коса, която седеше от дясната му страна.

— Лиза, ако обичаш.

Тя се изправи и раздаде на всички папки, натъпкани с ксерокопия и стегнати с червени гумени ластици.

— Между другото, професора — обади се Уит. — Всичко това може да се запише на флашка, която да отворим на лаптопите си. Ще бъде доста по-удобно, отколкото да го мъкна в колата си.

— Лаптопите могат да станат жертва на разсеяност или на крадци. На хакери — отговори Малъри с намек за неодобрение, но освен това и с донякъде несигурния тон на човек, за когото компютрите си оставаха загадка.

Уит вдигна своята папка.

— Е, хартията също може да се открадне лесно. Особено такава тежка купчина, която бие на очи, по дяволите.

— Да се заемаме за работа — каза остро Малъри, като подмина тази забележка.

Той вдигна снимката на един мъж на шейсетина години с обръсната глава и лице, което предизвикваше една-единствена емоция: страх.

— Евън Уолър — каза Малъри. — Смята се, че е роден в Канада преди шейсет и три години, но това не е вярно. Фалшивата му самоличност е на законен бизнесмен, но…

— Каква е действителната му самоличност? — обади се Уит.

Той извади пистолета си и го остави на масата.

Ако Малъри се бе подразнил от прекъсването или появата на оръжието, не го показа по никакъв начин. Всъщност очите му проблеснаха, когато отговори:

— Евън Уолър в действителност е Фьодор Кукин.

Той ги огледа един по един, но когато никой не реагира, задоволството му се смени с разочарование.

— Роден е в Украйна и е служил в армията, а след това в националната тайна полиция, която е докладвала директно на КГБ.

Когато дори това разкритие не предизвика никакви коментари, той остро продължи:

— Никой от вас ли не е чувал за Голодомора?

Малъри погледна към другия край на масата, където седеше Доминик.

— Поне ти си учил за това в университета, нали? — попита професорът.

Доминик поклати глава, като видимо се притесни, че го разочарова.

Реджи взе думата:

— „Голодомор“ на украински означава „гладна смърт“. В началото на трийсетте Сталин е убил почти десет милиона украинци, като ги е оставил да гладуват. Това включва близо една трета от децата в страната.

— Как е успял да го направи, по дяволите? — попита Уит с отвращение.

Малъри отговори вместо нея:

— Сталин изпратил военни части и отряди на тайната полиция, които конфискували всички домашни животни, птици, храна, зърно и земеделски инструменти — особено от областта около река Днепър, която отдавна е известна като „житницата на Европа“. След това затворил границите, за да не могат украинците да избягат или да си върнат откраднатото, както и за да попречи на новините за това зверство да достигнат до света. Цели градове били обезлюдени; за по-малко от две години била унищожена почти една четвърт от селското население на страната.

— По отношение на жестокостите Сталин е бил достойна конкуренция на Хитлер — добави строго Лиза Кент.

Беше към петдесетгодишна и изглеждаше много старомодна с дългата си пола, груби обувки и бяла блуза с дантелена яка. Светлорусата й коса с посребрени кичури беше много красива, но тя винаги я носеше на кок. Чертите на лицето й бяха невзрачни, а проницателните й кехлибарени очи бяха скрити зад дебели очила с възможно най-консервативните рамки. Можеше да се смеси с почти всяка тълпа. В действителност беше служила десетина години в британското разузнаване, като беше организирала сложни контраразузнавателни операции на три различни континента, а близо до гръбначния й стълб беше заседнал куршум от карабина, произведена в Румъния. Последното беше станало причина да напусне работата си по-рано от предвиденото със скромна държавна пенсия. Не беше издържала дълго да се занимава с малката си градина, преди да се присъедини към професора.

— Защо го е направил? — попита Доминик.

— Защо Сталин е убивал ли? — попита остро Малъри. — Защо хапе змията? Защо бялата акула разкъсва жертвите си с такава ярост? Просто това е обичал да върши — в по-голям мащаб от почти всеки друг тиранин в историята преди или след него. Сталин е бил луд.

— Но освен това е имал план — намеси се Реджи и огледа останалите около масата. — Опитвал се е да унищожи украинския национализъм. Както и да попречи на земеделците да се съпротивляват срещу колективизацията. Твърди се, че в днешно време няма нито един украинец, който да не е изгубил поне един роднина по време на Голодомора.

Малъри се усмихна насърчително.

— Имаш завидни познания по история, Реджи.

Тя го изгледа безизразно.

— Това не е история, професора. Това е ужас.

Уит изглеждаше объркан.

— Пропускам ли нещо? Както казахте, всичко това се е случило през трийсетте години на миналия век. Ако е само на шейсет и три, този Уолър, или Фьодор Кукин, дори не е бил роден тогава.

Малъри оплете пръсти.

— Бекъм, ти наистина ли вярваш, не геноцидът е спрял след смъртта на Сталин? Комунистическият режим оцеля в продължение на няколко десетилетия, след като онова чудовище издъхна.

— И точно тук започва историята на Фьодор Кукли? — попита тихо Реджи.

Малъри се облегна назад и кимна.

— Още като млад в армията и се издигнал сравнително бързо. Тъй като бил невероятно умен и напълно безмилостен, веднага започнали да го подготвят за разузнаването и в крайна сметка стигнал до тайната полиция и си извоювал деспотична власт. Това се случило горе-долу по времето, когато Червената армия била в Афганистан, където се сблъскала както с достоен противник, така и с началото на падението си. В допълнение към това сателитните държави на Съветския съюз като Полша например започнали да се стремят към свободата с всички сили и нямало да спрат, докато комунистите не паднат от власт. Кукин получавал заповедите си директно от Кремъл — да направи всичко по силите си, за да смаже всяка опозиция. И докато началниците му жънели лаврите на историята, той в крайна сметка се превърнал в човека на място, който трябвало да задържи Киев под опеката на Москва. И едва не успял.

— Как? — попита Уит.

Вместо да отговори, Малъри отвори папката си и даде знак на останалите да направят същото.

— Прочети първия доклад и разгледай снимките към него. Това е най-изчерпателният отговор на въпроса ти.

В стаята настъпи тишина, нарушавана само от остри възклицания, когато някой стигнеше до снимките. Най-сетне Реджи затвори своята папка с потреперваща ръка. Беше се изправяла срещу много чудовища на два крака и въпреки това дълбините на злото, което се криеше в тях, понякога все още можеха да я изненадат и дори да я стреснат. Страхуваше се, че ако дойде ден, в който да не предизвикват такива чувства в нея, това ще означава, че и тя самата е изгубила всяка връзка с човечността. Някои дни дори се тревожеше, че това вече се е случило.

— Неговият собствен вариант на Голодомора — каза Уит с приглушен глас. — Но той е използвал отровни газове, токсини във водоизточниците и ями, където хиляди хора са били изгаряни живи. Мръсно изчадие.

— Кукин е стерилизирал хиляди момичета — добави Реджи почти шепнешком, а паяжината от бръчици около очите й се сгъсти. — За да не могат да родят момчета, които да воюват срещу съветската армия.

Малъри почука с пръст по папката.

— Да, и стотици други подобни жестокости. Както често се случва с лукави хора като него, Кукин е предвидил упадъка на империята много преди по-висшестоящите от него. Инсценирал е смъртта си и е избягал в Азия, а от там в Австралия и в крайна сметка се е озовал в Канада, където е изградил живота си наново — с фалшиви документи за самоличност и личен чар, с който е успял да прикрие садистичната си природа. Светът го смята за законен и успешен бизнесмен вместо за масов убиец и военен престъпник, какъвто е в действителност. Отне ни цели три години, за да съберем информацията в тази папка.

— И къде е той сега? — попита Реджи.

Не откъсваше поглед от снимката, която беше извадила от папката. На нея се виждаше отворен масов гроб, в който всички скелети бяха мънички, защото бяха на деца.

Малъри запали лулата си и над главата му се издигна зловонен облак дим.

— Това лято ще ходи на почивка във френския Прованс — в едно градче на име Горд, ако трябва да сме съвсем точни.

— Чудно ми е какво ли ще бъде чувството — каза Реджи, без да се обръща към никого от останалите.

— Кое чувство, Редж? — попита любопитно Уит.

Тя отново погледна към снимката с детските кости в отворения гроб.

— Чувството да умреш на такова красиво място, разбира се.