Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (99)

99

Нищо. Със сигурност не се виждаха никакви кораби, а над водата нямаше дори светлина, която да подсказва за присъствието им наблизо. За да ги затрудни още повече, от пролива се надигаше мъгла. Шоу спря и погледна първо към останалите, а след това към скалите долу.

— Можем да се спуснем там и да се скрием, докато се появи нещо.

Тримата го погледнаха изтощени.

— И да отложим неизбежното? — попита Уит.

— Предпочитам да го наричам установяване на защитна позиция. В такъв случай поне ще му се наложи да слезе при нас, за да се опита да ни убие.

— Или да застане на високата позиция тук и да ни отстреля един по един — обади се Реджи. — Дори не видяхме откъде застреля Райс. Но беше от адски далечно разстояние.

— Имаш ли по-добра идея? — попита Кейти.

Реджи подритна скалата с върха на маратонката си.

— Всъщност не.

Шоу погледна обратно назад в посоката, от която бяха дошли.

— Какво мислиш? — попита го Реджи.

— Той вече ни изпревари веднъж. Иска ми се този път да му го върна.

— Как? Всички тактически и стратегически предимства са на негова страна.

— А освен това има оръжие и кучета, в сравнение с които Баскервилското куче прилича на проклет пекинез — добави Уит.

Шоу приклекна и се замисли. После вдигна поглед към просветляващото небе.

— Мъглата може да ни помогне да се скрием.

Реджи кимна.

— Може, но има голяма вероятност слънцето да я пробие, а тогава отново ще останем на открито. И макар че сигурно можем да слезем по скалите, не си представям как ще се изкачим обратно. Освен това там долу няма много прикритие. Може да слезем на половината разстояние, а той да пристигне тук и да ни очисти.

— Единственото предимство на този вариант е, че кучетата няма да могат да слязат там долу, за да вечерят с нас.

Кейти рязко се изправи.

— Господи, хора, Шоу се опитва да измисли как да се измъкнем оттук, а вие само…

Шоу покри устата й с ръка и се огледа. Всички го бяха чули. Нещо се движеше, вдясно и по-нагоре от тях. Шоу направи знак на останалите да го последват. Тръгнаха наляво, по-далеч от шума.

— Шоу, виж! — каза Реджи и посочи.

Всички застинаха и проследиха с поглед как нещо се спускаше по скалата. Въже, за което беше завързана найлонова чанта. Чантата стигна до дъното и въжето се отпусна, така че тя падна настрани.

— Вземете я — нареди един глас.

Всички вдигнаха поглед.

На ръба на скалата стоеше Паскал.

Шоу и Уит инстинктивно вдигнаха ножовете си към него.

Паскал се ухили и поклати глава. Мъглата вече се спускаше по-бързо и почти го скриваше от поглед.

— Вземете я. Ще ви помогне.

Без да откъсва поглед от него, Шоу предпазливо пристъпи към чантата. Когато стигна до нея и видя какво имаше вътре, долната му челюст увисна от изумление. Той извади пистолет и мобилен телефон от чантата.

— Телефонът е напълно зареден — продължи Паскал. — Имате отлично покритие. Мистър Уолър организира да инсталират предавател на два километра от тук. Обадете се на когото трябва. Джипиес чипът също е активиран.

— Защо правиш това? — попита го Шоу.

— Той иска да ви подкарам натам — каза Паскал и посочи в посоката, от която бяха дошли. — На километър и половина от тук, където двете пътеки се сливат. На запад от това място има една височина. Предполагам, че там ще ви чака в засада.

— Не отговори на въпроса ми — каза Шоу и автоматично провери пистолета, за да види дали пълнителят е зареден и всичко важно работи.

Паскал изненадващо се обърна към Реджи и Уит.

— Надявах се да го убиете в Горд. Смятах, че информацията, която дадох на вашите колеги, ще бъде достатъчна. Но тогава се забърка Райс.

Паскал посочи към Реджи.

— Той те проследи. До църквата.

— Ти ли си бил вътрешният ни човек? — попита с изумление Реджи.

— Дявол да го вземе! — добави Уит, като невярващо клатеше глава.

— Не знаех какво е открил Райс, докато не стана твърде късно. Отидох с него в църквата, защото се надявах да успея да ви помогна. — Той се обърна към Шоу. — После обаче се появи той и вече нямахте нужда от моята помощ.

— Значи си искал да убиеш Уолър? — попита го Реджи.

— Казвал се е Фьодор Кукин, когато майка ми се е запознала с него. Аз съм от Гърция — той идваше при нас през лятото, когато бях малък.

— Значи го познаваш от дете? — попита Кейти.

— Може и така да се каже. Беше ми баща, но никога не се е държал като такъв. И остави майка ми да умре в нищета. Един грък никога няма да забрави или да прости такова нещо. Той си мисли, че не знам кой е в действителност. Смята, че не съм достатъчно умен, за да се досетя. Мисли си, че наистина вярвам как просто е дошъл в Гърция и случайно е спасил едно бедно сираче. Вярно е, че ми осигуряваше храна, покрив и обучение. Но той е причината майка ми да умре и нищо, което е направил за мен, не може да изкупи тази вина.

Шоу сведе поглед към оръжието в ръцете си.

— Защо е това?

— За да имате някакъв шанс.

— Защо просто не го убиеш ти? — подвикна Уит.

— Имам си причини. А и той все пак ми е баща. Аз ще се погрижа за останалите. Както и за кучетата. Вие се погрижете за него. Успех — добави кратко Паскал и изчезна.

Четиримата се спогледаха.

— Какво мислите? — попита ги Кейти. — Смятате ли, че това е вярно?

Шоу попипа пистолета.

— Достатъчно, за да ни даде истинско оръжие и средство за комуникация. Всъщност нека веднага да се погрижим за това.

Той набра един номер. Отговори му сънливият глас на Франк.

— Имам само една минута да ти обясня какво става, Франк. След това искам да се размърдаш така, както не си го правил през целия си проклет живот.

Шоу разказа всичко необходимо на Франк и затвори. После отново попипа пистолета и се обърна към Кейти.

— Вие тримата останете тук. Аз отивам да го убия. После ще се върна да ви взема.

— Той не е сам, Шоу — възрази Реджи. — С него има и други хора. Може да имаш нужда от помощ.

— Нали чу какво каза Паскал? Той ще се погрижи за останалите.

Уит поклати глава.

— Да, но той е сам. Може да го убият. А остават и проклетите кучета. Аз мога да дойда с теб. Жените да останат тук и да ни изчакат.

— Бяхме заедно през цялото време — каза Реджи. — Не виждам причина точно сега да се разделяме.

— Съгласна съм — каза Кейти. — Или всички, или никой.

— От тактическа гледна точка в това няма никакъв смисъл — възрази Шоу. — Ако всички сме заедно, неговата задача става много по-лесна.

— Или по-трудна — каза Реджи. — Зависи от гледната точка.

— Добре, а защо всички да не останем тук и да изчакаме Франк? — попита Уит.

— Ако го направим, Кукин ще дойде при нас. На Франк ще му трябва известно време, за да пристигне, дори със самолет или хеликоптер.

— Може да му устроим засада тук.

— Позицията ни не е добра. Така сме като мишени. Виж колко лесно се промъкна Паскал до нас. Ако се върна там, където ни чака Кукин, но атакувам от различен ъгъл, може да успея да го изненадам. Освен това той не очаква да имам пистолет.

— Няма да стоим тук, Шоу — каза Кейти. — Най-сетне те открих и няма да те пусна толкова лесно.

Реджи погледна Шоу и добави:

— Аз също ще дойда.

Шоу погледна Уит за подкрепа, но ирландецът безпомощно сви рамене.

— Никога не съм печелил спор с жена през целия си живот. И не мисля, че точно с тези двете ще успея за пръв път.

Шоу въздъхна дълбоко, приготви пистолета и тръгна. Останалите го последваха.