Даниъл Силва
Английският убиец (50)

50.
Коста де Прата, Португалия

Карлос, пазачът на лозето, пръв го видя да пристига. Когато колата спря на настланата с чакъл алея, той вдигна очи от работата си и взе да наблюдава как така нареченият Рами посреща художника-реставратор на име Габриел. Двамата размениха няколко думи; Рами докосна белезите по лицето на художника-реставратор. Това Карлос можа да види от поста си в края на лозето. Той не беше военен, но можеше да разпознае смяната на караула. Рами трябваше да си тръгне, дори беше малко позакъснял. Беше уморен от лудориите на Нашата Дама, както бе очаквал Карлос. Нашата Дама имаше нужда от мъж с желязно търпение, който да се грижи за нея. Нашата Дама имаше нужда от реставратора.

Той наблюдаваше как Габриел прекоси алеята и изчезна във вилата. Нашата Дама бе на горния етаж в стаята си и се занимаваше с музикалните си упражнения. Реставраторът явно нямаше намерение да я прекъсва. За миг Карлос понечи да изтича горе и да се намеси, но се отказа. Реставраторът трябваше да получи урок, а някои уроци се научават само по трудния начин.

Затова той остави лозарските ножици и извади от джоба си плоското шише с гроздова ракия. След това клекна сред своите лози, запали цигара, като наблюдаваше как слънцето се спуска към морето, и зачака представлението да започне.

* * *

Звуците на нейната цигулка изпълваха вилата, докато Габриел се изкачваше по стълбището към стаята й. Влезе, без да почука. Тя изсвири още няколко ноти и изведнъж спря. Без да се обръща, извика:

— Дяволите да те вземат, Рами! Колко пъти съм ти казвала, по дяволите…

А след това се обърна и го видя. Удивено зяпна и за миг отпусна ръката си, с която държеше цигулката „Гуарнери“. Габриел се хвърли напред и я грабна във въздуха, преди да е паднала на пода. Анна го стисна в прегръдките си.

— Мислех, че няма да те видя повече, Габриел. Какво правиш тук?

— Назначен съм в твоята охранителна команда.

— Слава богу! Ние с Рами ще се избием.

— И аз така чух.

— От колко души ще се състои новият екип?

— Реших да оставя на теб да прецениш.

— Смятам, че един ще е достатъчен, ако това те устройва.

— Добре — каза той. — Идеално.