Даниъл Силва
Английският убиец (49)

49.
Корсика

През същия този следобед Англичанина покани Антон Орсати на обяд във вилата си. Времето беше ветровито и студено — прекалено студено, за да седнат отвън на терасата, — затова ядоха в кухнята и обсъждаха някои неособено спешни проблеми, свързани с компанията. Дон Орсати току-що бе успял да спечели контракт за доставка на зехтин за верига от дванайсет бистра, простираща се от Ница до Нормандия. А ето че и една американска компания за внос-износ желаеше да внесе зехтин за специализирани магазини в Съединените щати. Търсенето започваше да надвишава предлагането. Орсати имаше нужда от повече земя и повече маслинови дръвчета. Но дали качеството на маслините щеше да отговаря на неговите стандарти за извличане? Дали разширяването на бизнеса нямаше да се отрази на качеството? Именно този въпрос двамата обсъждаха по време на яденето.

След обяда се настаниха до огъня във всекидневната и пиха червено вино от пръстена кана. Точно тогава Англичанина си призна, че е действал нечестно по време на аферата „Ролф“.

Орсати си наля още от виното и се усмихна:

— Когато знахарката ми каза, че си се върнал от Венеция без талисмана си, разбрах, че нещо извънредно се е случило. Всъщност какво стана с този твой талисман?

— Дадох го на Анна Ролф.

— Какво се случи?

Англичанина му разказа.

Орсати беше впечатлен.

— Бих казал, че в някои отношения ти спечели при тази конфронтация. Как се сдоби с блейзера?

— Взех го назаем от един от охранителите на Скуола.

— Какво стана с него?

Англичанина извърна поглед към огъня.

— Бедничкият! — промълви Орсати.

— Помолих го учтиво само веднъж.

— Въпросът е защо? Защо ме предаде, Кристофър? Не съм ли бил винаги добър към теб?

Англичанина пусна магнетофонния запис, който бе взел от Емил Жакоби в Лион. След това даде на Орсати приготвеното от него досие, основаващо се на собственото му разследване, и отиде в кухнята да измие чиниите от обяда. Корсиканецът беше всеизвестен с това, че четеше много бавно.

Когато се върна, Орсати тъкмо довършваше досието. Затвори папката и впери тъмния си поглед в Англичанина.

— Професор Жакоби е бил много добър човек, но на нас ни плащат да убиваме хора. Ако прекарваме времето си, като се борим с проблемите на доброто и злото, няма да успеем да свършим никаква работа.

— Баща ти по този начин ли си е вършил работата? Ами неговият баща? А неговият?

Орсати насочи показалеца си като пистолет към лицето на Англичанина:

— Моето семейство не ти влиза в работата, Кристофър! Ти работиш за мен. Не забравяй това.

За пръв път Орсати му говореше с гневен тон.

— Простете ми, дон Орсати, не исках да ви обидя.

Корсиканецът свали пръста си:

— Извинен си.

— Знаеш ли историята на знахарката и случилото се с нейния съпруг?

— Ти знаеш много за историята на това място, но не всичко. По какъв начин според теб тя плаща за покрива над главата си? Да не смяташ, че преживява с парите, които печели от прогонването на зли духове с помощта на магическия си зехтин и светената вода?

— Ти ли се грижиш за нея?

Орсати бавно кимна.

— Тя ми каза, че taddunaghiu могат да раздават справедливост, както и да отмъщават.

— Вярно е. Дон Томази със сигурност заслужаваше да умре.

— Аз познавам един човек, който заслужава да умре.

— Човекът от твоето досие ли?

— Да.

— Доколкото разбирам, той е много добре защитен.

— Аз съм по-добър от всички тях.

Орсати приближи чашата си към огъня и започна да наблюдава светлинните отблясъци, танцуващи в рубиненочервеното вино.

— Ти си много добър, но няма да е много лесно да убиеш такъв човек. Ще имаш нужда от моята помощ.

— Ти?

Орсати допи виното си:

— Че кой според теб се изкачи в планината на дон Томази и преряза гърлото на тоя злодей?