Даниъл Силва
Английският убиец (33)

32.
Нидвалден, Швейцария

В навечерието на Втората световна война генерал Анри Гизан, главнокомандващ на Швейцарските въоръжени сили, обяви отчаяния си план да се справят с евентуално нахлуване на многократно превъзхождащите ги сили на нацистка Германия. Според Гизан, ако немците дойдеха, швейцарската армия трябваше да се оттегли в естествената крепост на Алпийския редут и да взриви проходите. И там щяха да се бият — в дълбоките долини и по високите снежни планински полета — до последния човек. Разбира се, не се бе стигнало дотам. Още в ранния стадий на войната Хитлер проумя, че неутрална Швейцария ще бъде по-ценна за него от една Швейцария, окупирана и в окови. Въпреки това, героичната стратегия на генерала за справяне със заплахата от нашествие продължава да живее във въображението на швейцарците.

Всъщност през следващия следобед тя се въртеше в главата на Герхард Петерсон, когато той заобиколи с колата покрай Люцерн и обвитите в облаци алпийски върхове изникнаха пред очите му. Петерсон усети как сърцето му заби по-бързо, когато натисна газта и големият мерцедес с гръмогласен рев на мотора премина през първия планински проход. Петерсон произхождаше от Вътрешна Швейцария и можеше да проследи потеклото си до сродниците си от Горските кантони. Известна утеха му доставяше съзнанието, че хора с неговата кръв са се скитали из тези планински долини по същото време, когато един млад мъж, наречен Иисус от Назарет, е създавал неприятности в другия край на Римската империя. Ставаше неспокоен винаги когато се отдалечеше прекалено много от сигурното убежище на своя Алпийски редут. Спомни си за едно официално посещение в Русия, направено преди няколко години. Картината на безкрайните руски полета направо бе подействала като шок на сетивата му. В хотелската си стая в Москва той бе преживял първия си и единствен пристъп на безсъние. Когато се завърна у дома, отиде направо в извънградската си къща и прекара цял ден, скитайки се по планинските пътеки над езерото Люцерн. През онази нощ спа добре.

Но внезапното му пътуване из Алпите през този следобед нямаше нищо общо с удоволствието. Беше предизвикано от две лоши новини. Първата беше за откриването на изоставена кола ауди А8 на пътя близо до град Берген, на няколко мили от германската граница. Втората беше за доклад на информатор относно Банхофщрасе. Работата внезапно излизаше извън контрол; Петерсон усещаше как му се изплъзва от ръцете.

Заваля сняг — големи пухкави снежинки, които оцветиха следобеда в бяло. Петерсон включи кехлибареножълтите фарове за мъгла и натисна газта. Един час по-късно колата тежко затрополя по улиците на град Станс. Когато стигна до портите на имението на Геслер, земята бе покрита с трисантиметров прясно навалял сняг.

Докато паркираше колата, се появиха двама от охранителите на Геслер, облечени с тъмносини скиорски якета и с вълнени шапки. Само след миг, когато формалностите около установяването на самоличността му приключиха, Петерсон вече караше нагоре по алеята към замъка на Геслер. Там го чакаше друг мъж, който хвърляше парчета сурово месо на една лакома кучка вълча порода.

* * *

На брега на езерото Люцерн, недалеч от планинската вила на Ото Геслер, се намира легендарното месторождение на Швейцарската конфедерация. Твърди се, че през 1291 година водачите на трите така наречени Горски кантона — Ури, Швиц и Унтервалден — се събрали на ливадите Рютли и основали отбранителен съюз срещу всеки, който „би могъл да крои планове против техните личности или тяхното имущество“. За швейцарците това събитие е свещено. Фреска, посветена на ливадите Рютли, украсява стената на сградата на Швейцарския парламент и всяка година през август срещата на ливадите се отбелязва с национален празник.

Седемстотин години по-късно група от най-богатите и най-могъщи частни банкери и индустриалци в страната основава подобен отбранителен съюз. През 1291 година врагът бе външен: свещеният римски император Рудолф I от Хабсбургската династия, който се опитваше да наложи феодалните си права в Швейцария. Днес отново враговете бяха външни, но бяха разпръснати по света и по-многобройни. Това бяха евреите, които се опитваха да разбият трезорите на швейцарските банки, за да търсят пари и всичко друго, което биха могли да докопат. Това бяха правителствата, които настояваха Швейцария да заплати милиарди долари за това, че е приела нацистко злато по време на Втората световна война. И журналистите и историците, опитващи се да представят швейцарците като доброволни съюзници на Германия — Хитлерови банкери и доставчици на оръжие, които бяха удължили времетраенето на войната с цената на милиони жертви. И реформаторите вътре в страната, които настояваха да се премахнат свещените закони на банковата тайна.

Този нов съюз бе вдъхновен от брутално независимите Горски кантони, чиито представители се бяха събрали през 1291 година край езерото Люцерн. Също като своите предци, днес те се заклеха да се борят срещу всеки, който „би могъл да крои планове против техните личности или тяхното имущество“. В събитията, развихрили се около техния Алпийски редут, те виждаха надигаща се буря, която можеше да помете институциите, дали на Швейцария — тази малка страна без излаз на море и с минимални природни ресурси — второто място по жизнен стандарт в света. Те се наричаха Съветът „Рютли“, а техният лидер се казваше Ото Геслер.

* * *

Петерсон очакваше, както обикновено, да бъде въведен в импровизираното телевизионно студио на Геслер. Вместо това, охраната го съпроводи по осветената с лампи алея до едноетажно крило на замъка. След като премина през поредица от необикновено масивни двойни врати, Петерсон бе посрещнат от тропическа жега и прозрачен облак от пара, воняща на хлор. Натруфени декоративни лампи светеха сред воала от пара, подобно на корабни фенери, а тюркоазеносинята вода хвърляше люшкащи се като вълни отблясъци по извисяващия се подвижен таван. Вътре бе тихо, ако не смятаме ромона на разпенената вода около усилено плуващия кроул Геслер. Петерсон свали палтото и шала си и зачака Геслер да завърши последната дължина. Върху кожените му мокасини се бе насъбрал сняг, който бързо се стопи и намокри чорапите му.

— Герхард? — Пауза за поемане на въздух, още един замах. — Това ти ли си?

— Да, хер Геслер.

— Надявам се… не ти е било… много трудно… да караш… в снега.

— Съвсем не, хер Геслер.

Петерсон се надяваше, че старецът ще реши да си почине; иначе щяха да си говорят така цяла нощ. На ръба на басейна се появи един от бодигардовете и изчезна зад воал от пара.

— Ти искаше да говориш с мен за случая „Ролф“, нали така, Герхард?

— Да, хер Геслер. Опасявам се, че може да имаме проблем.

— Слушам.

През следващите десет минути Петерсон осветли Геслер по случая. Геслер плуваше, Петерсон говореше. Плисък, тишина, плисък, тишина…

— До какви изводи те доведоха тези нови събития?

— Че те знаят за случилото се с Август Ролф и колекцията много повече, отколкото ни се иска.

— Твърдоглави хора, не смяташ ли, Герхард?

— Евреите ли?

— Като че ли никога не оставят нещата, както са си. Все си търсят белята. Няма да се оставя да ме победят, Герхард.

— Не, разбира се, че не, хер Геслер.

През воала на парата Петерсон зърна Геслер бавно да се изкачва по стълбичките в плитката част на басейна — бледа фигура, шокиращо крехка. Бодигард покри раменете му с хавлиен халат. След това воалът отново падна и Геслер изчезна.

— Тя трябва да бъде елиминирана — долетя сухият му, безплътен глас. — А също и израелецът.

Петерсон се намръщи:

— Ще има неприятни последици. Анна Ролф е национална ценност. Ако бъде убита толкова скоро след смъртта на баща си, непременно ще се появят неудобни въпроси, особено в пресата.

— Можеш да спиш спокойно. Ако Анна Ролф бъде убита, няма да има изблици на национална скръб. Отказва дори да живее в Швейцария, а и самата тя безброй пъти едва не сложи край на живота си. Що се отнася до пресата, тя може да задава колкото си иска въпроси. Без факти, техните истории ще звучат като заговорнически сплетни. Пука ми единствено дали властите ще задават въпроси. И именно за това плащаме, Герхард… за да сме сигурни, че властите няма да задават въпроси.

— Трябва също така да ви предупредя, че Израелските секретни служби не играят според обичайните правила. Ако се прицелим в някой от техните агенти, те ще ни преследват.

— Аз не се страхувам от евреите, Герхард, ти също не бива да се страхуваш. Веднага се свържи с Антон Орсати. Ще прехвърля малко допълнителни средства в твоята работна сметка, както и нещичко отгоре в личната ти сметка. Смятай го за стимул да приключиш с този случай бързо и тихомълком.

— Не е необходимо, хер Геслер.

— Знам, че не е необходимо, но ти си спечели парите.

Петерсон набързо смени темата. Не обичаше да мисли прекалено много за пари. Това го караше да се чувства като проститутка.

— Наистина трябва да потеглям обратно за Цюрих, хер Геслер. Лошото време…

— Можеш да прекараш нощта тук.

— Не. Наистина трябва да се връщам.

— Както желаеш, Герхард.

— Може ли да ви задам един въпрос, хер Геслер?

— Разбира се.

— Познавахте ли хер Ролф?

— Да, добре го познавах. Някога бяхме с него много близки. Всъщност аз бях у тях в онази сутрин, когато жена му се самоуби. Тя сама си изкопа гроб и се застреля. Именно малката Анна откри трупа й. Ужасно нещо! Жалко, че и хер Ролф умря, но се налагаше. Нямаше нищо лично — чист бизнес. Ти наистина разбираш разликата между едното и другото, нали, Герхард?