Даниъл Силва
Английският убиец (22)

21.
Лион

Професор Емил Жакоби представляваше самообявилата се гузна съвест на Швейцария. Той вярваше, че за да спаси страната си, първо трябва да я направи на парчета и бе посветил живота си на изравянето и излагането на показ на нелицеприятни моменти от швейцарската история. Публикуването на неговата експлозивна книга „Митът“ бе предизвикало истинска буря, тъй като в нея се разкриваха в подробности широките икономически и търговски връзки между нацистка Германия и Швейцария по време на Втората световна война. Жакоби очертаваше процеса, по който швейцарските банки бяха приемали плячкосано злато — злато, което е било смъкнато от зъбите на евреи на път към газовите камери — и го бяха превръщали в твърдата валута, която Хитлер бе използвал, за да купи суровините, необходими за поддържането на военната си машина. Заключенията на професор Жакоби шокираха страната и го превърнаха в национален парий: Швейцария и нацистка Германия са били съюзници във всичко, без това да е било скрепено с договор, написа той. Хитлер не би могъл да води тази война без помощта на швейцарските банкери и оръжейници. Ако не е била Швейцария, военната машина на Вермахта е щяла да засече и да спре през есента на 1944 година. Животът на милиони хора е щял да бъде пощаден, ако не е била алчността на швейцарските банкери.

Скоро след публикуването на „Митът“ животът на професор Жакоби в Швейцария стана изключително некомфортен. Той получаваше смъртни заплахи, телефоните му бяха подслушвани, а швейцарските Секретни служби следяха всяка негова крачка. Страхувайки се за сигурността си, той се отказа от професурата си в Лозана и отиде на работа в Историческия факултет на Лионския университет.

По-голямата част от следващия ден Габриел прекара в издирване на професора.

Остави две съобщения на телефонния секретар в дома на Жакоби и още две на изключително неотзивчивата му секретарка в университета. В един и половина следобед Жакоби се обади на клетъчния телефон на Габриел и се съгласи да се срещнат.

— Елате в моя апартамент довечера в шест. Тогава ще поговорим.

След това избъбри набързо адреса си и рязко затвори телефона. Ето защо Габриел трябваше да убие няколко часа от времето си. В една книжарница близо до университета откри френското издание на „Митът“ и прекара останалата част от следобеда, като седеше сред студентите в кафенето до Плас де Теро и четеше книгата.

В шест часа професорът го чакаше в преддверието на своя блок на Рю Лантерн. Носеше протрито сако от туид, а очилата му без рамки бяха избутани назад на челото, към немирните му къдрици, наподобяващи птиче гнездо. На крачолите на панталона си имаше клипсове, за да не се закачват параментите за веригата на велосипеда му.

— Добре дошли в изгнание — каза той и уморено поведе Габриел нагоре по стълбите към апартамента си на четвъртия етаж. — Ние, швейцарците, почитаме свободата на словото, но само ако това слово избягва да критикува Швейцария. Аз извърших смъртния грях на почтен швейцарец и затова се оказах тук, в златната клетка на Лион.

На площадката на апартамента си професорът дълго се рови сред хвърчащите листове и смачканите учебници в кожените си дисаги, търсейки ключовете за апартамента. Най-накрая ги откри и двамата влязоха в малък, оскъдно мебелиран апартамент. Всички повърхности в него бяха отрупани с книги, документи и вестници. Габриел се усмихна. Беше дошъл на точното място.

Жакоби затвори вратата и окачи чантата си на резето.

— Значи искате да обсъдим убийството на Август Ролф? Както се оказва, аз много внимателно съм следил този случай.

— Така и предположих. Чудех се дали ще се съгласите да сравним бележките си.

— И вие ли сте историк, мистър Алон?

— Всъщност аз съм художник реставратор, но в този случай работя за правителството на Израел.

— Е, очертава се интересна вечер. Махнете тези неща от стола и седнете. Ще направя кафе.

* * *

Професор Жакоби прекара няколко минути в ровене сред извисяващите се купчини от книжа, търсейки папката за Август Ролф. Тя беше много тънка.

— Хер Ролф беше частен банкер в най-прекия смисъл на тази дума, мистър Алон. Опасявам се, че повечето от онова, което ще ви кажа, се базира на предположения и слухове.

— Често съм установявал, че човек може да научи много за някого от слуховете, които се разпространяват около него.

— Когато човек се занимава с швейцарски банкер, особено с частен банкер като Август Ролф, слуховете понякога са най-доброто, на което може да се надява. — Професорът надяна очилата си и отвори папката. — В Цюрих има множество малки частни банки, но има и изключително големи. Гигантите, като „Юниън Банк“ и „Креди Сюис“, си имат свои частни подразделения, макар че обслужват само много богати клиенти.

— Колко богати?

— Обикновено минималният банков депозит е около пет милиона долара. Беше ми съобщено, че разузнавателните служби на вашата страна са използвали частните банкови услуги на „Креди Сюис“. — Професорът вдигна поглед към Габриел над папката. — Но пък съм сигурен, че вие не знаете нищо за това.

Габриел пропусна въпроса покрай ушите си.

— От онова, което знам за Август Ролф, съдя, че неговата банка попада в първата категория.

— Точно така. Банката на Ролф беше малко предприятие — самият Ролф и петима-шестима служители най-много. Ако търсехте някой, който да скрие парите ви или вещите ви, Август Ролф бе най-добрият ви приятел. Той беше един от най-дискретните и най-влиятелните банкери в Цюрих. Имаше много могъщи приятели. Ето защо неговото убийство толкова ме озадачи.

— Какво друго знаете за него?

— Поел е семейния бизнес от баща си в началото на 30-те години — това не беше добро време за швейцарските банки. Времето на световната депресия, на паниката в Германия, на валутната криза в Австрия, чиято ударна вълна удари Цюрих. Швейцарски банки се сгромолясваха една след друга. Много частни банки бяха принудени да се слеят с по-едри конкуренти, за да оцелеят. Ролф успя да се задържи на ръба. — Жакоби близна показалеца си и обърна още една страница. — След това Хитлер идва на власт в Германия и започва да създава неприятности за евреите. Еврейски пари и ценности потичат към частните банки в Цюрих… включително и към банката на Ролф.

— Това установен факт ли е?

— Абсолютно. Август Ролф открива повече от двеста банкови сметки на немски евреи. — Жакоби прелисти няколко страници от папката. — Ето тук започват фактите и слуховете. В края на 30-те години агенти на Гестапо започват да пристигат в Цюрих. Те търсят всички еврейски пари, които са били измъкнати тайно от Германия и са били депозирани в швейцарски банки. Носят се слухове, че Ролф е съдействал на Гестапо при нарушаването на швейцарските банкови закони и е разкрил съществуването на еврейски сметки в неговата банка.

— И защо би направил такова нещо?

— Искате ли да чуете моята теория?

— Разбира се.

— Защото е знаел, че парите, депозирани от неколцина евреи, са нищо в сравнение с богатствата, които ще получи, при условие че сътрудничи на нацистка Германия.

— Има ли доказателства, че го е направил?

— Как не! — каза Жакоби, а веждите му рязко подскочиха нагоре над очилата. — Факт е, че по време на войната Август Ролф често е пътувал до нацистка Германия.

— И с кого се е срещал там?

— Не е известно, но неговите пътувания са озадачили достатъчно хора и след войната е било проведено разследване.

— С какъв резултат?

— Абсолютно никакъв. Ролф изчезнал обратно в света на цюрихското банкерство и никой не чул нищо повече за него… допреди една седмица, разбира се, когато някой влязъл във вилата му на Цюрихберг и изстрелял един куршум в главата му. — Жакоби затвори папката и вдигна поглед към Габриел: — Имате ли нещо против сега вие да ми разкажете вашата история, мистър Алон?

* * *

След като Габриел приключи разказа си, професор Жакоби дълго време чисти стъклата на очилата си с широкия край на вратовръзката си. Отново ги надяна и ги избута на челото си, след което си наля още една чаша кафе.

— Както изглежда, попаднали сте на голямата конспирация на мълчанието.

— Какво искате да кажете?

— Когато се занимавате с Швейцария, мистър Алон, най-добре е да не забравяте едно нещо. Швейцария не е реална страна. Това е бизнес, тя е управлявана така, както се управлява бизнес. Това е бизнес, който винаги стои в отбранителна позиция. Така е от седемстотин години насам.

— И какво общо има това с убийството на Ролф?

— В Швейцария има хора, които ще загубят много, ако греховете на миналото излязат наяве и клоаката на Банхофщрасе бъде прочистена основно, от което има такава отчаяна нужда. Тези хора представляват невидимо правителство и не бива да се отнасяте несериозно към тях, поради която причина и аз съм тук, вместо в Лозана. Ако решите да продължите да се занимавате с тази работа, съветвам ви да бъдете нащрек.

Десет минути по-късно Габриел слизаше надолу по стълбите с екземпляра на „Митът“ под мишница. Спря за малко в преддверието, за да отгърне корицата и да погледне какво е надраскал професорът на заглавната страница.

Пазете се от гномовете на Цюрих.

Емил Жакоби

* * *

Този образ на Габриел бе запечатан от мъжа с дигиталната камера с далечен обсег, който бе застанал на един прозорец в жилищния блок на отсрещната страна на улицата. Час по-рано той бе заснел и пристигането му. Снимките не бяха необходими — просто един последен професионален щрих. Целият разговор на Алон с Емил Жакоби бе уловен от двата чувствителни предавателя, поставени в апартамента на професора шест месеца по-рано. Докато Алон си отиваше, майсторът на проследяването изщрака още няколко снимки. После седна пред магнетофона си и изслуша записа. След трийсет минути упорита работа той имаше пълно копие на състоялата се среща. Трябваха му още десет минути, за да провери дали записът е точен, след което зашифрова доклада си и го изпрати със сигурна електронна поща в Цюрих, заедно със снимките на Алон.

Трийсет секунди по-късно информацията се появи на компютърния монитор на Герхард Петерсон, който веднага вдигна телефонната слушалка и помоли за спешна среща с хер Геслер. Герхард Петерсон не харесваше Емил Жакоби, не го харесваше и хер Геслер. Едноличният кръстоносен поход на Жакоби срещу финансовата олигархия на Швейцария вече бе станал прекалено отегчителен и струваше скъпо. Двамата решиха, че е време да се разправят с досадното професорче.

На следващата сутрин, преди да тръгне за работа, Герхард Петерсон се обади по телефона от уединения си кабинет. Разговорът не трая повече от две минути. Съдбата на Емил Жакоби — гузната съвест на Швейцария — бе решена с една финансова сделка: прехвърлянето на двеста хиляди долара в кодирана банкова сметка в Женева, контролирана от Антон Орсати. Герхард Петерсон намери, че това наистина е много удобно.