Даниъл Силва
Английският убиец (35)

34.
Цюрих

Ева бе настояла да купят този скъп апартамент с изглед към Цюрихзее, въпреки че не беше по доходите на Герхард Петерсон с неговата държавна заплата. През първите десет години от брака си те бяха компенсирали семейния финансов дефицит за сметка на наследството й. Сега, след като тези пари бяха свършили, налагаше се Герхард да поддържа стила й на живот, на който тя смяташе, че има пълно право.

Когато най-накрая той се прибра у дома, в апартамента беше тъмно. Щом прекрачи прага, любвеобилният ротвайлер на Ева го атакува фронтално в непрогледния мрак и заби твърдата си като скала глава в капачката на коляното му.

— Долу, Шулци! Стига, момчето ми. Долу! По дяволите, Шулци! — Той опипа стената и включи лампата. Кучето ближеше едната му мокасина. — Добре, Шулци. Хайде, отивай си, моля те. Стига толкоз!

Кучето изтича в тръс, а ноктите на лапите му потракваха по мраморния под. Петерсон влезе, накуцвайки, в спалнята, като разтриваше коляното си. Ева бе седнала в леглото, а една отворена книга с твърди корици лежеше в скута й. По телевизията беззвучно вървеше американска полицейска драма. Ева носеше пеньоар с цвят на шампанско. Прическата й явно току-що бе направена и на лявата си китка имаше златна гривна, която Петерсон не бе виждал. Средствата, които Ева харчеше горе, на Банхофщрасе, съперничеха на онези, скрити в трезорите под улицата.

— Какво е станало с коляното ти?

— Твоето куче ме нападна.

— Не те е нападнал. Той те обожава.

— Прекалено любвеобилен е.

— Той е мъж като теб. Нуждае се от твоето одобрение. Ако от време на време му отделяш поне малко внимание, няма да е толкова темпераментен, когато се прибереш у дома.

— Това ли ти каза неговият терапевт?

— Това ми казва здравият разум.

— Аз никога не съм искал това проклето куче. Прекалено голямо е за този апартамент.

— С него се чувствам защитена, когато те няма.

— Това място е като крепост. Никой не би могъл да влезе тук. И единствения човек, когото Шулци напада, съм аз.

Ева близна връхчето на показалеца си и обърна поредната страница на романа, с което приключи дискусията. По телевизията американските полицаи разбиваха вратата на един апартамент в бедняшки квартал. Когато влетяха вътре, двама заподозрени откриха огън с автоматично оръжие. Полицаите стреляха в отговор и убиха заподозрените. Какво насилие!, — помисли си Петерсон. Той рядко носеше оръжие със себе си и никога не бе стрелял, изпълнявайки служебните си задължения.

— Как беше в Берн?

Петерсон я беше излъгал, за да прикрие посещението си при Ото Геслер. Той седна на ръба на леглото и свали обувките си.

— Берн си е Берн.

— Това е хубаво.

— Какво четеш?

— Не зная. Една история за мъж и жена.

Той се зачуди защо изобщо си дава труд да му отговори.

— Как са момичетата?

— Добре са.

— А Стефан?

— Накара ме да му обещая, че като се върнеш, ще отидеш в стаята му, за да го целунеш за лека нощ.

— Не искам да го будя.

— Няма да го събудиш. Просто влез в стаята и го целуни по главата.

— Щом няма да го събуждам, каква е разликата? На сутринта ще му кажа, че съм го целунал, докато е спял, и той няма да разбере каква е истината.

Ева затвори книгата си и го погледна за първи път, откакто бе влязъл в стаята.

— Изглеждаш ужасно, Герхард. Трябва да си умрял от глад. Иди да си направиш нещо за ядене.

Той тежко се завлече до кухнята. Иди да си направиш нещо за ядене. Не си спомняше кога за последен път Ева бе предложила да му приготви ядене. Беше очаквал, че след изчезването на сексуалната близост между тях, ще се появят други неща, които да я заместят, като удоволствието да хапнат заедно домашно приготвена храна. Но не и с Ева. Тя първо го бе лишила от близостта на тялото си, след това — от своята привързаност. Петерсон представляваше самотен остров в собствения си дом.

Той отвори хладилника и прегледа изобилието от полупразни опаковки с готова храна, търсейки нещо, което все още не се е развалило, не е покълнало, нито се е покрило с плесен. В една изцапана с мазнина картонена кутия откри истинско съкровище — купчинка юфка и топено сирене с бекон. Най-отдолу, скрити зад опаковка със зелено суроватъчно сирене, лежаха две яйца. Той си направи бъркани яйца и стопли топеното сирене с бекона в микровълновата фурна. След това си наля доста голяма чаша червено вино и се върна обратно в спалнята. Ева лакираше ноктите на краката си.

Петерсон много внимателно раздели храната си, така че за всяка хапка от яйцата да има и по малко топено сирене. Този негов навик дразнеше Ева, което отчасти обясняваше защо той го прави. По телевизията вече не показваха нанасяне на тежки телесни повреди. Приятели на застреляните престъпници вече бяха отмъстили за тях, убивайки полицаите. Още едно доказателство за теорията на хер Геслер за кръговрата на живота.

— Стефан утре има футболен мач. — Тя започна да духа лакираните пръсти на краката си. — Ще иска да дойдеш.

— Не мога. Възникна нещо в службата.

— Той ще бъде разочарован.

— Опасявам се, че нищо не може да се направи.

— Какво толкова важно има в тая твоя служба, та не можеш да отидеш да гледаш как синът ти играе футбол? Пък и в тази страна никога не се случва нищо важно.

Трябва да уредя убийството на Анна Ролф, помисли си той. Чудеше се как ли щеше да реагира тя, ако бе произнесъл тези думи на глас. Помисли си дали да не й каже, само за проверка — да види дали въобще чува дори една негова дума.

Ева приключи с разкрасяването на ноктите на краката си и се върна към романа. Петерсон сложи празната чиния и приборите на нощната масичка и загаси лампата. След миг Шулци влетя в стаята презглава и започна да ближе остатъците от яйца и мазнина по скъпоценния, ръчно изрисуван порцелан на Ева. Петерсон затвори очи. Ева близна връхчето на показалеца си и обърна още една страница.

— Как беше в Берн? — попита тя.