Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The English Assassin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
in82qh (2014)
Разпознаване и корекция
Mummu (2015)

Издание:

Даниъл Силва. Английският убиец

ИК „Хермес“, Пловдив, 2005

Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов

ISBN: 954-26-0267-7

История

  1. — Добавяне

26.
Лион

На някои хора може да им се свиди да инсталират в дома си записващо устройство с акустичен вход. Професор Емил Жакоби не беше от тях. Неговата работа беше неговият живот и почти не му оставаше време за нищо друго; със сигурност нищо, което би го накарало да се смути, ако го чуеше, запечатано на магнетофонна лента.

В своя апартамент на Рю Лантерн той приемаше непрекъснат поток от посетители: хора с неприятни спомени за миналото, с истории за войната, които бяха чули. Точно предишната седмица една стара жена му бе разказала за влак, който спрял край нейното село през 1944 година. Тя и група нейни приятели играели на поляната до релсите, когато чули стенания и драскане откъм товарните вагони. Приближили се и видели, че там има хора: нещастни, жалки, молещи за храна и вода. Старицата сега осъзнаваше, че това са били евреи… и че нейната страна бе позволила на нацистите да използват железопътните линии, за да превозват човешки товар до лагерите на смъртта на Изток.

Ако Жакоби се бе опитал да документира нейната история, като си води записки, нямаше да успее да я пресъздаде изцяло. Ако бе поставил магнетофон пред нея, тя можеше да се смути. Той знаеше от опит, че повечето възрастни хора стават нервни при вида на магнетофони и видеокамери. И затова двамата седнаха като стари приятели сред комфортния безпорядък в дома му и старата жена разказа историята си, без да се разсейва от присъствието на тетрадката му със записки или от някой видим магнетофон. Секретното записващо устройство на Жакоби бе уловило всяка нейна дума.

Сега професорът слушаше записа. Както обикновено, звукът бе пуснат доста силно. Беше открил, че това му помага да се съсредоточи, тъй като заглушаваше шума, който вдигаха студентите, живеещи в съседния апартамент, както и шума от улицата. Гласът, който излизаше от машината, не беше на старата жена. Това бе мъжки глас: на мъжа, който бе идвал предишния ден. Габриел Алон. Удивителна история — тази за Август Ролф и неговата изчезнала колекция от картини. Жакоби бе обещал на израелеца да не казва на никого за техния разговор, но когато историята излезеше наяве, което според Жакоби със сигурност щеше да се случи накрая, той щеше да има идеалната възможност да пише за нея. Жакоби отново щеше да има възможност да насини окото на своя смъртен враг — финансовата олигархия на Цюрих. Неговата популярност в родната му страна щеше да се срине до нови, още по-големи дълбини. Това му доставяше удоволствие. Прочистването на клоаката си е мръсна работа.

Сега Емил Жакоби бе погълнат от историята така, както бе станало и първия път, когато я бе слушал; толкова беше погълнат от нея, че не успя да забележи фигурата, която се промъкна в апартамента му… докато не стана твърде късно. Жакоби отвори уста да извика за помощ, но непознатият заглуши вика му с желязната си хватка. Професорът зърна как острието на ножа блесна, подобно на волтова дъга, насочвайки се към него, и усети режеща болка в основата на гърлото си. Последното нещо, което видя, беше убиецът, който пъхна магнетофончето в джоба си и излезе от стаята.