Минмей Ип
Павилионът „Прасковен цвят“ (39)

Благодарности

Както всеки знае — или не знае, — писането и шлифоването на роман е дълъг и труден процес. Най-тежката задача е да направиш книгата си достояние на света. Нямаше да мога да постигна това без помощта и добрината на много хора.

Ще съм вечно признателна на съпруга си Джефри Редмънд, ендокринолог и специалист по хормонални проблеми при жените, който освен това е отличен писател. Той понася чудатостите на съпругата си писателка с чувство за хумор и й оказва постоянна подкрепа и помощ, за които повечето други писатели само могат да мечтаят. Състраданието, мъдростта, любовта и удивителната енергия ци на Джефри превърнаха тази коварна червена прах в пътешествие, изпълнено с удоволствия, вълнения, чудеса и доверие.

Благодарна съм и на Сюзан Крауфорд, моята жизнерадостна и оптимистично настроена агентка, която не само ми намери най-подходящото издателство — „Кенсингтън“, но и редактор мечта, Одри Лафер.

Другите хора, на които следва да изразя признателността си, включват:

Цар Теюн, която ме научи да свиря на цин така, както се е правело в древен Китай. Без нейното вдъхновение героинята на романа никога не би се появила на бял свят.

Покойния Хуан Ценюн, моят учител по тай чъ, човек със силна енергия ци и нравствен характер, от когото научих „силата на стоманата, обвита в памук“ — равновесието между ин и ян, гъвкавост и еластичност.

Ханелор Хан, основателка и изпълнителна директорка на МГЖП (Международна гилдия на жените писатели) и дъщеря й Елизабет Джулия Стоумън, чието вдъхновение и подкрепа за авторите са като цветя за пеперуди.

Терил Чиачия, моята добра приятелка и също запалена почитателка на тай чъ, чиято добра енергия ци, загриженост и добрина ми вдъхват огромна сила в живота.

Кити Грифин, талантлива детска писателка и необикновен учител, за нейната щедра помощ, вдъхновение и приятелство.

Елън Скордато, моя наставница в „Ню Скул Юнивърсити“, която отзивчиво отговаря на многобройните ми въпроси с търпение и сърдечност.

Моите приятелки писателки Шийла Уайнстайн и Еста Фишър, на които съм задължена за ползотворните прочити и предложения.

Елизабет Бузели, преподавателка по писане и колега в МГЖП, която ми даде изключително важно предложение.

Нийл Чандлър, председател на кливландския писателски кръжок, за неуморната му работа в преподаването на писане.

Клаудия Клементе, писателка, която ме посрещна радушно, когато бях самотен аспирант в Международния институт по азиатски науки в Амстердам.

Елизабет Райман, чиято сърдечност и усмихнато лице винаги ме правят щастлива.

Юджиния Ой Ян Яу, бележита певица, преподавателка по музика, моя бивша студентка и най-добра приятелка, на която съм благодарна повече, отколкото мога да изразя. И на съпруга й Хосе Сантос, за компютърните му познания.

И на последно място, но не и по важност, са моите обични баща певец и майка учителка, които се постараха да взимам уроци по музика и изкуства още като съвсем малка. За съжаление те вече не са в този живот. Ако четат тези думи в новите си превъплъщения, искам да изразя чувството си на признателност за тяхната вяра в преобразователната сила на изкуството.