Минмей Ип
Павилионът „Прасковен цвят“ (3)

Тъмната стая

Виковете „Ву! Ву!“ на влака още кънтяха в ушите ми, когато наех рикша за павилиона „Прасковен цвят“. Щом слязох от нея и поех към къщата, почувствах как острият леден вятър и собствените ми сълзи жилят страните ми.

За моя изненада, докато се промъквах към предната порта, видях Фан Жун да стои там, източила напред тлъстия си, набръчкан врат. В мига, в който ме зърна, тя изкрещя:

— Хвани малката кучка!

Моментално от нищото се появи мъж като огромна буца и ме сграбчи. Хватката му беше толкова здрава, че пръстите му се врязаха дълбоко в плътта ми. Преди да успея да извикам, усетих удари по главата си и шамари по лицето.

Гласът на Фан Жун изпищя стържещо до ухото ми като разстроена цигулка.

— Казах ти, че не можеш да излизаш сама! Къде беше?

— Да… изпратя майка ми в Пекин.

— Да изпратиш майка си? Сляпа ли си? Не виждаш ли, че майка ти е тук, пред теб? — още шамари по лицето ми, последвани от заповед: — Заведи я в тъмната стая!

Незабавно ми вързаха очите, вдигнаха ме и ме понесоха. Въпреки че мъжът вървеше бързо, все пак ми се стори, че мина доста време, преди да ме стовари на земята и да махне превръзката. Бях захвърлена в мрачна, задушна килия и тутакси проумях, че не е нужно да умираш, за да идеш в ада. Той е тук, на земята.

Смрадта на влажния, изгнил под прониза ноздрите ми. Макар в тъмното да не виждах почти нищо, чух цвърчене, което ми подсказа, че не съм сама.

Заблъсках по желязната врата.

— Мамо! Пусни ме! Моля те, пусни ме!

Гласът на Фан Жун се обади саркастично:

— Мамо? Не ми ли каза току-що, че майка ти вече е заминала за Пекин? — оглушителна пауза, последвана от думите: — Сега ще видим дали ще посмееш да избягаш отново!

Чу се силен смразяващ смях и стъпки, които триумфално се отдалечиха.

Не знам колко дълго съм блъскала по вратата, преди да се изтощя дотолкова, че пипнешком да се стоваря на разнебитена койка.

Тогава отново чух цвърченето.

Сърцето ми подскочи. Дали имаше друг човек тук? Или духове?

Бързо дръпнах мръсното одеяло над главата си. В следващия момент усетих нещо хладно и космато да докосва ръката ми. Изпищях и изскочих от леглото.

Плъхове.

Бяха навсякъде — да ми правят компания!

Повърнах, въпреки че не бях вкусвала храна от часове. Изведнъж обезумяло квичене вледени сърцето ми — плъховете се блъскаха да се докопат до повърнатото!

Отново вълна на погнуса заплиска в стомаха ми, но този път нищо не излезе от устата. Гърлото ми пареше. Увих одеялото плътно около себе си и се опитах да забравя страха си в съня, но от студа зъбите ми тракаха и не можех да заспя премръзнала. Накрая жаждата стана толкова непоносима, че скочих от леглото, тропнах с крака да прогоня плъховете, свалих панталона си и се опитах да се изпишкам. Може би щях да успея да утоля жаждата си, като пия от собствената си…

Но нищо не излезе, нито капка, а в следващия момент усетих нещо слизесто да пропълзява бързо по крака ми.

Изпищях. Но това не попречи на плъха да се покатери в панталона ми. Вече се въртеше в слабините ми. Студена пот изби по цялото ми тяло. Гнусното същество продължи да се блъска, докато осъзная, че е също толкова изплашено, колкото и аз. Заревах истерично, свалих рязко панталона и изтръсках плъха.

Изпълнена с отвращение, заблъсках с глава по вратата и закрещях:

— Пуснете ме! Пуснете ме!

Но не последва никакъв отговор, освен още стържещи писъци — този път мои, — зловещо отекващи в призрачната стая. Продължих да удрям и да крещя. Не се случи нищо и аз с все сила треснах главата си във вратата.

— Нека умра!

Писъкът ми отскочи в хиляди посоки. Внезапно почувствах нещо влажно и лепкаво да се стича от черепа ми, сетне в устата ми се процеди солен, металически вкус…

Изпиках се и изгубих съзнание.

 

 

Когато се събудих, бях все така заобиколена от мръсотия и тъмнина, но за щастие цвърченето бе изчезнало — плъховете вероятно бяха дали почивка на пълните си търбуси и си подремваха. Но моят стомах биеше бясно като барабан, а гърлото ми пареше така, сякаш съм погълнала горящи въглени. Опитах се да изкрещя, но гласът ми прозвуча като шепот.

Докато се мятах в леглото, усетих нещо странно — лигаво и лепкаво — под гърба си. Опипах с ръка и поднесох пръстите към носа си.

— Кръв! Кръв!

Чух вика си да отеква в стените.

Инстинктивно протегнах ръка към главата си, но кръвта там вече беше засъхнала. Отново докоснах мястото, където лежах, и усетих мокрото топло легло. Не проумях как може да съм си ударила задника толкова лошо, че да кърви. Докато размишлявах, в стомаха ми постепенно се надигна болка, последвана от топъл приток на течност, просмукваща се между краката ми. Тогава осъзнах, че моята ин част кърви.

Уплашена, аз се изстрелях от леглото, втурнах се към вратата и заудрях с юмруци студеното желязо.

— Мамо! Мамо! Моля те, пусни ме! Ще умра! Умирам!

Не знам колко време съм блъскала, докато цялото ми същество бе завладяно от летаргия и унес. А цвърченето започна отново…

 

 

Загубих представа за времето. Но ми се струва, че беше вторият или дори третият ден, когато се събудих рязко от шумното издрънчаване на вратата. В стаята се втурнаха Фан Жун и У Цян.

Когато се опитах да закрия лицето си от ослепителната рязка светлина, Фан Жун перна ръката ми.

— О, мамо!

Бях вцепенена — не можех да повярвам, че току-що съм я нарекла мамо! Толкова ли отчаяно се нуждаех от майчина утеха?

В миг осъзнах, че вместо да ме утеши като майка ми, тя може да ме удари. Отново вдигнах ръка да предпазя лицето си.

Но за моя огромна изненада Фан Жун докара голяма усмивка и изгука:

— Ах, мила дъще, как само страда! — тя положи влажната си месеста длан на челото ми. — Слава на небесата, че нямаш треска — сетне попита: — Гладна ли си?

Кимнах с глава като замахващ пневматичен чук.

— Искаш ли да се върнеш в павилиона и да хапнеш нещо?

Аз отново закимах с глава, докато почувствах, че главата ми е на път да се откачи от врата.

Когато се помъчих да стана, очите на мама се разтвориха широко, а показалецът й посочи към леглото.

— О, небеса, какво се е случило? — попита тя и изви дебелия си врат да ме погледне в очите. — Сян Сян, какво си си причинила?

Чак тогава си спомних за кръвта.

— Кървя — отвърнах аз, сетне млъкнах за кратко и промълвих немощно: — Но не съм направила нищо.

Мама сграбчи ръката ми да огледа китката. След като не откри никакви разрези, тя докосна петната на леглото, завъртя ме и дръпна рязко панталона ми.

— Мамо!

Страните ми пламнаха от унижение. Ръцете ми се опитаха да вдигнат панталона, но бяха плеснати от мечешките лапи на Фан Жун.

В следващия момент напълно се стъписах, защото тя избухна в смях, докато съпругът й стеснително оглеждаше ноктите си. Мама ме завъртя да я погледна.

— Не осъзнаваш ли, че леля ти току-що ти е дошла на гости?

Никой от родителите ми не бе споменавал за леля.

— Но аз нямам такава — отвърнах, вдигайки панталона си.

— Майка ти никога ли не ти е казвала за леля ти?

Поклатих глава отрицателно.

— Къде е тя сега?

Двамата размениха многозначителни погледи. След това Фан Жун се засмя толкова силно, че месестото й лице заприлича на дебела топяща се свещ.

Накрая спря да си поеме дъх и каза:

— Хмм… майка ти сигурно се е притеснявала да ти каже. Но защо? След като вече е била чукана от баща ти, за да те има теб.

— Какво значи чукана? — попитах аз, като имитирах гласа й.

— Сян Сян — У Цян се втренчи в очите ми, — чукане означава, когато мъжът слага неговия…

Мама го прекъсна рязко.

— У Цян, не бъди толкова нетърпелив. Можеш да оставиш това на мен.

Последва мълчание, сетне Фан Жун заговори отново.

— Сян Сян, вече не си малко момиче — тя ми намигна. — Току-що се превърна в жена.

Нямах никаква представа за какво говори.

Мама продължи:

— Сян Сян, след като така наречената ти майка е била твърде мързелива и благопристойна да ти обясни за делата на вятъра и на луната — тя потупа гърдите си, — имаш късмет, че се сдоби с истинска мама, която да те просвети.

Въпреки че още не разбирах за какво говори, бях твърде изтощена да разпитвам, камо ли да защитавам „мързела“ на майка си.

Фан Жун забеляза, че съм на ръба на припадъка, и каза с нежен глас:

— Скъпа дъще, сигурно умираш от глад, затова хайде всички да отидем да хапнем.

Краката ми бяха толкова немощни и разклатени, че се наложи двамата с У Цян почти да ме носят до павилиона.

Фан Жун накара прислужницата си Малка червена да ме изкъпе. Докато ме миеше, никоя от нас не спомена тъмната стая. Със затворени очи аз се наслаждавах на усещането за гореща вода, плискаща се по голата ми плът. Наклоних глава да оставя парата като пролетен бриз да масажира лицето ми. Малка червена търкаше и шибаше с гъбата врата, гърба и раменете ми в синхрон с въздишките ми на задоволство.

Когато свърши, прислужницата изля обагрената в червено вода и извади плътен, сгънат плат.

В мига, в който се опита да го напъха между краката ми, аз избутах ръцете й.

— Малка червена, няма да нося това нелепо нещо!

Тя се изкикоти.

— Сян Сян, значи предпочиташ всички в павилиона да узнаят, че онова нещо ти е дошло?

— Защо днес всички говорите с гатанки? Какво е онова нещо, леля ми ли имаш предвид? Но аз нямам такава!

Прислужницата се разхили още повече.

— Какво ти е толкова смешно?

— Сян Сян, всяко момиче има леля — тя се приведе до мен и сниши глас, при все че в стаята бяхме само двете, — това означава месечната й червена класика.

Преди да успея да отговоря, тя продължи:

— Когато момичето порасне, започва да кърви всеки месец. Но кръвта, която се процежда от долната й дупка, не е обикновена кръв. Тя идва от вътрешността на стомаха й. Ако момичето не е било с мъж — Малка червена направи пауза и прошепна в ухото ми: — Това означава да се е чукало, — тогава яйцата й няма да се смесят със семето му, а ще потекат от ин частта й с кръвта. Но ако момичето е било чукано от мъж и забременее, тя ще спре да кърви, докато бебето се роди. И така, щом като леля ти е започнала да те посещава, значи можеш да имаш бебе.

Последното й изречение предизвика силно разтърсване в гърдите ми.

— О, небеса, това означава ли, че ще имам бебе?

Тя отговори на въпроса ми с друг:

— Сян Сян, била ли си чукана?

Нямах възможност да отговоря, защото тя продължи:

— Ако си, ще си навлечеш големи, големи неприятности, защото съм убедена, че мама и де очакват да продадат девствеността ти на висока цена.

Изчаках я да довърши и изтърсих:

— Какво означава чукам!

Малка червена изглеждаше изненадана.

— Това правят всички сестри тук, а ти не знаеш? Откога си тук?

— От месец.

— Хмм, ако мама няма време да те научи, тогава аз ще ти кажа какво е чукане. — Малка червена замълча за миг, сетне продължи: — Това е, когато мъжът пъха онова негово нещо в жена.

За да не изглеждам невежа, аз докарах многозначителна усмивка.

Тя ме изгледа подозрително.

— Сян Сян, сигурна ли си, че още си девица?

— Девица?

— Момиче, което никога не е било чукано — гласът й ставаше все по-силен. — Сян Сян, как така нямаш никакво понятие от всичко това? На какво те е учила майка ти вкъщи?

— Поезия, литература…

— Добре, знам, че си добре обучена в петте класики. Но как така никога не ти е казала за месечната червена класика?

Запазих мълчание, а тя продължи:

— Сян Сян, току-що ти казах, че „чукане“ означава, когато мъж слага онова негово нещо — тя ми хвърли загадъчен поглед, — искам да кажа своя ян инструмент в ин дупката на жената.

— Но защо някой мъж ще иска да го прави?

— Защо? Защото му харесва, ето защо! Освен това така тя може да има бебе от него — след още една пауза Малка червена продължи развълнувано: — Баща ти също е чукал майка ти, за да те има!

— О, не! — възразих пламенно аз. — Баща ми беше учен господин, той не би направил толкова отвратително нещо на майка ми!

Независимо колко усилено се опитвах или колко надалеч разпростирах въображението си, аз просто не можех да си представя моя изтънчен баща да слага онова негово нещо в изящната дупка на мама.

— Разбира се, че го е направил — гласът на Малка червена подскочи високо като жаба. — Ако не е, тогава откъде си мислиш, че си се взела — извадили са те от кофа за боклук или си изскочила от камък?!

Загубих ума и дума както от кофата, така и от камъка. Малка червена не се отказваше.

— Сян Сян, повярвай ми. Родителите ти са се чукали, за да те има. Обзалагам се, че са се чукали здравата и са изпробвали всякакви благоприятни пози, на които са се наслаждавали до полуда. Иначе нямаше да се родиш толкова красива!

— Какво общо има това с красотата?

— Защото ако на една двойка й харесва да се чука, енергията ци, която предават един на друг, е необикновено добра и от нея винаги се раждат хубави бебета.

Втренчих се напрегнато в Малка червена, в нейното картофено лице, жабешки очи, чип нос и едва не изтърсих: „Тогава твоите родители трябва жестоко да са се мразели“, но се спрях навреме.

В същия момент чухме гласа на Фан Жун да се изстрелва от долния етаж.

— Какво правите вие двете горе, обсъждате съчиненията на Конфуций ли? Веднага слизайте!

С това нашият разговор приключи. Малка червена чевръсто ми помогна да облека чисти дрехи и ме придружи до приземния етаж.

В коридора, водещ към трапезарията, едва не припаднах от уханието на храна. В следващия момент видях блюдата — цяла риба, приготвена на пара, скариди с чесън, раци с джинджифил и праз, задушена змиорка в чеснов сос, заешки бутчета, сърнешки езици, супа от костенурка — и лигите ми потекоха. Фан Жун отпрати с ръка Малка червена и ми направи знак да седна между нея и У Цян.

Тя приглади косата ми.

— Виж, Сян Сян, ако се държиш добре, винаги ще имаш такива лакомства. Сега яж и пий.

Двамата с мъжа й започнаха да трупат храна в чинията ми и наляха вино в чашата.

— Благодаря ви, мамо и де — казах аз, почувствала искрена благодарност.

След това лапах и пих, докато припаднах отново.