Минмей Ип
Павилионът „Прасковен цвят“ (9)

Изкуството да доставяш наслада

Седмица по-късно, пет дни преди моя „голям ден“. Перла ме покани да отида в стаята й за последни съвети за раздвижването на облаците и дъжда.

В момента, в който седнах, тя ме изгледа изпитателно.

— Сян Сян, гледай да си готова за твоя голям господар Фун, когато дойде да разреже пъпеша ти. Не се проваляй от първия път, защото ще изпаднеш в голяма беда. Ще те накажат не само мама и де, но и големият господар Фун, тъй като е платил доста.

Перла ми обясни, че ако някой клиент е недоволен от услугите на сестрата, той „разбива пещерата“ — потрошава публичния дом — и горката сестра трябва да плати за всички щети.

Последва мълчание, тогава си спомних градината на духовете и се изчервих силно.

— Какво има, Сян Сян?

Имах чувството, че в гърлото ми е заседнала светулка.

— Искаш ли да ме попиташ нещо?

Накрая успях да промълвя:

— Сестро Перла, мъжът… в градината… Дзян Моу ли беше?

Тя ме изгледа строго.

— Сян Сян, внимавай какво говориш! Никой не бива да разбира.

Кимнах.

— Нарочно ли ни остави да те видим с Пролетна луна?

Тя се усмихна, изглеждаше много загадъчна под жълтата светлина на инкрустираната със скъпоценни камъни лампа.

— Е, обичаш ли Дзян Моу? — приех мълчанието й за „да“. — Тогава защо не се омъжиш за него и не напуснеш „Прасковения цвят“?

— Защото е беден и вече е женен — Перла въздъхна, а пръстите й галеха светещата й нефритена гривна. — Не мисли за любов, Сян Сян. Любовта никога не е трайна, мисли за насладата.

— Но тя също не е трайна.

— За разлика от любовта обаче тя не носи болка след себе си — Перла погледна часовника на стената. — Най-добре веднага да започнем с урока.

Отведе ме да седна с нея пред тоалетката й.

— Сян Сян — обади се тя, като внимателно изучаваше отраженията ни в огледалото, — сега вече знаеш за облаците и дъжда.

Кимнах утвърдително.

Перла продължи:

— Най-важното нещо е да дразниш и възбуждаш. Защото ако оставиш онези чоу нанжън да стигнат до целта твърде бързо, те ще останат разочаровани. Запомни, техните съпруги имат същите кинобарни цепнатини като нашите. Но ние притежаваме изкуството на кокетството да възбуждаме. Дразниш не само с начина, по който изглеждаш, но също и с движенията си, дори когато спиш.

— Но, сестро Перла, в съня няма движение!

— Но ние се преструваме, че спим, за да съблазняваме. Чувала ли си фразата „киселица, спяща през пролетта“? Означава красива жена, която спи съблазнително. И пролетта е тази, която променя всичко…

— Защо?

— Защото пролетта е сезонът за похот, за събуждане и раздвижване на любовта!

Със замечтано изражение Перла леко раздалечи устни, сетне изящният връх на езика й докосна горната й устна — като розова пъпка, излизаща от дълбока дупка.

— Ние, сестрите, сме като добри готвачи, които смесват петте вкуса хармонично, за да се получи вкусен бульон.

— Обичам бульон.

— Сян Сян, не знаеш, нали? Преди да дойдеш в „Прасковения цвят“, единственото, което си правила, е да учиш. Сега това не ти е от кой знае каква полза, а?

Отговорих й замечтано:

— Родителите ми винаги са искали да стана първата жена джуан юан.

Учен номер едно.

Перла ме изгледа със съжаление, после заговори отново леко остро:

— Аз също те уча да станеш Учен номер едно в очароването на онези чоу нанжън. Забрави ли, че „изпитът“ ти е идната седмица с големия господар Фун?

Тя продължи:

— Най-омагьосващото оръжие на жената са очите й.

Тя сведе клепките си и надзърна надолу към мен. Зениците й изглеждаха изцъклени и бавно се движеха в кръг, сякаш е пияна. Очите й притежаваха своеобразен магнетизъм, който ме привличаше към нея като любовника, вкопчен в тялото й. Усетих червенината да се надига в страните ми.

— Сян Сян, каза ми, че баща ти те е учил на кунг-фу.

Кимнах в потвърждение.

— Тогава мисли за очите като за оръжия на сексуалното кунг-фу. Нападай като тигър и отстъпвай като девица.

Докато се мъчех да осмисля рецептата за сексуално кунг-фу, Перла отново заговори:

— Винаги изглеждай вълнуващо. Най-лошото е да имаш неодухотворени очи, те са като риба, оставена без вода за няколко дни.

Аз се изкикотих.

Тя ме изгледа укорително.

— Сян Сян, трябва да съзерцаваш клиентите си, докато почувстват, че костите им се мариноват в оцет, докато се вцепенят дотолкова, че да нямат сила да ти се съпротивляват. Разбира се, ако клиентът харесва скромни жени, тогава ще се преструваш на срамежлива, като отместваш погледа си от време на време. Ето защо в пекинската опера… Сян Сян, слушаш ли ме внимателно?

— Баба!

Избухнах в сълзи и избягах от стаята на Перла.

 

 

На следващия следобед, когато отидох при Перла, тя не каза нищо за ненадейното ми изчезване предния ден. Отпивахме от чая, който беше наляла, и седяхме потънали в собствените си мисли. Дали тя също мислеше за моя баба? Винаги съм била любопитна какво се случва в главата на Перла. Както и да е, макар да беше много мила с мен, тя оставаше все така загадъчна като ореола около главата на Гуан Ин.

Този ден Перла като че ли не беше в настроение да преподава. Държа в шепите си чашата дълго време, преди да стане от дивана.

— Днес ще те науча как да ходиш. Запомни, никога не бързай, а се движи спокойно и отмерено, ето така — тя запристъпва, крачките й бяха изящни и малки. — Това се нарича „накъсани стъпки на златния лотос“. Опитай се да си представиш, че изпод стъпалата ти разцъфват лотоси или как се извиват на вятъра в златистия здрач.

Затворих очи и се помъчих. Но онова, което проблесна в мислите ми, бяха баба, мама и аз как гребем с лодка в Западното езеро, покрито с лотоси. Майка, която изглеждаше много красива и щастлива, наведе тънкото си тяло и протегна фините си пръсти да разпръсне листата. Баба откъсна едно цвете и го закачи в косата й, позлатена от здрача…

Сега Перла отиде да се подпре на стената.

— Когато стоиш, тялото ти трябва да е под лек наклон — но не приведено — сякаш нещо го притегля. И трябва постоянно да е в движение — гърбът ти да се извива, пръстите да стискат кърпичка, върховете на пръстите да докосват зъбите ти, очите ти да се стрелкат наоколо.

Аз изстрелях:

— Сестро Перла, обърках се. Майка ми ме учеше точно обратното. Тя ме предупреждаваше никога да не извивам тялото си, защото е много неподобаващо за дама. Обичаше да цитира поговорката:

Люлеещото се дърво има паднали листа, люлеещата се жена има злощастна участ.

Перла въздъхна тежко.

— Да, майка ти е била права. Но сега ние не сме дами, а курви.

Дълга, скръбна тишина.

Тя се загледа в краката ми.

— Сян Сян, ходилата са единственият недостатък в цялото ти тяло, малко са големи.

Моментално ги пъхнах под масата.

— Добре, винаги крий недостатъка си. Но никога не забравяй да се перчиш с качествата си. Ако някой има наистина хубава фигура — Перла изпъчи гърди — като мен, тогава винаги се навежда напред. Това се нарича „да предложиш тялото си да проповядва дхарма“ — Перла ме ощипа по бузата. — Сян Сян, сексът е единствената ни власт над мъжете. Дори когато правиш секс с най-грозния клиент, който е с единия крак в гроба, постарай се да се държиш така, сякаш е единственият мъж, останал под небето. Запомни какво те уча и ще се радваш на статута си на мин дзи до края на живота си.

Кимнах категорично.

Тя се върна да седне до мен.

— Сян Сян, забелязала ли си, че в нашата страна нищо не се изразява директно, а винаги със заобикалки?

Опитах се да отговаря, но Перла ми махна да мълча.

— В Китай коридорите не се строят по права линия, а винаги лъкатушещи — тя надзърна през прозореца. — Затова когато вървим по тях, непрестанно сме под напрежение на какво ще се натъкнем: порта във форма на луна, в която са загнездени туфи бамбук, или малък отвор във форма на кратуна, през който очите ти могат да различат далечна планина, забулена в мъгла.

Докато размишлявах над думите й. Перла отиде да извади цина и го сложи на масата. Отидох да седна срещу нея с изпълнено с радост сърце.

— Виж, Сян Сян — подзе тя, като започна да свири, — музиката на цина също криволичи.

Сега Перла плъзна пръсти по инструмента.

— Тази пръстовка се нарича „цикада, призоваваща есента“. Когато цикадата запърха с криле, тя издава протяжен звук — тя отново погали струните. — А този бавен звук се нарича „маймуна, катереща се по дърво“, защото като се катери маймуната, редува спиране и изкачване.

Накрая тя спря струните с ръка.

— Заради криволичещите му мелодии, когато свършиш да свириш, музиката на цина продължава да отеква в сърцето ти… Ако само можехме да направим същото впечатление на мъжките сърца — на устните й заигра многозначителна усмивка. — Тогава всички смрадливи мъже щяха да изливат парите от тлъстите си джобове в нашите. Иначе защо просто да не си останат вкъщи и да чукат жените си, които са безплатни?

Изкисках се, макар че нямах никаква представа как се чувства мъж, когато чука жена си.

Перла ме изгледа обвинително.

— Сян Сян, въпреки че онези благоприлични жени презират нас, сестрите, знаеш ли, че те също така ни завиждат?

— Разбирам го, сестро Перла, защото ти си толкова по-красива от тях и имаш всички тези великолепни дрехи и бижута.

— Сян Сян, това, което казваш, е вярно, но има и друго. Онези порядъчни жени тайно ни се възхищават. Защото ние можем да разкриваме женствената си красота колкото ни сърце иска, без да ни мъмрят скучни съпрузи конфуцианци. Освен това нали знаеш поговорката:

За да бъде добродетелна, една жена не трябва да има никакви таланти.

Но ние не сме добродетелни, така че можем да развиваме и показваме постиженията си. Мъжете се нуждаят от съпруги да им раждат деца, но също така се нуждаят от нас да правим онова, което техните жълтолики стари жени не могат — да раздвижваме сърцата им, да дразним сетивата им, да храним душите им с нашата музика, танци и рисуване. Може би ни презират, но не ни се налага да се правим на глупави като онези съпруги, които оставят вкъщи.

Сега физиономията й стана дяволита.

— Мога да се направя на разгонена и да раздвижа облаците и дъжда с всеки мъж, докато онези жени са залепени за един дори след смъртта му!

Когато свърши, тя избухна в жизнерадостен смях, сякаш действително е щастлива да е проститутка.

Присъединих се към нейния смях. Продължихме да се кискаме, докато от очите ни потекоха сълзи, и трябваше да спрем, за да си поемем дъх.

Щом най-сетне се успокоихме, Перла махна с ръката си с нефритена гривна.

— Сега можеш да си починеш.

 

 

Понеже не ме свърташе на едно място, реших, че мога да изляза на двора. Но навън валеше, затова позяпах през решетката капките, удрящи листата. След няколко минути, когато дъждът спря, излязох и се разходих из двора да се насладя на криволичещата пътека. После седнах на каменна пейка в малкия павилион и погледнах през отвора във форма на ваза с надеждата да видя далечна планина, забулена в мъгла.

Тогава почувствах глад и се отправих към кухнята. Когато престъпих прага, в ноздрите ми нахлу великолепен аромат. А Пин не се виждаше никъде. Стомахът ми внезапно бе нападнат от спазми на глад, затова отидох до врящия казан, загребах с черпак от съдържанието му, сипах го в чиния и се нахвърлих на деликатеса.

Докато лапах шумно, влезе А Пин.

Вдигнах поглед към нея.

— Лельо А Пин, много е вкусно. Това нова рецепта ли е?

За мое учудване лицето й пребледня.

— Нещо не е наред ли?

Тя не отговори, но продължи да клати глава. Подразних я:

— Трябва да е нещо наистина хубаво, запазено за специален гост, а? Но не се притеснявай, сипах си само малко. Страшно вкусно е, какво е?

Тя продължи да не отвръща на въпросите ми и отиде при мивката, където започна да чисти.

Отново се захванах с яденето, когато внезапно ми хрумна нещо.

— Виждала ли си Гуйгуй? Искам да споделя с него тези вкуснотии.

А Пин избегна погледа ми и посочи чинията пред мен, после корема ми.

— Но къде е Гуйгуй?

Тя отново посочи, този път по-настойчиво. Минаха няколко секунди, преди бомбата да избухне.

— Искаш да кажеш…

Тя продължи да кима и да бърше съдовете. Сетне изсипа част от съдържанието на огромно гърне в мивката. Кухнята моментално се изпълни със звука на плискаща се вода.

По страните ми потекоха сълзи.

— Сготвила си Гуйгуй?!

Готвачката все така кимаше и бършеше съдовете.

— О, как можа? Отвратителна си!

Сега тя шумно заблъска съдовете.

— О, небеса, сготвила си Гуйгуй, а аз ядох от него!

Втурнах се навън и повръщах, докато в стомаха ми не остана нищо, освен жлъчка. След това направо си изплаках сърцето.

— О, Гуйгуй, толкова съжалявам. Откъде да знам, че те е сготвила? Не знаех, че си ти!

Когато спрях да плача, извадих медальона на Гуан Ин и промърморих дълга молитва. Първо помолих за прошка кученцето, после призовах богинята да го изпрати в Западния рай, където скоро да се прероди като човек и отново да се съберем.

Накрая, успокоена от молитвите, се повлякох към стаята на Перла. В мига, в който седнах до нея на дивана, избухнах в плач.

— Сестро Перла…

— Нещо не е наред ли, Сян Сян?

Скръбта ми рукна.

Перла извади кърпичката си и избърса лицето ми.

— Моля те, кажи ми какво не е наред.

— Леля А Пин е сготвила Гуйгуй и аз ядох от него!

Изненадах се, че Перла изобщо не изглеждаше шокирана. Тя разроши косата ми.

— Съжалявам. Но защо яде от него?

— Защото не знаех, че е той! — измънках между хлипанията.

— Това наистина не е кой знае какво.

Погледнах я със замъглените си от сълзи очи.

— Не е кой знае какво?

— Тук често готвят кученца. Клиентите смятат, че от тях става отлична тонизираща супа, която подсилва нефритения им стълб.

— О, небеса, това е отвратително. Те са като бебета!

Перла ме привлече в обятията си.

— Сян Сян, тук се случват далеч по-лоши неща.